Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 04.01.2007 от Nev Smile

Един триетажен, лилав и кандилкащ се автобус се носеше с бясна скорост по прашното шосе Е29, свързващо столицата Лондон и малкия град Дорчестър. Всички крайпътни дървета се отместваха, да разчистят пътя пред него, давайки мило и драго да не се срещат нивга вече с тази фучаща хала.
- Не можеш ли да караш по-бързо, Ърн?! Хайде де, дай малко газ! – нервничеше Стан Шънпайк, кондуктор на “Среднощния Рицар”.
- Карам с 290 км/ч! – възмути се Ърни. – Не може повече! С тази скорост и до Хогсмийд ще стигнем за 5 минути, а имаме да ходим само до Лондон.
- Само!? САМО?! Намираме се на стотици мили от тъпия Лондон, трябва да сме там след около четвърт час, но повярвай ми, щях да го преживея, стига в момента да не карахме в точно противоположната посока на целта ни!
- Имаме пътници, които са за Дорч, Стан – измърмори шофьорът.
- Имаме и пътници в Лондон, които ни ЧАКАТ! – кондукторът едва не започна да си гризе ноктите от притеснение.
Рицарят никога не се бе движил по-бързо от сегашния момент, но Стан имаше чувството че направо се влачат. Стрелката на часовника сякаш се местеше през половин секунда, и колкото и време да минаваше, автобусът все си беше на 15 км от Дорчестър.
- Кого трябва да вземем от Лондон, Стан? – попита любопитно Ърни.
Кондукторът погледна в един списък, въпреки че много добре знаеше съдържанието му:
- Оставим ли госпожа Крийви в Дорч, трябва да прескочим до “Св. Мънго”, за да върнем Малфой младши до дома му.
- Че той пък какво прави там? – учуди се Ърни, - Да не би да е бил нещо болен, а?
- ТИ НЕ ЗНАЕШ?!! – изуменият вик на Стан така стресна горкия му събеседник, че Ърни рязко наби спирачки. Една ферма до пътя доста бързичко се отмести от собствени съображения за сигурност, а Стан и единствената пътничка госпожа Крийви се залепиха на предното стъкло от инерцията, породена при спирането.
- Ужасно съжалявам, мисис! – заизвинява се притесненият кондуктор и побърза да помогне на дребничката госпожа да се върне в креслото си. – Беше непредвидено спиране.
Ърни пи набързо от термоса си с тиквен сок и явно поуспокоен, отново подкара автобуса.
- Та какво не знам? – каза той и погледна въпросително приятеля си.
- За Бога, Ърн, ама наистина ли не си чул? – възмути се отново Стан, щом Рицаря пое горе-долу нормално по пътя си. – Ти вестници не четеш ли?
-Щях да чета, ако не трябваше да карам този магьоснически рейс 12 часа от денонощието – уморено отвърна Ърни.
- Днес “Пророчески вести” излязоха със заглавие за отравянето на Нарциса Малфой, Ърн. Е, тя си била в “Св.Мънго” от седмица, ама дори и Рита Скийтър го е надушила чак сега. Чуй само... – пренебрегна забележката му Стан.
Той намери вестника и го разгърна на съответната статия:
Будни наши репортери успяха да засекат как г-н Драко Малфой, 16 -годишния син на Луциус и Нарциса Малфой, излиза от Болницата за магически заболявания и травми “Св.Мънго”в 19.00 вчера.
Момчето имаше много измъчен вид и не коментира нито кого посещава в болницата, нито защо е освободен от часовете си в Училището за магия и Вълшебство “Хогуортс”. Въпреки това ние получихме ценни сведения, според които майка му, г-жа Малфой, е настанена на Трети Етаж на Св.Мънго. Припомняме на читателите, че на този етаж се намира отделението “Отвари и Отравяния”.
Един от лечителите, пожелал анонимност, сподели опасенията си за живота на видната пациентка:
“ Изглежда мисис Малфой е била жертва на бавно действаща отрова, която постепенно отслабва организма. Ежедневно тя е поемала опасната отвара “Сълзата на Дракона” с храната си, очевидно не по своя воля. Ако диагнозата се потвърди, Министерството трябва да се заеме с разследване на опит за убийство.”
Според злите езици, г-жа Малфой е отровена от враговете на съпруга си. Откакто г-н Малфой е в затвора “Азкабан” с присъда на смъртожаден, вярната му съпруга не е спирала да го подкрепя пред медиите и да отрича поддръжничеството на фамилията към Онзи-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава.
“Съпругът ми винаги е бил лоялен към Министерството и всички обвинения са плод на едно недоразумение” – това бяха последните думи на Нарциса към пресата само ден преди тя да постъпи в “Св.Мънго”.
Нашият екип ще продължи да следи за вас новините около семейство Малфой. Изказваме искреното си съчувствие към г-н Малфой младши за сполетялото го нещастие и искрено се надяваме, че нещо добро ще излезе от тази трагедия.
- И кой може да я е отровил все пак? Или това изобщо не е истина?! – попита Ърни, ловко избягвайки една ограда (по-точно оградата го избягна ловко)
- Нали досега ти го четох! Не знаят! Никой не знае, никой в цяла Англия, но със сигурност синчето Драко има...как му се викаше...конкретни подозрения.
- И този същият Драко е поискал да пътува с нас? – попита учудено шофьорът.
- Направо да се ненадява човек, нали!? – ухили се Стан. – Можем да го поразпитаме за майка му, и ако научим истината, автобусът утре ще е пълен с репортери. Представи си само заглавията – “Стан Шънпайк разкрива мистерията около натравянето на Нарциса Малфой”. Ще бъда медиен герой. Разбираш ли защо бързам толкова?!
- Ще бъдеш клюкар – измърмори Ърни тихичко.
- Клюкар ли?!Каква тайна пък е това?! Рано или късно всички ще научат истината. Въпросът е ние да сме първи. Можем да изкопчим истината от това момченце. Стига да стигнем навреме....
- Не “ние”, Стан, само ти. Няма да участвам в този спектакъл.
- Защо?!– разочарова се кондукторът. – Не ти ли е интересно? Поне малко?
- Въпреки всичко, това не е наша работа! – отсече Ърни. – На нас ни плащат да возим хората, а не да се правим на детективи.
- Но...Ние сме обсъждали хиляди пътници, какво му е различното сега?
- Винаги трябва да внимаваш, когато си имаш работа с някой от фамилията Малфой. Основен принцип, запомни го от мен.
Стан не можа да му отговори, защото в този миг пристигнаха в Дорчестър и г-жа Крийви трябваше да слезе. Докато пътуваха обратно към Лондон, той и Ърни не подхванаха отново темата за семейство Малфой. Но кондукторът не можеше да забрави, че в столицата ги чакаше именно един от членовете на тази фамилия...и славата...
* * *
Освен това ги очакваше и невероятно силен порой. Сякаш само над Лондон беше надвиснал огромен черен облак, от който се изсипваше несметно количество дъжд. Светкавици раздираха небето, когато “Среднощния Рицар” най-сетне се закова пред входа на “Почисти & Потопи ООД”, порталът към “Св.Мънго”.
Стан трескаво се взираше в мрака, търсейки пътника си. Навън обаче, като се изключат забързаните мъгълски минувачи, беше пусто.
- Няма го, Ърн! Дойдохме навреме, а него го няма! – започна да нервничи кондукторът. – Ами ако е ползвал летекод?! Какво ще правим тогава? Единственият ни човек с резервация от толкова много време насам да не се появи! О, Боже! Ами ако не съм разбрал за часа?!
- Нищо чудно! – промърмори мрачно Ърни.
Стан побърза да слезе от автобуса, навличайки в движение голям жълт дъждобран. На въпросителния поглед на шофьора отговори, че отива да пита в болницата за Драко. Явно обаче се затрудни с манекена зад витрината, защото колкото и да се опитваше да напусне света на мъгълите, не му се отдаваше.
Ърни тъкмо се чудеше докога ли нервите на приятеля му щяха да издържат в едностранчивата разправия със своебразния портиер, когато внезапно една фигура, загърната в нещо подобно на мъгълски шлифер, излезе от стъклото на западналия магазин.
- Г-н Мал-ф-фой? – заекна Стан.
- Самият той. Да се махаме оттук.
Младежът бързо пресече лондонската улица, без да привлече вниманието на мъгълите. Стан го последва, преговаряйки си наум какви въпроси да му зададе. Съвсем скоро щеше да узнае нещо повече около новината на деня и тръпнеше от напрежение.
Двамата се качиха в автобуса, скрит от мъгълски очи, и Стан даде знак на Ърни да надуе газта.
Драко се упъти към задния край на автобуса с уверена походка. Щом Стан отиде до него с билета за пътуването, Малфой вече бе свалил мократа си качулка и кондукторът съзря сиви очи, вперени с безразличие в пространството, бледо лице и дълга до раменете руса коса.
На пръв поглед тийнеджърът въобще не изглеждаше толкова притеснен, колкото го изкарваха по вестниците. Ако майка му бе на смъртно легло, както те твърдяха, надали ръката му нямаше и да трепне, докато подаваше единадесетте сребърни сикли такса.
Стан бе очаквал да види разтроено лигаво момченце, и изобщо не бе подготвен за изправилия се срещу него хладнокръвен младеж. Въпросите, които се канеше да зададе на Малфой се изпариха от съзнанието му. Той успя само да смънка някаква реплика за бурята навън, на която Драко изобщо не си направи труда да отговори.
Обезсърчен, Стан отново пое напред към шофьорското място, за да сподели тихичко впечатленията си от новия спътник.
- Странен е, Ърн, изобщо не показва никакви чувства...Ако на мене майка ми беше болна ей тука щях да се разплача. Виж го само...
- Остави момчето, сигурно е толкова изтощен от преживяното, че не може и да заплаче.
- Чак пък толкова... – не се впечатли Стан. – И тъй може да е, ама аз трябва да знам к’во става с майка му. Утре току-виж Рита Скийтър цъфнала в Рицаря, пък аз да нямам какво да й кажа... Мрачен, изтощен, какъвто и да е, ще ми разправи той за болката си.
Събрал отново сили, кондукторът отиде до Малфой, почуди се какво да стори, и озарен от прозрение, му подаде “Пророчески вести”, разгърнат именно на статията за Нарциса. Драко хвърли един кос поглед към репортажа и бутна вестника настрана.
- Аз...г-н Малфой, ужасно съжалявам за случилото се с майка ви – пое си дъх Стан.
Драко само кимна с глава, без да каже нищо.
- Ако искате чаша чай или нещо друго за да се отпуснете... – предложи тихо кондукторът, считайки себе си за образец на тактичността.
- Не, благодаря. Бих предпочел да остана сам. – Малфой натърти силно на последната дума.
Физиономията на Стан беше самото невинно съчувствие.
- Разбира се..разбира се... Но...все пак...подозирате ли някого за...това?
- Може би – студените очи на събеседника му изразяваха само презрение.
- Това е...много тъжно – запъна се Стан.
Разговорът никак не вървеше, а на кандидатът за слава това никак не му се нравеше. Реши да я кара по-директно и да си поеме риска.
- Вярвате ли, че майка ви ще оцелее?
Драко рязко вдигна глава. Погледът му се изпълни с ярост и той почти изсъска:
- Майка ми ще живее! Не смей да ми говориш за оцеляване, малоумен идиот такъв. Малфой не умират така...не могат да умрат така.
Гласът му заглъхна в края на изречението и Малфой ядосано ритна една възглавница, паднала от клатушкането на автобуса. Цялото му хладнокръвие сякаш се бе изпарило.
След малко отново проговори, но с леко променен тон.
- Не исках да кажа това – Стан се зачуди дали Драко имаше предвид личната обида към него или коментара относно състоянието на майка си. – Вече и аз не знам какво ще стане.
- В смисъл? – развълнува се Стан, надушил клюката.
- Тя е твърде слаба, не знам дали... – Драко не довърши.
- Не мисли такива неща – кондукторът несъзнателно беше минал на “ти”. – Как си допуснал обаче тя да яде отровно?
- Нямам никаква представа, по дяволите! Не ни е и хрумвало да си проверяваме храната! Само да открия този, който го е сторил, лично му дам същата отвара, но предозирана и наведнъж! Мразя го...мразя го заради това, което й причинява...
След този изблик Малфой се срина на леглото си и Стан прецени, че е време да се оттегли. Явно пътникът му нямаше да каже нищо повече.
- Е, научи ли нещо? – попита Ърни, щом зърна как Стан отново разтваря вестника си до него.
- Не. И знаеш ли защо? Този Драко май наистина няма и идея к’во е станало. Жал ми е за него...но в крайна сметка баща му е смъртожаден...може би си го заслужава.
Ърни само поклати глава:
- Какъвто и да е, аз го уважавам това момче. И знаеш ли защо? Защото пътуваме вече над двадесет минути и за разлика от всичките ни пътници досега, нито му е станало лошо, нито е паднал от леглото. Не смяташ ли, че си е направо геройство?!
* * *
След около час “Среднощният Рицар” спря пред имението Малфой в Уилтшър. Драко слезе, без да отвърне на учтивите реплики за сбогуване на Стан и Ърни.Бурята, който го беше измокрила в Лондон тук явно изобщо не беше вилняла, защото звездите светеха ярко на небето, докато той вървеше към пустия си дом.
Щом се приближи до входната врата, тя бързо се отвори от духчето Шарпи, новата прислужничка на семейството след бягството на Доби.
- Добре дошъл у дома, господарю! Вечерята те чака.
- Не сега – кратко отвърна Малфой, докато сменяше мъгълския си шлифер с обичайната черна мантия.
Шарпи се поклони и тихичко се оттегли, поклащайки притеснено с глава. Драко прекоси коридора и се отправи към кабинета на баща си, стая, която рядко прекрачваше, докато Луциус си беше у дома.
Гледката на масивното черно бюро и библитеката зад него, изпълнена с древни магически книги, както винаги успя да го накара да потръпне. Все пак кабинетът изглеждаше много по-мрачен и зловещ, когато баща му седеше на удобното си кресло и впиваше в Драко студения си поглед. Сега Луциус го нямаше, и всичко изглеждаше странно празно и необитаемо.
Малфой се хвана, че от няколко минути стои потънал в мисли и ядосано изпсува. Той се приближи до гореспоменатата библиотечка и внимателно извади един тежък том от нея.
Заглавието му гласеше “Истината за Забранените проклятия”, но не то интересуваше Драко. От подвързията на книгата той ловко измъкна едно малко медно ключе. Внимателно заличи следите си и извади магическата си пръчка.
- “Каммаре” – изрече той, сочейки с върха й ключето.
В една от стените безшумно се отвори врата и Драко без колебание се насочи към нея. Допреди месец дори не бе подозирал, че съществува такъв вход, а сега идваше всеки ден тук. Скритите стаи в замъците не бяха рядкост, но много малко от именията можеха да се похвалят с цяла тайна зала.
Огромното помещение, в което влезе Малфой, не отстъпваше почти по нищо на Голямата зала в “Хогуортс”. Разликата идваше от факта, че тук подът беше каменен и мебели почти нямаше.
Три закачулени фигури седяха около единствената маса, и рязко се обърнаха, щом Драко се насочи към тях.
- Не те очаквахме толкова рано – изхриптя гласът на Ейвъри. – Какво стана в болницата?
Другите двама смъртожадни очаквателно го наблюдаваха.
- Тя не е добре – отвърна Драко. – Ще умре скоро. Лечителят го каза чрез очите си, когато ме баламосваше, че винаги имало надежда.
Тримата мъже се засмяха на последното изречение.
- Няма надежда. Скоро тя ще лежи мъртва...Съвсем скоро...
- Ако обичате, господа, не обсъждайте смъртта ми в мое присъствие – петият човек в залата, досега стоял в сянката, излезе напред.
Отразените от свещите светлини се заиграха по лицето на Нарциса Малфой, докато тя се усмихваше с лека ирония на сина си.
- Здравей, майко! – кимна Драко и седна на масата. – Знаеш за чия смърт говорех. Белатрикс идвала ли е днес?
- Очакваме я всеки момент – отвърна Нот, който досега беше запазил мълчание. - По-добре стана, че я изпревари. Нали знаеш колко мрази някой да пристига след нея.
- Честно казано, вероятността да се дотътря дотук по-рано ми се струваше невъзможна, докато се подмятах из “Среднощния Рицар”. Това е най-допотопното нещо на Земята. Да не говорим, че е копие на мъгълска вещ.
- Стига си хленчил – скара му се меко Нарциса. – Много добре знаеш защо трябваше да пътуваш така.
- Да, знам, за да видят повече хора колко страдам от отравянето ти. Само дето тъпия рейс беше празен и единствения, който ми досаждаше, беше онзи Шънпайк. Басирам се на 10 галеона, че е мътнород - такъв наивен глупак е.
- Предостатъчно е, че си говорил с него – каза Ейвъри подигравателно. – Той е като мелница, ако научи някоя клюка, на следващия ден всички ще са наясно с нея. Помнете ми думата, утре в ”Пророчески вести” ще има обширно интервю с тоя по нашия въпрос.
- Драко, надявам се че си изиграл добре ролята си – обърна се към сина си Нарциса.
- И то учудващо добре. Ставам за актьор, вече доста истинско пресъздавам едва сдържана ярост и болка в очите – засмя се Малфой и надигна една чаша с бирен шейк, появила се незнайно откъде.
- Белатрикс идва – изведнъж прошепна Нот. – Току-що се е магипортирала.
Драко го изгледа с учудване:
- Откъде знаеш?
- Знакът, сине – рече Нарциса бавно. – Знакът, с който са белязани всички смъртожадни ги свързва. Когато са близо, те се усещат един друг. Той изгаря...
- Така и не можах да проумея защо ти не се присъедини към нас, Нарциса – промърмори Ейвъри. – Твоето родословие е най-чистото сред магьосническите семейства, а и споделяш нашите идеи. Родена си за смъртожадна.
Нарциса леко се подсмихна и тъкмо се канеше да му отговори, когато Белатрикс Лестрандж се появи в Залата сред ослепителни мълнии.
- Никога няма да се откажеш от ефектното появяване, нали, Бела? – попита вкиснато съпругът й, третият смъртожаден, който досега не бе отронил и дума.
- Беше хубава буря в Лондон – пророни Белатрикс, пристъпяйки към масата. – Не можах да се сдържа и си взех малко от нея.
Добър вечер, Нарциса. Виждам, че слуховете за твоята близка смърт са силно преувеличени. – обърна се тя към своебразната домакиня.
Майката на Драко се изправи и прегърна сестра си:
- Бела, радвам се да те видя. Ти изпълни обещанието си и дойде, за което съм ти благодарна.
- Няма нещо, което не бих направила за теб и скъпия ти съпруг – подхвърли Белатрикс небрежно. – Е, имате ли план как да измъкнем Луциус?
* * *
- Цялата идея дойде от Драко – обясняваше Нарциса, мъчейки се да прикрие нотката на гордост в гласа си. – Той измисли как да изсценирам смъртта си пред Министерството.
- Чудя се как не се бяхме сетили досега – каза Малфой, изправяйки се. – При все че вече сме го правили един път с Крауч, и то доста успешно.
- Май се досещам накъде биеш, но бих искала да чуя цялата история – промълви Белатрикс и се облегна на стола си.
- Разбира се, лельо – кимна Драко и започна разказа си. – Дълго време си блъсках главата как да освободим татко от затвора. На пръв поглед това не изглеждаше трудно, при все че дименторите напуснаха “Азкабан” и минаха на наша страна. Но вглеждайки се във фактите, открих няколко доста неблагоприятни изхода за нас. Първо, рискувахме още някой да бъде заловен по време на тази освободителна акция; второ, дори и да успеехме да измъкнем баща ми, на другия ден цялата страна щеше да гърми за изчезването му. Всички от Министерството щяха да хукнат да го търсят, некадърните аврори да плъзнат навсякъде, а аз и майка ми най-вероятно щяхме да бъдем под засилено наблюдение.
На първо време не можех да измисля как да избегнем всичко това. Трябваше и по някакъв начин и да се измъкна от ”Хогуортс” за няколко дни, за да разполагам с време, да обмисля всичко. Изведнъж ми проблясна. Хрумна да изсценираме болестта на майка ми – само по такава причина Дъмбълдор би ме пуснал да изляза навън. А ако аз успеех да стигна дотук, защо да не може и татко по същата причина. Чрез няколко сови от ”Хогуортс” задвижих нещата.
Естествено, в никакав случай нямах намерение да пращам мама в ”Св.Мънго”, и реших да използваме Многоликовата отвара и друга жена. След влизането й в болница, аз бях освободен от училище.
Беше изключително рисковано да не би лечителите да се усъмнят в употребата на отварата, затова и реших да пиша майка ми отровена за пред света. В “Сълзите на Дракона” има 90% от съставките на Многоликовата отвара, и дори и да ги усетеха чрез магия, щяха да сметнат че е от отровата. Жената, която лежи в момента в “Св.Мънго” е една от слугините на семейството, полукръвна. Майка ми я подчиняваше с “Империо”. Прислужницата пие редовно отварата си, а без нейно знание аз й слагам в храната “Сълзите на Дракона” при посещенията си. Обединени заедно, отварата и отровата усилват взаимно дейстивето си. Не е нужно отварата да се пие на всеки час, а и Сълзите имат по-разрушително действие. Както и да е, сега всички смятат, че Нарциса Малфой е отровена. Репортерите са успели вече да я зърнат, а и съвсем скоро, когато тя умре, всички лечители ще потвърдят смъртта й.
Съвсем скоро ще дойде моментът на втората част от плана ми. Татко още не е осъден от Великия Магьоснически Съд. При това положение той има право да излиза от затвора само за погребения. Погребение ще има съвсем скоро, а на него ще използваме пак добрия стар номер с Многоликовата отвара. Захариас Смит Старши се съгласи да замени баща ми в затвора, и без това е почти безмощен, като шпионин там ни е по-полезен. На погребението на мнимата ми майка те ще се разменят в суматохата, и цялата общественост ще продължи да вярва в затворничеството на татко. Той ще замине за Швеция, единствената безопасна в момента страна, заедно с мама, която всички ще считат за мъртва.
Аз ще се върна уж съсипан в “Хогуортс” и ще продължа да ви бъда човекът там.
- А как, мили ми Драко, ще доставяме в “Азкабан” такива количества Многоликова отвара за Смит? – попита Белатрикс с полуусмивка.
- Шарпи ще му ги носи. Домашните духчета имат невероятни спасобности, включително да стават невидими.
- Това добре, но не мислиш ли, че ще се разорим с тази отвара?
- Аз знам магия за възвръщане и пресъздаване, Бела – намеси се Нарциса. – Освен това ти си сънебродница. Можеш да вземеш всичко Нереалния свят. Ще ни помогнеш ли?
- А да сте се сетили случайно, че Министерството ще разследва смъртта на Нарциса?
- Нищо не могат да докажат. Ние имаме хилади врагове. Никога няма да се досетят кой я е ликвидирал всъщност – убедително изрече Драко.
- Това ли е единствения ви план? – изгледа ги подред Белатрикс. – Никой друг ли няма идеи за проникването в “Азкабан”?!
Всички в стаята поклатиха глави.
- Има още начини, Бела, но те не са толкова добри - изрече бавно Ейвъри.
- Всичко това е пълно безумие... – започна кисело смъртожадната. - ...Но ще задействам нещата. Преди това обаче ще трябва да говоря с Черния Лорд...Ако той се съгласи, започваме с втората част на плана. Ако ли не, ще използваме каквото си постигнал досега и ще търсим по-добри възможности. Само се питам каква ли работа ще ни върши Луциус от Швеция, където смятаме да го запокитим...
* * *
“Пророчески вести”, 1 Ноември:
НАРЦИСА МАЛФОЙ ИЗДЪХВА В ”СВ.МЪНГО”
Съпругата на г-н Луциус Малфой, уличен в подкрепа на Черния лорд, почина рано тази сутрин в болницата ”Св.Мънго”. Синът й Драко беше до нея до последния й миг. Лечителите потвърдиха пред пресата, че причината за смъртта й е рядкото вещество ”Сълзите на Дракона”, явяващо се изключително силна отрова. Както “Пророчески вести” вече писа, г-жа Малфой е приемала в продължение на 3 седмици отровата с храната си без свое знание. Пърси Уизли, служител в Министерството, обяви за започването на незабавно разследване около загадъчните обстоятелства на нейната смърт и обеща скоро убийците да бъдат заловени.
Погребението на г-жа Нарциса Малфой ще се извърши утре, втори ноември. Най-вероятно г-н Луциус Малфой ще бъде освободен за няколко часа от затвора “Азкабан”, за да присъства на траурната церемония. Редакцията изказва искрените си съболезнования към сем.Малфой и техните близки.
Още по темата: вж. стр10 – Интервю със Стан Шънпайк, кондуктор на “Среднощния Рицар”.
“Пророчески вести”, 3 Ноември:
...Мнозина видни магьосници се събраха , за да отдадат последна почит на Нарциса Малфой вчера. Тя бе погребана в семейната гробница в Уилтшир. Над 100 човека изпратиха г-жа Малфой, сред които синът й Драко и съпругът й Луциус, последният получил специално разрешение от министъра да присъства на церемонията.
“ Съсипан съм от кончината на Нарциса и съм твърдо решен да търся възмездие за нейната незаслужена смърт, веднага щом бъда оправдан” – каза г-н Малфой за “Пророчески вести”.
Лека суматоха настъпи, когато Драко припадна, смазан от мъка, до гроба на майка си. Наложи се той да бъде изведен лично от баща си, докато се успокои и посъвземе. Още утре обаче Малфой младши се връща в училището за магия и Вълшебство ”Хогуортс”: “Искам да забравя” – бяха единствените думи, с които той мотивира решението си пред нашите репортери.
Тежки дни очакват това момче, изгубило сякаш едновременно и двамата си родители...
* * *
Ден по-късно една сова долетя в кабинета на директора на ”Хогуортс”, Албус Дъмбълдор. Писмото, което носеше, съдържаше само следните два реда:
Захариас Смит Ст. е изчезнал от Лондон. Според близки пътува из Албания. Проверката установи, че това не е вярно. Чакам нареждания. Ремус
* * *
На триста километра оттам Белатрикс Лестрандж със самодоволна усмивка прибираше шишенцето си с мастило. Всичко бе позволено на война. Всичко.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

40 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.