След смъртта на Дъмбълдор,Хари смяташе,че няма да се справи с откриването на всички хоркрукси.Болката в него беше повече от това,което можеше да понесе.Директорът беше умрял...единственият човек,от когото Волдемор някога се е страхувал.Сега вече за Черния Лорд нямаше никаква пречка.Той щеше да се добере до Хари и да го убие.Но как той-Хари можеше да попречи на това.От самото начало знаеше,че този ден ще дойде,но сякаш не искаше да повярва,че той е тук и сега.Искаше му се да затвори очи и когато ги отвори всичко това да е било лош сън.Понечи да ги затвори,но го прониза неописуема болка в белега.
-Той е щастлив .-каза си хари.В този момент той осъзна-не беше затворил съзнанието си,не беше се упражнявал по оклумантика.Как беше могъл да забрави.Та нали това беше най-голямото желание на Дъмбълдор-Волдемор да не успява да прониква в съзнанието му.При тази мисъл се сети за Снейп.Усети зловеща омраза в себе си.Да -това беше човекът,който мразеше почти колкото Волдемор...човекът отнел му и последната капка надежда, че нещата ще се оправят.Тогава,изпълнен с омраза,той беше по-сигурен от всякога,че трябва да намери Волдемор и да отмъсти за всичките загуби ,които му е причинил.Тогава в съзнанието му изникнаха Хърмаяни,Рон,Джини,Невил и Луна,които преди два дни му казаха,че ще му помогнат независимо от всичко.По лицето му се плъзна лека усмивка.Да, те наистина бяха приятели ,на които може да се разчита.Отиде при тях и им каза,че смята да тръгне да търси Волдемор.На другия ден вече всички бяха готови за великото пътуване ,от което знаеха,че може да не се върнат.След заминаването им трябваше да спят в пещери.Хагрид им беше разказвал кои са най-безопасни.Докато обикаляха с надеждата да открият Волдемор,те се натъкнаха на няколко смъртожадни.Отстраниха ги почти с лекота,тъй като през изминалата година в Хогуортс се бяха научили на много неща.По едно време Хари се сети.Ами да, как беше могъл да го забрави.Знаеше точно къде е Волдемор.Той беше в къщата на майка си и баща си.Хари не знаеше от къде точно беше толкова убеден,но знаеше че Лорда се крие именно там.Отидоха и наистина се натъкнаха на Волдемор и , за да бъде всичко пълно, там бяха Снейп ,Луциус и Драко Малфой.
-Хари Потър!-каза зловещо Волдемор.Знаех,че няма да се спреш докато не ме намериш.Хари го погледна презрително.
-И какво Потър?Дошъл си да отмъстиш за жалките си родители ли?
-Вцепени се!-извика Хари.
-Протего.-каза съвсем спокойно Волдемор,сякаш го очакваше.
-Прекалено слаб си Потър,за да се сражаваш с мен.Аз-великия Лорд Волдемор мога да отнема живота ти без дори да усетиш.
Луциус се засмя долно.Хърмаяни това и чакаше.
-Авада Кедавра-изпищя тя.
Малфой не го очакваше и се строполи на земята.Волдемор нададе силен вик.
-Круцио-изръмжа Снейп отправил пръчка към Хърмаяни.
Тя се свлече на земята и нададе силен писък.Гърчеше се от болка,когато Драко Малфой извика:
-Вцепени се.
В този момент Снейп тупна на земята.
-И ти ли Драко? - попита Волдемор. - И ти ли ме предаваш?Не се оказа силен като баща си.
-Авада Кедавра!-изрева Волдемор.
Драко падна мъртав на земята.Луна и Джини изтичаха при Хърмаяни.През това време Снейп се изправи,но беше още много замаян.С цялата злоба, на която е способен,Рон искрещя:
-Авада Кедавра.
И Снейп падна мъртав.
-Стига!-извика Волдвмор.Всички обърнаха погледи към него,зачудени сякаш забравили за присъствието му.
-Няма да позволя да си играеш с мен Потър.Ти и твоите приятели прекалихте.Всъщност ми свършихте добра работа.Тъкмо няма да си губя времето със заличаването им.Точно така Потър-добави той,когато видя изражението на лицето му.
-Мислиш ли, че на велик магьосник като мен са му нужни тези твари.Те се бояха от мен ,затова бяха с мен.И ето-накрая вие се превърнахте в убийци.Дъмбълдор виждаше само хубавите неща в хората.Умря без да разбере,че такива неща няма.Затова беше много лесно да го излъжа със Снейп.Той повярва и сега...ето че плати за глешката си.Той, Потър, беше най-лошото,което сполетя Хогуортс.
В това време Хари извика-Авада Кедавра,а Волдемор-Експелиармус..в гласа на Хари се усещаше неистова омраза.Той никога не се бе чувствал така.Мразеше
Волдемор.Мразеше го заради всичките мъки,които му беше причинил.Мразеше го, защото не беше могъл да живее като нормално дете,а винаги беше сочен с пръст.Винаги беше Белязания.Точно тогава отново се получи връзката между пръчката на Хари и тази на Волдемор.Родителите му се появиха.
-Отново ще ти помогнем да избягаш момчето ми.-Каза майка му.
-Но нали знаеш,имаш само няколко секунди?-Продължи баща му.
Но Хари не искаше да бяга.Искаше веднъж за винаги всичко да приключи.
Иведнъж пред очите му се появиха Лупин,Муди,Тонкс,Сириус,г-н и г-жа Уизли,Дъмбълдор и Хагрид.Той не знаеше дали това е само в главата му, но при вида им доби странна сила и истласка Волдемор. Той падна мъртъв назад.Хари коленичи.Той,както и всички други знаеха,че това е краят.