Хари се сепна и събуди от леко прошумоляване. Беше първата неделя, откакто се беше завърнал в Хралупата - най-любимото му място на света, може би след Хогуортс. Хари отвори очи и понечи да стане, ала от рязкото движение краката му се подкосиха и той тупна отново в мекото легло, което госпожа Уизли беше приготвила за него предната вечер. Този слънчев предобяд, който обещаваше прекрасно време за сватбата на Бил и Фльор, изобщо не предполагаше какво ще последва...
***
Хари се събуди отново - този път наистина. Изобщо не очакваше, че зората на гробищата може да е по-мрачна от вечерта, ала това беше неоспорим факт. Момчето разтърка челото и тила си, но пулсиращата болка, разнесла се из цялата му глава, не помина ни най-малко. Беше прекарал нощта върху твърдата, обвита в бурени пейка в общественото гробище на Годрикс Холоу.
Момчето седна и си припомни уютния сън, който сънуваше почти всяка нощ след голямата и прелестна сватба, на която беше присъствало. Това беше най-хубавия ден, който Хари беше прекарал последните няколко месеца - с тенденцията да стават все по-мрачни. Как му се искаше отново да се върне в онази топла юлска неделя, когато за пръв път беше присъствал на магическа сватба... Ала не можеше. Само как му се искаше...
Какво му ставаше? Напоследък постоянно се унасяше във всеки блян, за който съзнанието му се хващаше - отчаян опит да се откъсне от действителността, която всеки ден му носеше изненади - неприятни.
Хари стана така рязко, че му се зави свят - също като в съня му... Този прекрасен сън!
"Хайде стегни се", каза си Хари. "Знаеш, че не можеш да губиш повече време!" И наистина, момчето вече беше втора седмица в селото, където бяха живели родителите му. След щателното претърсване на къщата им, където не откри нищо съществено, Хари се насочи към самото село и гробищата до него. Беше използвал всички заклинания и магии, които беше научил на експресния курс, проведен от професор МакГонъгол в рамките на две седмици. След трагичните събития в края на миналата учебна година двамата бяха обсъдили положението и бяха стигнали до извода, че няма време за губене.
Хари погледна ръчния си часовник, който му беше подарък от господин и госпожа Уизли, въпреки всичките му възражения. Нищо чудно, че беше тъмно - беше едва 4 часа сутринта. Всъщност защо ли се учудваше? Напоследък не можеше да се наспива както трябва, въпреки че сънят му носеше покой и приятни спомени. За разлика от преди, когато сънуваше кошмари, поради невниманието на Волдемор, напоследък на Хари се присънваха само приятни сънища - толкова прекрасни, че му се искаше да не се събужда.
-Дали целта на Волдемор не е именно такава? Да не ти се иска да се събудиш, да те изцеди, влагайки енергията ти в напразни блянове... - беше разсъдила Хърмаяни, когато Хари сподели този факт с нея и Рон. Ала тогава как да си обясни факта, че вече не можеше да спи пълноценно?
Докато си припомняше няколкото дни, прекарани в Хралупата, Хари съжаляваше, че не беше позволил на Рон и Хърмаяни да дойдат с него на това опасно пътешествие. "Твърде е рисковано", казваше си Хари, опитвайки се да убеди себе си, че не е редно да излага приятелите си на смъртна опастност. Ала дълбоко в себе си знаеше, че му се иска те да са до него сега. Липсваше му чувството на подкрепа, което те му вдъхваха.
Хари стана, този път по-внимателно, и се запъти към изхода на гробището. Вратата му беше заключена, ала сега момчето нямаше нужда да прибягва до мъгълските трикове с обикновени фиби за коса на Фред и Джордж. Наум то промълви "Алохомора" и портата се отвори безшумно. Съзнавайки, че коремът го боли от глад, Хари с ужас установи, че сладкарницата ще отвори едва след няколко часа. Не беше ял от няколко дена. Дотогава караше на провизиите си, които носеше от Хралупата. Откакто беше загубил мантията си невидимка, Хари идползваше хамелеонизираща магия, която имаше лошото свойство да престава да действа в най-неподходящия момент. Предпочиташе да не се показва пред мъгълите, защото не знаеше дали сред тях няма смъртожадни. Досега беше прекарвал нощите в майчината къща, защитен от могъщите магии, на които го беше научила професор МакГонагъл. Ала предната нощ беше толкова уморен и гладен, заспа, докато претърсваше гробищата с детекторната магия на професор Флитуик, която самият той беше открил.
Тъй като днес беше последният му ден в Годрикс Холоу, Хари реши, че е безопасно да се нахрани в местните заведения, преди да се магипортира в Хралупата. След закуската би трябвало да прегледа една отдалечена от селото къща, построена на върха на хълмчето до селото. Беше я оставл за последния ден, защото според него тя беше най-обещаващата сграда в околността без родния му дом, който го беше разочаровал. Около сградата витаеше нещо необяснимо завладяващо и притеглящо. Ала къщата беше обитаема от мъгъли, които едва днес щяха да излязат на целодневен излет, както Хари беше подочул.
( следва продължение )