Глава 4
В края на тунела има лъч светлина
Дойде и първият учебен ден.Първият час беше по Летене.Учителка там още беше мадам Хууч.
Вече всички ученици от първи курс се бяха събрали пред замъка където тя ги чакаше там.
-Добър ден ученици ! Аз съм мадам Хууч.Това е първият ви час по летене.Искам сега да застанете до метлата и да кажете ,,Горе!’’.Когато всички хванете метлите си полетете малко и слезте бавно долу.
Всички ученици летяха спокойно и след половин час бяха свършили час.Сега имаха час по отвари.Там видяха мъж с черна и много мазна леко дълга коса и с голям и прегърбен нос.Там беше много тъмно и изглеждаше доста зловещо.Сиси и Джон бяха отишли по-рано и забелязоха,че преподавателят не сваляше учи от тях.
-Този не ми харесва!-прошепна момчето.
-Нито пък на мен .Защо ли ни гледа?Виж.-Сиси показа на Джон как онова зловещо момче,което бяха видяли и тя не беше пропуснала да проучи отива при професора и си говорят нещо,след което двамата не се сдържаха и почнаха да обсъждат това.Изведнъж се чу прокашлене и те забелязаха,че това е бил професора и видяха,че всички ги гледат.
-Ако някой се чуства по-добре разговаряйки да излезе веднага вън.Отнемам 20 точки на Грифиндор за това.А ако вие смятате,че сте велики като родителите си много грешите.Вие сте неудачници като тях.Сега ученици,кхм.Казвам се Сивиърс Снейп и ще ви преподавам отвари.Ако още някой възнамерява да се държи така надменно да не влиза изобщо в часа ми.
-Господи!Вече го мразя!Не е честно!20 точки?!?-каза ядосана Сиси.
-И каза,че нашите са неудачници.Знам какво ще направя.Ще отида в Забранената гора и ще набера гъби за професор Снейп!-обясни Джон.
-Ами ако са отровни?-запита момичето.
-Какво значи „ако”?-попита момчето.
-Джон!!!
-Шегувам се.-Двамата се засмяха и се запътиха към кабинета по ЗСЧИ(защита срещу черните изкуства).Там те видяха мъж с коса в мише цвят който ги погледна усмихнато,но те бяха притеснени,защото бяха закъснели,по причината че Пийвс ги беше нападнал.
-Сядайте!Вие сигурно сте Джон и Сиси?-запита любезният учител.
-Да,но....-се зачуди Сиси.
-Спокойно!Не съм гадател просто преди малко проверявах списъка с учениците и само вие липсвахте.Пък и сте същите като родителите си.Ти Сиси си същата като майка си.С тази къдрева коса и тази усмивка,а и имаш нейните очи.Все пак и някой от чартите на бащати са налице.Ти Джон ...сякаш виждам баща ти като беше малък.Сега да запчваме.
-Уау!Професор Лупин е много мил.Това беше най-хубавия час от днес,в който сме пресъствали днес.Нали?-запита момичето.
-Да!И ти успя да върнеш двайсетте точки,които ни отне професор Снейп.
-Ако беше прочел „Прости заклинания и отвари срещу черните изкуства”,която ти препоръчах лятото щеше да знаеш това което ме питаха!
-Да но ако я бях почнал тогава дори до края на учебната година нямаше да съм я свършил.
-Че тя беше леко четиво.
-Пет хиляди триста двадесет и пет страници за теб са леко четиво?Но няма да се учудя.Ти я прочете за три дни.
-Незнаех,че можеш да запомняш такива числа или за колко време чета нещо.
-То може да не се интерсуваш от мен,но аз мсиля за теб.И не само ти си умна,госпожице умница.Ако се огледаш ще видиш,че и други хора са умни.
-Я не ми дръж такъв тон или както винаги се мислиш за много важен.
-Аз поне се мисля за нещо.
-Да,защото аз не се мисля за важна,аз съм си важна.Сега ако ме извиниш искам да се занимавам с нещо по приятно.Имам час.
-Знам.Може да не чета с часове,но не съм тъп.И за твое сведение мога да чета.
-Някой да е казвал нещо подобно ? Изнервяш ме.
-Повярвай ти мен повече.-беше последното изречение на Джон след което Сиси се обърна в обратна посока.Срещнаха се чак в часа по вълшебство.Макар да не искаха да са един до друг бяха принудени защото всички чинове бяха един до друг,а имаше само две свободни места.
-Здравейте ученици!-каза дребен магйосник на сигурно около 150 години.-Казвам се професор Филус Флитуик.Сега по програма ще вземем едно просто и необходимо заклинание.Уингардиум Левиоса!Кажете това и при изказването на заклинанието опишете с пръчките си полукръг от ляво към дясно.Ако сте го направили правилно перата които са пред вас ще се издигнат във въздуха.Най-добрите ще получат точки за дома си.-каза професора и всички почнаха с опитите.
-Уингардиум Левиоса!-направи опита си Джон,които се оказа неуспешен.
-От ляво на дясно!-направи му забележка Сиси.
-О,така ли?Защо не опиташ ти или се страхуваш да не се провалиш.
-Уимгардиум Левиоса.-каза момичето и замахна пръчката си от ляво към дясно.
-Браво!Удивително!10 точки за Грифиндор.-каза професора.Ти си първият случеи на първокурсник успяващ от първия опит.Имаше сам един подобен сличей!-каза професора връщайки се във спомените си.-Това беше Хърмаяни Грейнджър.Беше много умна ученичка.-Сиси се усмихна на Джон след което той също издигна перото си.
-Още 10 точки за Грифиндор!
Тогава Сиси и Джон едновременно направиха магията и успяха да вдигнат всички пера във въздуха,но най-смешното беше,че те дигнаха във въздуха и професор Флитуик.
-Деца!Бързо ме свалете.-след като го направиха тпй добави.-Все пак се справихте оълично.Заклинанието стана много мощно.Ученици на всички ви ще раздам по едно лситче с информация за предмета и това какви учебници да ползвате.Ето какво гласеше листчето:
„ВЪЛШЕБСТВО
Преподавател – Професор Филус Флитуик (ръководител на дом “Рейвънклоу”)
Учебници – “Класически заклинания” (от първи до седми курс) от Миранда Гошоук
Характеристика на предмета и допълнителни материали – учебната програма включва изучаване на най-популярните и използвани магии и заклинания – левитация (от латинската дума за лек – повдигане на някакво тяло без да бъде докоснато, със силата на човешката воля), призоваваща и отпращаща магия, развеселителна магия и др. Книги, свързани с предмета, са "Аналогия на заклинанията от осемнайсети век", "Древни и забравени заклинания и магии", "Има ли пръчка, има ли начин".”
Това беше последният им час.Те тръгнаха по различни коридори и се запътиха на различни места.Джон отиде в общата стая да си почине малко.Сиси тръгна към библиотеката .Половин час след това и на двамата им се искаше това да не се беше случило.Джон реш и да се поразходи на чист въздух .Сиси пък реши да прочете една книга покрай езерото.Тя се разхождаше и четеше,но мислите и ен бяха в книгата а в
спора с най-добрия и приятел.Както вървеше тя се загледа и видя под едно дърво седнало момче.Това беше момчето което двамата с Джон бяха видяли и Сиси проучваше.Тя се приближи.Скри се зад дървото и надникна.Той пишеше в нещо като дневник.Там пишеше,че се казва Маркас Ридъл.Сиси изшищя леко,но той успя да я чуе.
-Какво правиш тук жалка вещице!-попита момчето и в очите му се появи пламък.Джон беше на близко и чуваше всичко,защото следеше Сиси за да види дали и тя е загрижена за спора им.Той се приближи за да чува по-добре.
-Аз,съжелявам!Просто...-започна момичето.
-Ако кажеш на някого за това което видя ще те убия .Ясно лие ?
-Аз нищо не съм видяла.Само името ти.-обясни момичето.Тогава Маркас започна да говори на някакъв странен език.Тогава изпод корените на дървото излязоха змии.Те нападнаха Сиси.Тогава Джон излезе и заговори на същия страннен език.Змиите бавно се отдръпнаха.Маркас каза някакво заклинание и сякаш се изпари.Джон веднага отиде при Сиси.
-Благодаря!-каза тя и както беше в сърцето му изгуби съзнание.Събуди се чак в болничното крило.Там мадам Помфри и оправаше завивките.
-Спокойно миличка!Вече си по-добре!Имаш посетители.В стаята влязоха нейните приятелки с които беше в една спалня.
-Добре ли си ? –попита Палома Патил.
-Ами...май се оправям.-отговори Сиси.
-Без теб в общата стая е скучно.-каза Амелия Бел.
-Липсваше ни!-добави Мелинда Дейвидс.
- Благодаря ви момичета!И вие ми липсвахте!-усмихна се Сиси.Те я прегърнаха.После видяха,че на вратата чака друг посетител и реши да и кажат „чао”.В болниччното крило влезе Джон.
-Здравей !Надявам се,че си по-добре!Беше те ухапала змия.Беше в безсъзнание цяла седмица.Съжелявам,че не дойдох на време.-каза той.
-Спокойно ,все пак благодаря!Този Маркас Ридъл нещо не ми харесва.-рече момичето
-На мен също!Орхидеус*!-От пръчката му излезе чудесен букет от цветя.Той ги подари на Сиси.Тя му благодари и той продължи.-Майкати и баща ти знаят,че си тук.но им казах,че докато сме се разхождали и си си изстървала една книга в езерото и когато си влязла да я вземеш е излязла змия и те е ухапала.
-Благодаря,че ме прикри!Знаех си,че в края на тунела им лъч светлина.-Двамата се засмяха и на следващия ден бяха отново седнали на тяхното място до камината и разговаряха за случилото се с Маркас Ридъл.Те бяха свободни,защото беше събота.Решиха да се разходят.Минаха покрай малка,но спретната къщичка.
-Тук ми помогна един полувеликан .Ако не беше казал временно заклинание за спиране на отрова сигурно сега нямаше да си тук.-каза Джон.Момичето се приближи и почука.
Великана отвори придружаван от черното си куче.
-Извинете аз искам ...-започна Сиси,но стопанинът на къщата я прекъсна:
-К`во седите на студа!Току що напра`их чай!Влезте вътре!-Децата не чакаха друга покана и влязоха.Той им посочи един стар диван.Те се настаноха.
-Казвам се Хагрид и съм Пазач на дивеча в Хогуортс.Казвайте с к`во да ви помогна!
-Аз съм Джон.Запознахме се миналата седмица.Помогнахте ми с онова момиче.-Хагрид само кимна.
-Аз съм това момиче.Искам да ви благодаря!-каза Сиси.
-Е,как бих те оставил да умреш?Знаете ли,че вие двамата много ми приличате на някого.-каза Пазача на дивеча.
-Ние сме те виждали на снимка!-казаха децата в един глас.
-Т`ка ли ?Я кажете как се казват родителите ви ?
-Моите са Хърмаяни Грейнджър и Роналд Уизли.-каза момичето.
-Нашите са Джини Уизли и Хари Потър.-каза момчето.
-Ама как не се сетих по-рано?Т`ва,че приличате на тях е удивително!Сякаш беше вчера като идваха при мен!-Великанът ги прегърна силно.Те стояха целия следобед при него и той им разказваше за приключенията на родителите им.Сприятелиха се отлично.