Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 04.01.2007 от rady93

Първите сутрешни лъчи на есенното слънце огряваха замъка „Бобатон”.Той изглеждаше като излязъл от някоя приказка, залят от червена светлина, с обраслите си с бръшлян стени, с големия си ветропоказател, на върха на най-високата кула и огромната си порта от червено дърво.Замъкът беше построен върху хълм, над малка поляна, обградена отвсякъде с възвишения .Хълмчетата до едно бяха покрити с гъсти гори. От полянката тръгваше път, криволичеше между дърветата и накрая, след един завой се скриваше от поглед.
Огромната сграда беше необичайно притихнала, поради факта, че беше 1-ви Септември и официалното начало на годината щеше да бъде обявено чак вечерта, с огромно тържество.Разбира се беше още много рано сутринта .Постепенно слънцето започна да се издига все по-високо над замъка...
Учениците от "Бобатон „ пристигаха за новата учебна година с летекоди, защото много от тях не бяха от Франция, където се намираше гимназията .Затова в фоайето на училището непрекъснато изникваха нови групи ученици. Скупчени около най-различни стари и изхабени предмети те се появяваха като от вдън земя и ги слагаха в огромен чувал.Някои минаваха през малка вратичка отляво след тантуреста магьосница, но повечето влизаха през голяма врата отдясно на фоайето ,.Това беше залата за хранене .За разлика от Хогуортската, в тази имаше множество маси, за по 8 човека, наредени в три колони, но и в тази имаше една голяма маса за учителите, обърната към учениците. В средата й седеше директорката-Мадам Максим .С огромния си ръст тя се открояваше ясно на фона на останалите хора в залата.
Последните групи ученици ( от Южна Франция)влязоха в залата и си намериха места около масите.Сред тях бяха и две петокурснички – едната-с дълга тъмнокестенява коса, дълбоки, черни очи и симпатично лице и се казваше Жанет , а другата -с права руса коса, пъстри очи и гордо вдигната глава,На гърдите й беше закачена светлосиня значка на префект в „Бобатон”.Името й беше Натали (с ударение на последната сричка)Те оживено си шушукаха нещо.
Момичетата прекосиха залата и седнаха една до друга, без да спират да си говорят .Мадам Максим се изправи (а заедно с нея и всичките ученици) и започна таз годишната си реч:
- Скъпи ученици, радвам се да ви видя отново тук.Трябва да ви кажа, че както сигурно сте разбрали онзи-който-не-бива-да-се-назовава се завърна.Директорът на Хогуортс професор Дълбълдор ме уведоми в вчерашното си писмо, че засега лордът продължава да се спотайва...Но не се безпокойте, дори замъкът да бъде нападнат, в което много се съмнявам, наоколо витаят какви ли не магии, които ще ни предпазват.И така да вдигнем чаши за новата учебна година и да приветстваме тазгодишните първокурсници.
Множество ученици, вървящи след тантурестата магьосница влязоха през врата отляво на учителската маса.Всички бяха дребнички и изглеждаха много уплашени.
Бяха минали по дълъг коридор покрай залата за хранене, започващ от малката вратичка в фоайето и сега гледаха стреснато останалите ученици.
- Това там е сестра ми - Мари(с ударение на последната сричка)-прошепна Натали на Жанет и посочи към едно момиченце с руси плитчици.
- Моля новопостъпилите да си намерят места!Отсега нататък вие сте ученици.Надявам се да бъдете гордост за гимназия "Боботон"!
След тези думи Мадам Максим седна (както и учениците й), а първокурсниците побързаха да изпълнят заповедта й започнаха да си търсят места. Мари седна до сестра си и каза:
- Така се вълнувам!Всичко тук е много интересно нямам търпение да разгледам целия замък!
- Добре, но да не е след 8.00!На първокурсниците им е забранено да излизат по това време!- каза й сестра й, която от тази година беше префект и вече уважаваше много училищните правила.
Разговорът им беше прекъснат от 100-тина домашни духчета, които внесоха ухаещите ястия през вратата, от която влязоха първокурсниците .Духчетата оставиха блюдата по масите и излязоха.
Няколко минути в залата се чуваше само тракането на прибори, чинии и чаши .Щом всички приключиха с яденето, Мадам Максим отново се изправи:
-Учителите ще раздадат разпределението на стаите на първокурсниците.Моля, префектите да ги заведе до спалното им помещение .А сега се прибирайте в стаите си.
Утре на закуска ще си получите програмите .Пожелавам ви лека нощ!
Учениците се разотидоха. Жанет тръгна сама към спалните на сегашните четвъртокурсници и петокурсници вървейки по дългите мраморни коридори и стълбища, застлани с червени и сини пътеки, защото приятелката й трябваше заедно с останалите префекти да изпрати в спалните им новопостъпилите ученици. (На това място мисля, че трябва да отворя една скоба.В "Бобaтон” има три спални помещения.В момента, за който разказвам, в едната спалня са настанени второкурсници и третокурсници и сега ще се настанят и първокурсници .Във втората спалня са настанени четвъртокурсници и петокурсници, а в третата – шестокурсници и седмокурсници, Но това не означава, че щом станеш четвърти или шести курс те местят в друга спалня.Където те настанят щом пристигнеш-там оставаш докато завършиш образованието си.Догодина първокурсниците ще бъдат настанени на мястото на вече завършилите седмокурсници )
В този момент на пътя на момичето застанаха Пиер и трите му приятелчета.
- И накъде е тръгнала с такава сериозна физиономия госпожицата?
- Накъдето си иска.-отговори невъзмутимо Жанет и понечи да продължи пътя си,Вече отдавна й бяха омръзнали глупостите на Пиер -Дръпни се!-каза му тя.
- Няма.
Но тогава за радост на момичето към тях се приближи професор Бертие,(с ударение на последната сричка!) която преподаваше история на магията и групичката момчета бързо се омете.
След още едно стълбище Жанет осъзна, че е стигнала неусетно до спалните.В ума й се въртяха какви ли не думи, които можеше да каже на Пиер и бандата му.Тя лесно можеше да му приложи някое заклинание, с което да го повали на земята, но не искаше да си създава неприятности.
Спалното помещение, в което бяха двете приятелки също както и Хогуортските се пазеше с парола, само че на входа на тази спалня имаше статуя на елен.Щом Жанет се приближи устата на статуята се размърда и елена попита:
- Парола?
- О, ами аз..........
- Грешка!
Тогава по стълбището, тичайки се зададе Натали и каза паролата (горско езеро).
Елена изчезна и на негово място се появи голям отвор, през който двете приятелки минаха. Озоваха се в голяма стая с множество дървени столове, пред които бяха разположени големи маси, с няколко меки кресла и големи прозорци, която момичетата познаваха много добре.Те се разположиха в две кресла.
- Как мислиш, дали ситуацията е толкова сериозна ?Имам предвид дали вече Ти-знаеш-кой има достатъчно сила, за да посмее да нападне училището ?
- Не знам, но поне все още се спотайва, макар вече магьосническата общност да знае, че се е завърнал.
- Може би събира още по – големи сили.
Не знам. Можем само да гадаем. И да чакаме...
-------------------------------------------------------------------------------------

На следващата сутрин някой силно разтърси Натали. Беше Жанет.
-Ставай! има половин час до началото на часовете! Няма да имаш време за закуска!
Натали бавно се надигна.
-Ставам, де! - каза тя като седна на ръба на леглото и започна да се облича със скоростта на костенурка.
- Между другото пристигна сова от майка ти. – каза Жанет и й подаде един голям плик.
Натали го отвори на път за залата за хранене.
-Погледни!Забравила съм си била учебника по трансфигурация вкъщи!
-Какво се учудваш да не ти е за първи път да забравиш нещо.
Те влязоха в залата и се настаниха на една свободна маса, която вече беше пълна.
След като всички приключиха с закуската, учениците си получиха програмите.
-Днес имаме два часа грижа за магически създания, вълшебство, отвари и за финал-
мъгълознание.
-Аз пък нямам нужда от това мъгълознание – нали баща ми е мъгъл.
С това разговорът им приключи и двете слязоха по хълма, на който беше разположен замъка и се отправиха към малката полянка пред него. Там вече ги чакаше професор Лебе(знаете си-ударението на последната сричка)- дребен и съсухрен, той изглеждаше като изкопаемо.
- Добър ден ученици! Днес ще учим за фениксите...
- Уф, какъв изморителен ден!-каза Жанет следобед, докато се подготвяха за следващия ден.
Да - съгласи се Натали – и отгоре на всичко ни дадоха толкова много домашни още от днес.
Разговора им беше прекъснат от огромен бухал, чукащ по прозореца.
Някой го отвори и той, за голямо учудване на сестра й кацна на рамото на Мари.
Първокурсничката развърза малкия жълт плик от крачето на птицата и зачете.
- От кой е?- попита Натали
-О, някаква реклама...-отговори неубедително Мари, но петокурсничката не беше от тези, които се опитват да изкопчат от теб отговор, въпреки волята ти, така че просто седна обратно до Жанет.
------------------------------------------------------------------------------------
Първите седмици изтекоха в суматохата покрай началото на годината. Беше неделя и Жанет и Натали решиха да се разходят на полянката пред замъка. Вече беше края на Септември, но още не беше много студено. Двете си облякоха по-дебели дрехи и излязоха от замъка. Почти през цялото време си говореха за изминалите седмици в училището и малко за предстоящия куидичен мач, въпреки че още не се знаеше кой от трите отбора срещу кой ще играе.Приятелките седнаха на тревата при началото на горичката и започнаха да играят магьоснически шах, за жалост обаче и двете не ги биваше много. Затова разнообразяваха играта с малко клюки.
-Май сестра ми се е влюбила!Не знам обаче в кой. Каквато си е влюбчива... би тръгнала с всеки, който прояви и най-малък интерес към нея...
Изведнъж нещо като че ли голямо се размърда в гората зад тях.
-Какво ли беше това?- попита Жанет.
-Не знам –Натали вървеше заднешком, с насочена към близките дървета пръчка, но те бяха неподвижни.
- Хайде да се махаме.
Двете бързо тръгнаха към замъка. Успокоиха се чак след като стигнаха в общото помещение.Настаниха се, както винаги в меките кресла, зад дървените маси. Незнайно защо се бяха изплашили страшно много.
По- късно позабравиха случката край горичката, заради по-спешни проблеми като домашни например. Освен това сестричката на Натали – Мари изглеждаше много разтревожена на вечеря.
-Ей, какво има?- попита я загрижено петокурсничката.
- О, ами аз... нищо.
-Добре щом е така.- каза Натали, но после тихо пошушна на Жанет – Намислила е нещо.
-------------------------------------------------------------------------------------
Ооще няколко дни се изтърколиха. Жанет и Натали бяха претрупани с домашни и почти нямаха време да излизат извън замъка. И двете бяха капнали от умора в последни дни.
- Уф! Не мога да го направя това домашнопо вълшебство!
-И аз! И толкова ми се спи!Отивам да си лягам и да се надяваме, че професора ще забрави да ни го поиска утре!
- По-скоро ще ни каже да се наредим в кръг и всеки подред по посока на часовниковата стрелка да трябва да разкаже виц!- отбеляза тъжно Натали и поклати глава.
- Е,все пак ще си легна.Лека нощ!
- И на теб.
Натали въздъхна още веднъж и остана сама да се мъчи с домашното по вълшебство.Накрая реши да отиде до училищната библиотека. Взе си която книга й трябваше и тръгна обратно към спалните, но нещо в другия край на коридора предизвика вниманието й. Беше малка фигурка на момиченце. Като чeли се беше запътила към портата на замъка и ужасно приличаше на ...
-Жанет, ставай!Сестра ми е тръгнала нанякъде извън замъка!
Развика се тя в спалнята няма и пет минути след като видя Мари в коридора и вдигна от леглото бързо приятелката си.
-Ето я!- посочи Натали през прозореца самотната сянка в средата на поляната долу.
-Не я свърташе на едно място, докато Жанет се обличаше.
Накрая двете бързо тръгнаха надолу по стълбите.В замъка беше тихо. Страхуваха се да не срещнат някой от преподавателите и как щяха да им обяснят защо не са по леглата.Движеха се бавно по широките коридори и бяха нащрек дори за най-малкия звук. Но имаха късмет и не срещнаха никого.Минаха през голямата порта и видяха Мари в края на горичката отсреща, но тя не ги забеляза. Движеше се необичайно бавно и като чели се колебаеше дали да навлезе между дърветата.Накрая се престраши и изчезна в горичката. Натали и Жанет бързо я последваха..



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

40 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.