Втора глава
Хари още размишляваше върху всичко,което му се бе случило.Най-странно от всичко беше това,което бе чул от леля си.Изведнъж се сети,че не беше прочел писмото от Дъмбълдор.Та леля му му го беше дала,за да го прочете.А той просто беше влезнал в стаята си и оставил писмото на земята до себе си.
Той взе писмото с треперещи ръце.Сега щеше да разбере какво беше написал Дъмбълдор на Дърсли преди толкова години.Хвана го яд,че не са му го дали по-рано,но се сети,че то не беше адресирано до него.Изпита и благодарност за това,че му го дадоха.Отвори плика и видя няколко пергамента.Момчето ги взе в ръце.Погледна го и се увери. Писмото беше написано с неговия почерк,с почерка на Дъмбълдор. Наистина това беше написано на ръка от Дъмбълдор. И започна да чете сам на себе си на глас, за да се увери,че е истина.
“Г-н и Г-жа Дърсли
Улица “Привит Драйв” номер 4
Това беше написано най-напред.В ума му влетяха толкова спомени.Та и на неговото първо писмо беше написано така.След миг продължи:
Уважаемо господин и госпожа Дърсли,
С голяма скръб ви съобщавам за смъртта на вашата сестра, госпожо Дърсли- Лили Потър и нейния съпруг Джеймс Потър.Те умряха при много неприятни обстоятелства.Най-злия магьосник на всички времена Волдемор ги уби.Той се опита да убие и вашия племенник Хари Потър, но силата на племенника ви се оказа по-силна от тази на Черния Лорд.Много съжалявам за начина по който ви съобщих тази новина,но нямаше как иначе.
Господин и Госпожа Дърсли, ще ви помоля за една малка услуга.Моля ви да гледате своя малък племенник,който е на годинка.При вас той ще е в безопасност,защото съм направил някои магии.Мога да ви уверя,че опасност за вашия живот няма да има освен ако нещата не се влошат.Ако това стане можете да бъдете сигурни,че ще получите моята помощ.Ще ви помоля да разказвате на Хари за нашия свят и ако може да се грижите за него като за свой син.В най-близко време ще пратя дрехите и всичките му принадлежности.
Благодаря ви за грижите,които ще положите за това беззащитно дете.
П.П Ще ви помоля и ако някой ден Хари ви каже, че се е случило нещо с мен да му предадете това писмо заедно с празните листи.
С уважение:
Албус Дъмбълдор
Значи това беше писмото и Дъмбълдор е казал да му го предат ако стане нещо с него.Значи е знаел,че ще му се случи нещо,но не е предприел нищо или просто за всеки случаи.Това Хари нямаше да узнае скоро,а може би никога.
Изведнъж се сети за празните пергаменти.Той ги извади,но не стана нищо.Те си оставаха все така празни.Нима нямаше нищо написано на тях.Не имаше,но Хари не го виждаше.Ами ако е приложена магия.Но каква?Младия магьосник мисли дълго,но накрая реши на другия ден сутринта да пише на приятелката си Хърмаяни Греинджър за някаква магия,която да разкрива празни пергаменти,на които е написано нещо.Той беше сигурен,че тя ще знае.След това заспа най-приятно на “Привит Драйв” от както беше малко момченце.
Хари се беше озовал на странно място.Наоколо всичко беше бяло.За миг си помисли,че е в гробницата на Дъмбълдор,но това беше невъзможно.Изведнъж пред него се появи позната фигура.Помисли си,че полудява.
-Здравей,Хари-поздрави го фигурата.
Хари стоеше на едно място и не вярваше на очите си.Пред него беше директора на Хогуортс или по-точно стария директор.Там беше Дъмбълдор.Хари го чувстваше хем толкова близко,хем и толкова далече.
-Професор Дъмбълдор?!-успя да каже момчето.
-Да, Хари.Радвам се да те видя.Знаеш ли къде се намираме, Хари?-попита директора,а момчето поклати глава,но в очите на Дъмбълдор се виждаше,че не му вярва.-Знаеш, Хари.Къде си помисли,че се намираш в началото?Да,Хари,ние сме на територия на Хогуортс,ние сме в моята гробница.Както ти направи впечатление тя е бяла.И аз не мога да ти кажа защо-усмихна си директора.-Хари, знам,че сега се чувстваш ужасно,но с помощта на приятелите ти няма да е така.И ,Хари, никога не спирай да обичаш.Както виждам любовта в сърцето ти се е увеличила от последния път.Нима Петуния ти е разказала всичко?Учуден съм.Но не съм разочарован.
-Професоре,как.......откъде......-Хари не успя да довърши,защото директора го прекъсна.
-Хари, не забравяй ,че съм легилимант и то много добър.Извинявай,че така се ровя в съзнанието ти,но ми трябват някой сведения.Какво се е случило от деня на смъртта ми,кой са били гостите....О,нима е била там?!От всички най-малко нея съм очаквал.Как е посмяла да дойде.След всичко,което ни причини.Но,няма значение.Искам да разбера и как се чувстваш от всичко случило се до момента.Хари,само не ставай като него.Забрави омразата.Знам,че ще ти е трудно,но моля те.Така ставаш уязвим.Разбираш ли ме?
-Да,професоре.Но,как искате да не мразя човека,който ви уби?-каза момчето и директора разбра,че то едва сдържа всичко насъбрало му се.
-Хари, не е трябвало да изливаш гнева си върху леля си.А за това как искам да не изпитваш омраза.Хари,има много неща който не знаеш,но ще разбереш.Дори тези който най-малко очакваш ще ти помагат.А сега трябва да се разделяме, Хари.Но преди това покани приятелите си Рон и Хърмаяни,сигурен съм,че леля ти няма да има нищо против.Тогава ще разбереш и какво пише в писмото.Е, чао, Хари,до нови срещи.
Изведнъж Хари се събуди целия в пот.Току що бе сънувал Дъмбълдор,който си говореше с него все едно нищо не е станало.Той пак легна,но чу гласа на леля си която го викаше. Чак сега забеляза,че е сутрин.Нима цяла нощ бе сънувал любимия си директор.Гласа на леля Петуния пак го викаше.Хари се облече и се запъти към кухнята.
-Добро утро,Хари-поздравиха го всички в един глас.За него това беше сбъднат сън.
-Добро утро-поздрави и той с усмивка.
-Как спа,момче?-попита вуйчо му.
-Добре.А вие?
-И ние-отговори леля му,на която и личеше,че е спокойна и щастлива.
-А......-започна Хари.
-Да,Хари.Какво има?-попита жената,която май се притесни.
-Може ли.....може ли да поканя двама приятели за няколко дни?-попита Хари явно притеснен от това,което щяха да му кажат.
Двамата съпрузи се погледнаха с усмивка,явно бяха говорили по този въпрос и бяха взели решение вече.
-Хари,-започна лелята на момчето с усмивка-ще ти прозвучи странно,но ние с вуйчо ти щяхме да ти предложим същото нещо.Да,Хари,може-завърши жената.
-О, благодаря ви.Благодаря.
-Няма за какво, Хари-каза мъжа-това сигурно даже е малко, сравнение с това,което ти причинихме.
-Ще го забравя сигурен съм - каза момчето.
-А сега, момче, яж и отивай да поканиш приятелите си.
Хари кимна с глава,наяде се набързо, благодари отново и се качи в стаята си.
Хари взе един пергамент, написа на него на Рон да дойде заедно с Хърмаяни, възможно най-бързо,защото има да им разказва много.Завърза писмото на крака на Хедуиг и тя излетя през прозореца.Хари стоя и гледа дълго време след нея замислен.