Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.12.2006 от КаТе7о

Първа глава

Хари стоеше в леглото си на “Привит Драйв” номер 4.Той мислеше за всичко случило се от седем години на сам.Как разбра за света на магьосниците,как на няколко пъти се изправи срещу най-големия си враг Волдемор и за това как изгуби най-близките за него хора- Сириус и Дъмбълдор. Волдемор ги бе убил или ако не той неговите смъртожадни- Белатрикс Лестранж и омразния му от първи курс преподавател по отвари Сивиръс Снейп.Но те щяха да си платят за всичко,което му бяха сторили-за смъртта на близките му,за смъртта на другите,които бяха пострадали заради тях и за всичко сторено от тях.Щяха да съжаляват за това, че са се родили.Незнайно защо дори леля Петуния се тревожеше за това, което ставаше в света на магьосниците и това и нейно поведение учудваше Хари,но той не мисли много върху това.Той мислеше и за приятелите си и най-вече за Джини....И за още много неща.
Изведнъж някой извади Хари от унеса му.Леля Петуния го викаше отдолу,но гласа и звучеше различно.
Хари се бе прибрал едва преди два дена и оттогава се случваха странни неща-семейство Дърсли се държаха мило,дори приятелите на Дъдли,но Хари не мислеше за това.Той беше съкрушен от смъртта на Дъмбълдор и ако не бяха приятелите му в сърцето му нямаше да остане любов,а само омраза.
Хари слезe в кухнята, където леля Петуния беше абсолютно сама,което беше много странно.Тя държеше в ръцете си някакъв плик.Той видя познатия почерк на Дъмбълдор на гърба на плика.
-Хари,предполагам не знаеш какво държа в ръцете си-каза леля Петуния необичайно нежно.
-Не, не знам-отвърна момчето.
-Хари,…миличък-по всичко личеше,че леля Петуния говори с голямо усилие.Дори тя не вярваше на начина по който говореше с племенника си.-Хари,това е писмо от Дъмбълдор-при споменаването на името на директора в очите и на двамата се появиха сълзи-той го остави в деня,в който ти дойде в този дом.
Хари не вярваше на ушите си.Знаеше за писмо от Дъмбълдор,но не вярваше,че Дърсли го пазят.
-Но,какво пише в това писмо?-попита Хари нервно и едва осмисляше всичко,но не подозираше,че това е нищо сравнение с това,което го чакаше.
-Хари, преди да ти дам писмото,трябва да ти разкажа някои неща за мен и за твоята майка Лили.
Хари не вярваше,че леля му говори така странно за сестра си.Ако Хари не познаваше леля си би си помислил,че тя е обичала майка му.Той огледа кухнята като че ли я вижда за първи път и седна на първия стол,който видя пред очите си.
-Хари,може да ти прозвучи странно,но аз я……..обичах-последното тя каза по някак странен начин,но наистина в гласа и се усещаше искреност.-И мога да ти кажа че до ден днешен мразя онзи проклетник,който уби нея и баща ти-при погледа на Хари тя помълча за малко, за да му даде възможност да осмисли чутото.
-Но,тогава защо всичките тези години……-каза Хари след като си върна дар слово-защо показваше,че….-Хари не можа да продължи защото леля му го прекъсна,явно разбрала мисълта на племенника си,който сега гледаше по странен начин.Някак любящо.
-Хари, искам да ме изслушаш внимателно без да ме прекъсваш.Става ли?Знам,че ще ти е трудно да осмислиш чутото,но моля те да слушаш внимателно без да ме прекъсваш.После ще ми зададеш всички въпроси,които искаш.
Хари кимна с глава.
-Така Хари.Всичко започна,когато майка ти получи писмото точно на рождения и ден,когато стана на 11. Родителите ни бяха на седмото небе от щастие.Макар да не го показах и аз се радвах,но по мой си начин.За първи път в онзи ден намразих сестра си.Да,Хари, за това и до днес се мразя.Но аз завиждах на сестра си.Исках аз да ида вместо нея в това училище ,но знаех че не мога.Сестра ми разбра по някакъв начин за това и ми каза,ако искам да отида с нея,че тя ще направи всичко възможно да ме вкара там.Тогава разбрах колко много ме обича, а и аз нея.Казах и не,защото вътрешно чувствах,че ще и докарам неприятности.Тя ме попита дали съм сигурна и аз……-тук леля Петуния заплака .Ако Хари не беше седнал сигурно вече щеше да е паднал.-аз,Хари, и се разкрещях.Моята втора грешка.Какво и казах ли?Казах и че щом тя е магьосница не значи,че всички са такива.Тя ме погледна с нейните очи,твоите очи Хари…..тя ме погледна невярващото точно както ти сега.Попитаме каква вина има тя и аз и казах че няма,но че повече никога няма да бъде моята сестра,която толкова много обичам.Тя излезе от стаята разплакана.Когато я попитали защо реве тя казала,че ще и липсваме и най-много аз.Не знаеш,Хари, как се почувствах тогава.Беше ми много неловко,но нищо не казах.За всеки празник получавах подарък от нея.Тези обици,Хари,с които съм са подарък от нея.И още много неща,които пазя.Разбира се вуйчо ти не знае това.Той мисли,че мразя вашия свят просто защото е различен.А аз дори не го мразя,напротив цял живот мечтая да го видя.Та, Хари, в деня в който разбрах за смъртта на родителите ти ми идваше да отида при онзи негодник и да го убия с тези две ръце,но не защото щеше да си бреме за семейството ми,а защото бе убил сестра ми, с която така и не се сдобрих никога.И когато те видях толкова малък и беззащитен се почувствах длъжна пред Лили да се грижа за теб макар и по странен начин.Разбираш ли,сигурно всички ти казват,че приличаш на баща си, а само по очите на Лили,но това не е така.Никои не познава сестра ми като мен и мога да ти кажа,че ти приличаш на нея много повече отколкото предполагаш.Сега имаш ли въпроси?
Хари мълча малко докато осъзнае чутото.Нима леля му се опитваше да му каже,че го обича макар и по свои си начин и че не мрази майка му а само е изпитвала завист.Това беше невероятно.
-И искаш да кажеш,че и без да си чела писмото си била готова да ме гледаш?Но как?Защо се отнася така с мен през всичките тези години?Защо не ми каза нито веднъж това?Защо ме кара да се чувствам излишен,не на място?-Хари каза всичко това на един дъх.Чувстваше,че трябва да излее гнева си на някой и този някой се оказа леля му.
-Хари,разбирам,че сигурно ме мразиш,-прекъсна го леля му-но не можех да ти кажа заради вуйчо ти.Ако той знаеше щеше да ме намрази и да вземе Дъдли и да отидат някъде далеч от мен.Нали ме разбираш.
-Да,лельо.Разбирам те.Но трябваше по рано да ми кажеш.Това….просто не мога да повярвам.
-Хари ще можеш ли да ми простиш някои ден.За глупостта на една жена,която искаше да запази семейството си.
-Разбира се.Няма какво да ти прощавам,с изключение на това,че не ми каза по-рано.Но няма значение….-преди Хари да довърши в стаята влетя вуйчото на Хари.
-Върнън-започна жената но не успя да довърши,защото мъжа я прекъсна.
-Защо Петуния?Защо не ми каза по-рано.Петуния та аз никога нямаше да направя това.Аз мразех онзи свят заради теб.Защото и ти.
-О,Върнън!-жената се просълзи.
-Момче ще можеш ли да простиш и на мен за това което ти причиних?
-Предполагам.Да ще мога.Но не мога да кажа кога.Разбирате ли….-Хари бе прекъснат.
-Няма нужда, момче,разбираме те-каза вуйчо Върнън.-Ако искаш се качи в стаята си и помисли върху всичко,което чу.
-Хари,-спря го леля му-забрави това- и тя му подаде плика.
Хари го взе, кимна с глава и се запъти към стаята си.Още не можеше да повярва,но това бе факт.Тъкмо влезна в стаята си,когато вътре влетя Дъдли,който каза едно “извинявай” на Хари и излезна със същата бързина, с която и влезна.Ако досега нямаше за какво да мисли,което не беше така,то сега имаше и то много.Сега явно и Дърсли бяха на негова страна.Почувства се приятно.В сърцето му се беше появило нещо ново,което сам той не можеше да си обясни.Вина за това ново чувство имаха семейство Дърсли и тяхната откровеност.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.