Четвърта глава
На врата на дома на семейство Дърсли се почука.Леля Петуния остави за малко работата си и отиде да отвори.
-Добър ден-поздрави жената и изведнъж отскочи назад.-О, извинете.Вие сигурно сте приятелите на Хари?Извинете за това ми поведение.Просто се сетих така да се каже неприятен спомен като видях господина с вас.
-Здравейте-поздрави учтиво господин Уизли.- Съжалявам за номера,който са направили синовете ми на вашия.
-А, не няма проблем.Влезте-каза учтиво жената.-Ще имате ли нещо против ако кажа на Хари, че някой друг го търси, за да бъде изненадата по-голяма-каза усмихнато жената.
-О, да разбира се-казаха Рон и Хърмаяни в един глас.
-Хари, госпожа Арабела Фаг те търси-излъга госпожа Дърсли.
-Идвам-чу се отвеяния глас на Хари, който се чудеше за какво ли е дошла госпожа Фаг и се отправи към кухнята.
-Здравейте, го.........-не успя да довърши Хари, защото видя кои са истинските му гости.
Хърмаяни и Рон скочиха от столовете си и се хвърлиха да прегръщат Хари.
-Вие, тук?Много бързо пристигнахте?Очаквах да дойдете поне след.....-не довърши Хари, защото някой който не беше видял го поздрави.
-Здравей, Хари.Как си?-поздрави господин Уизли.-Не се тревожи не се сърдя,че не ме забеляза.Знам,че си развълнуван да се видите.
-Здравейте господин Уизли.Добре съм.-поздрави момчето бащата на най-добрия си приятел.-Лельо, може ли да им покажа стаята, където ще спят – обърна се момчето към леля си.
-Разбира се Хари.Предполагам, че имате да си говорите много.Не се тревожи ще кажа на Дъдли да не ви тревожи-каза жената.
-Благодаря,лельо.А с вас господин Уизли, надявам се да се видим скоро-каза момчето на мъжа до леля му.
-Разбира се,Хари.А сега аз ще тръгвам и да не безпокойте лелята на Хари, деца- каза господин Уизли шеговито.
-Не се тревожете като ги гледам съм сигурна, че няма да ми създават неприятности-каза леля Петуния на бащата на Рон.
-Чао, тате-каза Рон за довиждане на баща си.
-Чао,Рон.Довиждане Хари, Хърмаяни.
-Довиждане- казаха децата и излезнаха от стаята.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
-Тук кой от двама ни ще спи,Хари-каза леко притеснена Хърмаяни.
-Безпокоя се, че и двамата-каза леко нервно Хари.-Но поне леглата са отделни- каза за да ги утеши момчето.-Нали нямате нищо против.
-Не разбира се- каза Рон с усмивка.А Хърмаяни само кимна с глава.-А сега Хари, би ли ни казал как нави леля си да ни поканиш тук и защо се държа толкова мило с нас, а и с теб?-попита момчето.
Хари им разказа всичко, което му се беше случило откакто се беше върнал.Разказа им за признанията на леля му, за празното писмо и за съня си.
-Хари, мисля, че мога да ти помогна за празните пергаменти ако това ще ти помогне- каза момичето на Хари.
-Разбира се.Благодаря, Хърмаяни.Не знам какво щях да правя без теб!!!- усмихна се Хари и излезна от стаята.
-А, ти на кое легло искаш да спиш?- попита леко нервно Рон.
-Ами до прозореца-каза момичето.-Ще кажем ли на Хари за.....-започна момичето, но бе прекъснато.
-Какво да ми кажете, Хърмаяни?-попита Хари, който тъкмо беше влезнал и чул въпроса на момичето.
-Да ти кажем, че в началото мислехме, че това е клопка заложена ни от сеща се кой-каза Рон и след като каза това забеляза как погледа на Хари се премести от него към Хърмаяни,която си беше придала толкова сериозен вид все едно това,което каза Рон е вярно.
-Да, Хари, така е.Нали се сещаш, някой можеше да ни е заложил клопка-каза грифиндорката.Сама не вярваше, че лъже най-добрия си приятел.
-Но, нали....-започна Хари, но не довърши.-Няма значение.Нека се захващаме с празните пергаменти-каза момчето и се усмихна, макар и да не им вярваше.
-Добре.Но, сега се сетих.На нас не ни е позволено да използваме магия извън Хогуортс-каза момичето.
-Не, мисля, че в такива времена има някакво значение, Хърмаяни-каза Рон леко злобно.
-Ами, да прав си-смотолеви момичето,което се беше ядосало, но не го показа.-Наскоро четох в една книга за магия, която разкрива невидимо мастило, а и сме я учили във втори курс, но чак сега се сетих .Но,хайде дай ми листите, че само губим време-каза момичето леко нервно.
-Ето,Хърмаяни.И по-спокойно.Имаме време.Но си права, трябва по-бързо да разберем какво пише, защото може да ни е от полза-каза Хари леко стреснат от нетърпението на приятелката си.
Хърмаяни взе пергаментите и ги огледа.След малко каза високо и ясно:
-Апарециум!
Тя задържа пръчката си над пергаментите и след малко на тях се беше появило невидимото мастило.Тримата приятели познаха почерка на любимия си директор и много се натъжиха.
Хари взе писмото и с почуда видя написано своето име и тези на приятелите му.Освен на Рон и Хърмаяни там беше и на Джини.
Хари зачете ясно, така че приятелите му да го разберат:
“До Хари Потър,
Рон и Джини Уизли и
Хърмаяни Грейнджър
Здравейте деца!Сигурно сте учудени да прочетете имената си след толкова време.Предполага се, че когато оставях Хари при леля му няма да знам, че ще се запознаете.Наистина не знаех.Това писмо е писано скоро, но ще ми е трудно да ви обясня как така то се появява на тези листи.А сега нека ви кажа основното.Вие четиримата заедно с другите си приятели трябва да се обичате и да не изпитвате омраза, защото както знаеш, Хари, това е твоята сила.И задължително да се върнете в Хогуортс.Предполагам, че сте имали такова намерение, но в битката срещу него ще ви трябват повече знания и опит.Така че дори да сте единствените ученици, което не ми се вярва се върнете.Без да искам горе забравих да напиша и името на господин Лонгботъм, но и той ще ви е от голяма полза.Хари, предполагам сещаш се защо ще оставя ти да им обясниш защо и ще те помоля да обясниш и на Невил, защото и той не знае.Срещу Волдемор трябва да се изправите всички и да помогнете на Хари с каквото можете.И Хари време е да им кажеш ако още не си им казал за връзката на твоята пръчка с тази на Волдемор.И Рон време е да се научиш да не подскачаш и ахкаш всеки път при споменаването на името на Волдемор.Както знаеш страха от името прави страха по-голям, нали, госпожице Грейнджър?А сега ви оставям може да бъдете сигурни, че ще намеря начин да се свържа с вас.Довиждане и късмет.
Албус Дъмбълдор”
-Чу ли, Рон?-каза момичето весело.-Но, Хари за какво говореше Дъмбълдор?-попита този път Хари момичето.
-Ще ви разкажа утре, защото предполагам сте уморени.Ще обсъдим цялото писмо утре. Е, лека нощ!До утре!-каза момчето на бързо и излезна от стаята.
-Той е прав.Ъ, ако искаш да излезна за да се преоблечеш?-каза червенокоското като се беше изчервил леко.
-Не не е нужно-каза приятелката му.-Просто, ако обичаш се обърни.И ще трябва да кажем на Хари....., няма значение.Лека нощ,Рон-каза Хърмаяни, която явно се беше преоблякла вече.
-Лека,Хърмаяни.До утре-каза от своя страна Рон, който още мислеше за случилото се макар да не го показваше.Същото правеше и момичето на съседното легло.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Хари мислеше за писмото и за това, което криеха приятелите му от както както и за това, което трябва да им каже на другия ден.