Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 04.01.2007 от rady93

Писък разцепи нощната тишина. Беше се чул откъм дърветата. Двете приятелки само си размениха погледи, изпълнени със страх. Не смееха да си и помислят какво може да се е случило. Вече бяха на няколко метра от гората, затова не губиха повече време и се втурнаха с всички сили към нея .
Спряха се само за миг, за да прошепнат „лумос”, защото между дърветата беше много тъмно и се скриха между дънерите...
Макар, че тръгнаха по една пътечка, придвижването им беше доста трудно –често се спъваха в корени и се закачаха в стърчащи клони. Не малко пъти раздраха мантиите си.
Вървяха в мрака без да говорят. Бяха много уплашени. Само веднъж бяха влизали в гората, но тогава не беше посред нощ, а и бяха с учител. А към страха да бъдат нападнати от нещо се прибавяше и този за Мари. Как ли беше тя сега?
Най-после, след около 20 минути лутане излязоха на малка полянка. Изглеждаше пуста.
Вятърът клатеше близките дървета и разрошваше косите им. Беше доста светло, сравнение с мрака между дебелите дънери. Петокурсничките можеха да видят осеяното със звезди небе и голямата луна във форма на полумесец. Наоколо, както и в гората, беше много тихо. И тогава Натали и Жанет чуха втори писък. Сърцата им сякаш щяха да изскочат от тревога и уплаха... Но въпреки тях, без да мислят момичетата тръгнаха натам, откъдето беше дошъл той. Навлязоха отново между дърветата , като отваряха очите и ушите си на четири за всеки признак на живот.
Продължиха още малко навътре в гората и само след няколко метра най-после зърнаха Мари да седи вцепенена, с гръб към тях.
- Ти... - приближи се към нея Натали, но спря, защото забеляза че сестра й гледа някъде пред себе си. По-голямото момиче също насочи погледа си натам. Нещо помръдна храстите срещу децата и на светлината от пръчките си и Натали и Жанет видяха това, което гледаше и Мари.
Изправен в целия си ръст там стоеше огромен трол.Беше около четири метра висок и само на няколко крачки от тях. Натали прегърна сестра си, която вече хлипаше. Трола изрева свирепо и трите ученички се отдръпнаха назад. Не знаеха какво да правят. Така седяха няколко секунди, вкочанени от страх, а чудовището просто ги гледаше. Върху грозната му физиономия се беше появила странна гримаса, като че от болка. То изненадващо се отдръпна, обърна се и понечи да си тръгне. Но в този момент нададе вой и сякаш воден от невидима ръка се извърна обратно.
Обаче Натали беше по-бърза. Бе използвала временната му разконцентрация за да извади магическата си пръчка и сега го порази с зашеметяващо заклинание.За жалост то само отскочи от него и го разяри още повече.
- Бягайте!- извика Жанет и трите хукнаха обратно през гората. Чуваха тежките стъпки на трола зад себе си. Поради размерите си той по-трудно минаваше покрай гъстите дървета.
------------------------------------------------------------------------------------

Сърцата им щяха да изскочат. Тичаха с всички сили. Съчките пукаха под краката им и клони дращеха лицата им , но не спряха нито за миг. Доста скоро излязоха от гората, но продължиха да тичат през поляната. Чак щом стигнаха голямата порта от червено дърво се обърнаха назад и за свое учудване видяха само силуета на трола, връщащ се в прикритието на гората. Странно защо той не ги последва през поляната. Троловете не бяха особено умни същества и този нямаше как да разбере, че е в опасност ако припари до замъка.
Със сетни сили Жанет и двете сестри влязоха в добре осветената входна зала. Забелязаха, че до една са целите в листа, клонки и драскотини, но макар вече в училището и тук имаше риск. Ако ги хванеше някой учител чак до края на годината щяха да са наказани. Затова бързо тръгнаха по широкото мраморно стълбище.
Голямата сграда беше необичайно притихнала. Сигурно почти всички спяха. И най-малкия звук отекваше из празните коридори и се чуваше във всяко кътче от замъка.Затова трите момичета се движеха на пръсти, стараейки се да не вдигат никакъв шум.
Вече бяха в коридора, където беше статуята на елена и си мислеха, че няма да ги заловят чак сега, когато се чу глух удар. Мари се беше спънала в една гънка на пътеката и беше паднала. Резултатът от всичко това беше звук, способен да разбуди всеки на радиус от 100 метра. Мари беше надала сподавен вик и сега стенеше тихо. Натали помогна на сестра си да стане и с възможно най-голяма скорост трите се скриха в една стая, отляво на коридора. Само секунди след това до тях достигнаха забързани стъпки. Някой се изкачваше по стълбището и минаваше покрай статуята на елена. Момичетата не смееха и да дишат, за да не се издадат. Най-после, след около 5 минути стъпките затихнаха и ученичките решиха, че е безопасно да излязат от скривалището си. Не искаха да рискуват още веднъж да ги спипат, така че на бегом стигнаха до елена, казаха паролата и се свлякоха в меките кресла пред камината. Известно време и трите мълчаха.
-Имаш много да ми разказваш!- най-накрая каза Натали на сестра си с ядосан глас.
- Аз... съжалявам!- момичето отново се разплака.
-Добре, само не плачи! Но все пак настоявам да ми разкажеш защо беше в гората посред нощ!
-Ох, ами помниш ли онова писмо, което получих преди известно време?Не беше реклама, беше от таен обожател. Настояваше да се срещнем в десет часа тази вечер в гората!- Мари затули лице с длани.
- И ти отиде!- упрекна я Натали, но вече с по-спокоен глас.
-Дда!!!
- Осъзнаваш ли в каква беда вкара и себе си и нас, заради някакво си писмо?
-Не ми се карай!Не знаех!
-Защо като те питах не ми каза?
- Защото реших, че ще ме спреш!-каза през сълзи Мари.
- Така и щях наистина да направя!Но това не е целия разказ!Какво точно се случи, след като влезе в гората?
- Чаках от няколко минути на полянката, когато изведнъж чух рев. Тогава изпищях.
Натали и Жанет си размениха погледи. По това време те бяха на път за гората.
- След това навлязох между дърветата зад мен. Исках да намеря начин да избягам обратно към замъка! Така мина още доста време. Накрая просто седнах на един пън, реших, че онова, издало рева си е отишло. -Мари още плачеше. – Тогава трола е прекосил полянката и чух само ръмженето му зад гърба си. Толкова се уплаших! Не можех да помръдна! Исках да избягам, но ... не можех! - момиченцето отново се разрида – Изведнъж той побягна навътре в гората, но се спря и пак ме погледна... Държеше се толкова странно! Започна да се приближава...И тогава... тогава дойдохте вие! – завърши историята Мари.
- Все още не мога да повярвам! - каза след кратка пауза Натали - Много ни дойдоха преживяванията за една вечер.- въздъхна тя.-Предлагам да отиваме да си лягаме. Може пък това да се окаже просто кошмар! Сега не мога да те изпратя в спалнята ти, така че ще спиш в нашата. Хайде отивай да си лягаш, ние идваме ей сега.Мари се качи горе в спалнята и след малко Жанет и Натали чуха затръшване на врата.Чак тогава втората започна да говори:
- Много неща не са ми ясни, най-голямото от които какво правеше този трол в гората! Тук никога не е имало тролове!
-Така е. А пък и защо Ромео е искал срещата им да бъде толкова навътре в гората и посред нощ?
-Не знам, може би за да бъде тайно!
-Освен това къде ли точно е била тя?- продължи да разсъждава Жанет-Не е възможно в писмото да е пишело просто "в гората”!
-Защо ти е да знаеш това?
- Ами ако срещата им е била на полянката все щяхме да видим въпросния обожател,нали?
- Сигурно, но....
- А ако не съществува и трола е бил там вместо него!
- Май вече започваш да бълнуваш!
-Помисли малко!
-..Или искаш да кажеш... ако е било капан и ако трола не е бил там случайно?
-Точно!
-Съвсем се обърках!-разтърси глава Натали- Предлагам и ние да си лягаме. Толкова сме уморени, че надали можем да измислим нещо смислено!
-------------------------------------------------------------------------------------

На следващия ден беше понеделник и Натали трябваше вече да става, ако не искаше да пропусне закуската. Момичето усещаше крайниците си като пълни с олово. Защо беше толкова уморена?Сега си спомни. Сестра й беше отишла сама в гората, те с Жанет я бяха последвали и се бяха натъкнали на огромен разярен трол.Не беше ли това само сън?Толкова абсурдно звучеше. Това й напомни, че с Жанет така и не бяха успели да намерят разумно обяснение на случилото се снощи. Дали въобще имаше такова? В този момент се сети,че ако продължава така да се излежава ще бъде късмет, ако не изпусне края на обяда.Стана бързо и започна да се облича. Погледна съседното легло -Жанет още спеше.Натали се наслади на мига - надали друг път щеше да й се случи да стани преди приятелката си.Накрая реши, че е добре все пак да я събуди.
-Ставай!Закъсняваме!
-Ка-а-акво?-прозя се Жанет.-О, боже! Успала съм се!-ужаси се тя, щом погледна часовника.
-Откритие!Хайде-побързай!
Само след десет минути двете бяха в залата за хранене и си приказваха тихо за преживените ужаси.
-Защо някой ще иска тя да пострада?-попита Жанет
-И аз не мога да разбера.Няма смисъл да се мъчим над това. Единственото логично обяснение на случилото се е че някой се е опитал ди си направи лоша шега! Защо да не говорим за нещо друго? Виж – в средата на Октомври има екскурзия до омагьосаните хълмове!
- О, ходили сме там вече стотици пъти!
- Да, но няма да ни се отрази зле малко разнообразие!
- А, ето я Мари!Като излязохме още не беше станала.
Натали насочи вниманието си към вратата на залата. Сестра й изглеждаше невероятно посърнала. Момиченцето стигна бавно до масата им и седна до Жанет.
-Хайде, недей да приемаш толкова навътре това, което ти казах снощи!
- Не е заради това!Толкова се зарадвах като получих писмото, а накрая –да не срещна обожателя си, заради някакъв си трол!
Натали и Жанет се спогледаха. Сърце не им даваше да й кажат, че най-вероятно тайният й обожател не съществува, затова бързо смениха темата:
-Пазиш ли писмото? –попита я Жанет.
-А, не. Бях го взела с мен в гората и сигурно някъде съм го загубила!Жалко!Първото писмо на моя таен обожател и аз да го загубя!Е нищо!Нали не съм загубила любовта му!Ах, а кой ли е той ?!?Дали въобще го познавам...
Жанет едвам успя да скрие разочарованието си, но Натали й хвърли такъв поглед, че просто й се наложи.
-Е, все някога ще разбереш...
-Права си! Не бива да унивам, нали не съм загубила любовта му.
Мари стана и отиде да седне при приятелките.Щом сестра й се отдалечи Натали каза:
-Толкова е щастлива!Както ти казах и на поляната винаги си е била влюбчива и много романтична... Направо не знам как да й кажа, че е възможно обожателя й да не съществува!
-Ами просто не й казвай!
-Де да беше толкова просто!Ако утре получи ново писмо, мислиш ли, че ще ми каже!Не!Ще хукне веднага към уреченото място!Не видя ли колко се вълнува?
-Така е. Значи може би е по-добре още днес да й кажеш!
Натали не отговори. Знаеше, че е за добро на сестра й, но просто не можеше да й развали цялото щастие!И все пак на какво беше изградено това щастие - най-вероятно на една подла лъжа.Не можеше да не й каже!И ще го направи днес!
Имаше възможност още преди началото на часовете.Срещна Мари на излизане от залата за хранене.
-Мари...-повика я тя.
Момичето се обърна и погледна сестра си въпросително. Натали също я погледна право в очите, но понякога е много лесно нещо да се каже и много трудно да се изпълни.Затова само измънка:
Ох, как... ще ти кажа след часовете!
Мари се отдалечи озадачена.
-Какво стана?-попита Жанет, която току-що беше застанала до приятелката си.
-О, не можах да й кажа!
-Успокой се!Ще й кажеш на обяд.
-Да...-каза Натали, не съвсем сигурна че и тогава ще може.
Двете се отправиха по широкия коридор на път за кабинета по трансфигурация. Преподаваше им го слаба магьосница с руси къдрици. Тя бе за първа година в това училище, тъй като предишния учител се беше пенсионирал.Казваха й проф. Варелие.
Тя поздрави с мила усмивка учениците и съобщи:
-Както ви казах и миналия час, днес ще се учим да превръщаме гущер в лъжица!
-Е, не е толкова зле.-отсъди Жанет, докато гледаше своята, която все още имаше крачета в края на чaса.
-------------------------------------------------------------------------------------

Учудващо е колко бързо се изнизаха дори най-неприятните часове този ден и стана време за обяд.
-Умирам от глад!-оплака се Жанет
-И аз!-каза Натали, но истината беше, че стомаха й се беше свил на топка не толкова от глад, колкото заради предстоящия разговор със сестричката й.
-Двете си намериха свободни места и започнаха да се хранят.
-Ето я Мари!-възкликна Жанет двадесет минути по-късно, щом приключиха.-Е, аз ще се качвам горе!Чакам те там!-оттегли се тактично Жанет
Добре, идвам!-Искаше й се приятелката й да беше останала.Сама Натали се насочи към Мари.
-А да - сепна се първокурсничката – Какво имаше да ми казваш?
Натали усети любопитните погледи на съученичките на Мари и я попита:
-Не може ли да отидем някъде другаде?
-О, да –разбира се.
Момичето помоли приятелките й да я почакат и тръгна мълчаливо след кака си.
-Тук е добре. –Натали влезе в една празна стая.
-Казвай каквото толкова имаш да казваш!
-Мисля, че е възможно писмото да е било капан и твоят таен обожател да не съществува.-
Настана неловка тишина.Накрая Мари пророни:
-Откъде знаеш?
-Срещата ви на полянката ли беше?
-Да, но...
-Значи все щяхме да го видим,ако беше там, нали?
- Да, но може да е бил някъде между дърветата!-каза вече с по-висок тон Мари -
или просто да не е дошъл по някаква причина!
-Така е, но каква е възможността да срещнеш трол точно в часа и точно на мястото, на което е била срещата ви, като на километри оттук и от години не са виждани такива!
Не!Не искам да те слушам!- след тези думи сестричката й излезе от стаята, почервеняла от яд.
Натали остана сама.Очите й се напълниха с сълзи. Тя реши да не седи повече и тръгна към спалнята си.
-------------------------------------------------------------------------------------

-Какво е станало?- попита я Жанет след пет минути в общата им стая.
- Не иска да слуша!Държа се все едно правя всичко възможно за да не е щастлива! А аз просто й казах истината!
- Очаквах го... -въздъхна Жанет
-Как така си го очаквала?!?
-Ами ти сама каза, че била много романтична, а и видя с очите си колко много се радва
на писмото...
-И какво от това?-Натали беше се изнервила от разговора с Мари.
-Не разбираш ли? Тя в момента лети в облаците от щастие и не може да понесе собствената й сестра да я връща така грубо към реалността.
-Но ти сутринта ми каза, че е най-добре да й кажа още днес!
-Не казвам, че си постъпила грешно!Мари трябваше да се вслуша в думите ти.Аз просто ти обяснявам защо се е държала така.
-Сигурно си права.И колкото по-бързо осъзнае колко много греши- толкова по-добре!



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

39 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.