Към осем и половина същата сутрин Хари вече седеше в старовремската сладкарница "Захарни мечти" в центъра на селото, настанен в стол с меки възглавнички от добродушната келнерка и очакваше закуската си. Не беше трудно да се досети, че това е местната клюкарница, оглавявана от госпожица К. Стюард - стара мома, при това доста любознателна и възпълна. Никак не му беше приятен фактът, че понеже беше единственият клиент в неделя сутринта г-жица Стюард се настани на стола до него и се опита да научи всичко възможно за това твърде обикновено но пръв поглед момче.
-Миличък, сигурно си отседнал в страноприемницата "Рижавия писан", нали?
-Да, там съм от снощи.
-Интересно, драгият господин Смит е пропуснал да ме уведоми.
"О, нима е възможно?", помисли си Хари.
-А дали не си някой млад изследовател на природата?
-О, ами нещо такова, предполагам...
-Личи си, момчето ми... Този белег на челото ти сигурно е поради подхлъзване! Днешните младежи са невероятно невнимателни!...
-О, амиии... - проточи Хари, който вече наистина се дразнеше. За щастие точно тогава се чу дълбок басов глас от кухнята, скрита зад памтивекова дъбова врата, която леко проскърцваше.
-Кланси! Палачинки с боровинково сладко и сметана, шоколадов шейк, двойна порция карамелен пай...
Устата на Хари вече предвкусваше удоволствието, когато иззад скърцащата врата се подаде жена на средна възраст с дебели подпухнали клепачи и дълги тъмни ресници. Имаше къдрава светла коса и бледо лице. Нещо се преповтаряше в съзнанието на Хари... Жената избегна погледа му и се върна бавно в кухнята.
-Заповядай, миличък... Ето, подсили се... сигурна съм, че те чака труден ден...
Хари погледна закуската си и си спомни лицето на жената. Нещо просветна в ума му и той припряно извади две-три мъгълски банкноти и ги метна на масата, сетне се втурна като вихрушка към изхода на "Захарни мечти". В същото време г-жица Стюард се метна върху му със своето стотинакилограмово туловище, заплашвайки да го смачка.
Момчето извади магическата си пръчка като по команда и викна "Импедимента!". Старата мома падна, повалена от силната магическа мощ, вложена в това заклинание...
Изведнъж кухненската нрата се откърти с трясък и Хари съзря Белатрикс Лестрандж като в кашмар: точно това очакваше, ала шокът му не намаля ни най-малко. Беше се сетил още щом зърна тежките й клепачи. Е, поне не беше изял сладкишите, които със сигурност бяха отровени...
-Потър! - кресна Белатрикс и се опита да го обезоръжи, ала експресният курс на професор Мак Гонъгол очевидно даваше резултати.
-Ти!? - Хари се молеше това да е кошмар. - Петрифи...
Ала смъртожадната отклони проклятието.
-Круц...
Този път Белатрикс беше изненадана от лъч синя светлина, каквато Хари не беше виждал преди. В същия момент светът се завъртя около него и Хари не успя да зърне лицето на спасителя си...
(следва продължение)