След бягството
Беше 01:00 след полунощ. Волдемор чакаше смъртожадните, Драко Малфой и Сивиръс Снейп в къщата на своя баща - Том Ридъл, заедно с Питър Петигрю с прякор Опаш. Към 01:30 те пристигнаха. Волдемор се изправи и ги погледна. След това проговори:
-Драко, доколкото чух не си изпълнил задачата. Сивиръс ти я е свършил. Поздравления, Сивиръс!
-Благодаря, Лорд Волдемор - отвърна Снейп с иронична усмивка.
-A кaктo знаете, Лорд Волдемор възнаграждава, онези, които му помагат или са си изпълнили задачата.
- Отново ви благодаря, Лорд Волдемор.
-Но подаръкът ти ще дойде по-късно. А ти, Драко, защо не си изпълнил задачата? Кажи ми!
- Лорд Волдемор, аз не я изп...
- Не си я изпълнил, защото Дъмбълдор те е омагьосал със своите вълшебни приказки?
-Да, той започна да...
-Да ти разправя, че ако се присъединиш към Потър, ще бъдеш в безопасност - и ти, и семейството ти? Това ли ти каза? Кажи ми!
-Да, точно това ми каза, но откъде знаете?
-Аз съм Лорд Волдемор, Драко. Забрави ли това? Аз знам всичко. Или вълшебните приказки на Дъмбълдор са ти подействали по-силно - дори отколкото той си е представял?
-Дa, Лорд Волдемор, разбира се, че знаете! Трябваше да се сетя. Приемете и извинете грешката ми,... моля ви!
-Драко, както знаеш, Лорд Волдемор не прощава. Дори и на най-младия като теб.
-O, благодаря ви, Лорд Волдемор!
-Като се замисля, може ти би избрал другото, но... КРУЦИО!!!
Малфой се загърчи по земята, все едно му забиваха нажежени до бяло ножове, всяка негова фибра гореше. Той пищеше, колкото му глас държеше... А Волдемор се смееше със страховит и безрадостен смях. Щом престана, Драко целият трепереше.
-Мисля, че почти си плати за нескопосаното изпълнение на задачата, все пак завършило с победа благодарение на Сивиръс - рече Лорд Волдемор и погледна с крайчеца на окото си Снейп. След това се обърна към другите двама в стаята -Амик и Алекто. Те също бяха смъртожадни.
- Амик, Алекто... никой не може да се мери с вас в говоренето. Ако не беше пристигнал Сивиръс - и той отново погледна към Снейп – вие можехте да си говорите така още дълго. Искате ли и вас да ги сполети същата съдба като Драко?
- Не, лорд Волдемор – каза Амик.
- Да, знам че искате, вас ще ви сполети друго. Сега – обърна се Черният лорд към другите присъстващи в стаята – сега ще видите как Лорд Волдемор наказва тези, които не заслужават да живеят ....
И още преди някой да е разбрал какво става, Черният лорд каза:
- АВАДА КЕДАВРА! Последва лумване на силна ярко зелена светлина и свистенето на нещо могъщо и невидимо, фучащо във въздуха.
На доста голямо разстояние Хари Потър се събуди.