В Годрикс Холоу беше красива нощ-луната и звездите грееха ярко.Сякаш изобщо не ги засягаше,че от света си бяха отишли двама души...че едно малко дете бе останало само на този свят...че едно момче беше белязано за цял живот...
Една къща беше срутена,сякаш е имало експлозия,но нямаше и следа от огън.Сред развалините плачеше бебе-малко момченце.На челото му имаше дълбока рана във формата на мълния.Това мъниче беше Хари Потър.
В сенките се прокрадна огромен мъж-беше два пъти по-висок от нормален човек,и поне три пъти по-широк.Веднага се насочи към мястото,от където идваше плача.Измъкна момченцето из руините и го зави в малко одеалце,което носеше.Изглеждаше толкова страшен,а се държеше с детето изключително внимателно,с обич-явно само външността му бе груба.Прегърна бебето и вдигна поглед към порутената къща.Целият потрепери,а от очите му се заспускаха едри сълзи.
-Почивайте в мир!-прошепна той и понечи да тръгне,когато рев на мотор наруши тишината.
Хагрид вдигна поглед и видя,че от небето се спускаше мъж яхнал огромен мотоциклет.След като се приземи той тръгна право към Хагрид,но сякаш не го виждаше.Беше млад и красив,но изключително блед.Трепереше.
-Сириус!-възкликна Хагрид.-Кога разбра?Добре ли си?
Но Сириус Блек гледаше към срутената къща и трепереше все по-силно.
-Не...-прошепна той,като се приближи малко.
Изпод руините се подаваше ръка-мъжка.Беше близо до вратата...или поне близо до мястото,където до скоро се беше намира входната врана на семейство Потър.Но Сириус знаеше,че приятелят му не се е опитвал да избяга.Беше се опитал да го спре...да го забави,надявайки се,че тя ще успее да избяга с малкия...
-Недей,Сириус!-спря го Хагрид и го погледна загрижен.-Не можеш да им помогнеш.Те...те са мъртви.
Великанът го потупа с огромната си ръка по рамото.Младият мъж едва си поемаше въздух.Постоя още малко загледан в къщата,сякаш се надяваше това да е кошмар...че не е истина...че най-добрият му приятел е жив и е добре...
След малко се извърна към Хагрид и погледът му падна върху малкото момченце,което още плачеше.
-Хагрид,дай го на мен.-рече Сириус твърдо.-Аз съм негов кръстник!Ще се погрижа за него.
-Съжалявам,Сириус,обаче Дъмбълдор каза да го занеса при него.-отсече великанът.-Ще го остави при леля му и вуйчо му.
-При мъгълите?-възкликна ядосан и все още треперещ кръстникът на детето.-Синът на Джеймс и Лили Потър отглеждан от мъгъли!?О не,Хагрид!Хайде,знаеш че ще се грижа добре за него!
-Дъмбълдор ми нареди така.Знаеш,че щом той е решил значи това е най-добре за дребосъчето.-упорстваше Хагрид.
-Той ще бъде най-добре с мен!Това е синът на най-добрият ми приятел,Хагрид!-каза Сириус като вече и гласът му трепереше.
-Съжалявам,но не мога да ти го дам!
Двамата се гледаха дълго,сякаш бяха готови за битка.Накрая обаче младият мъж кимна леко и каза:
-Добре.Заведи го при Дъмбълдор,но му кажи да го пази!Вземи мотоциклета ми,ще стигнете по бързо.
-Как така?Не,Сириус,т’ва си е твоя...
-На мен няма повече да ми трябва-отсече Сириус.-Важното е сега Хари да пристигне невредим до къщата на леля си.
Той погледна към кръщелника си.Той още плачеше,но тихо,сякаш нямаше сили.
-Дай ми го само за секунда-примоли се Сириус,като погледна Хагрид в очите.Великанът видя как красивите очи на младежа блестят от събралите се сълзи.Това сякаш го пречупи и той подаде мъничето на неговия кръстник.Сириус го пое нежно,прегърна го и зашепна с леко трепещ глас:
-Шшт...Успокой се,Хари!Всичко е наред!Успокой се...
Докато му говореше,детето взе наистина да се успокоява,докато накрая престана да плаче и погледна мъжът право в очите.Сириус гледаше малките зелени очички на Хари,очите на майка му...Една сълза се търкули по бузата на мъжа.
-Всичко ще бъде наред!Повярвай ми...-зашепна отново като премигна,за да спре сълзите си.След това се наведе и целуна детето по челцето,малко встрани от голямата рана.
След това го подаде на Хагрид и вдигна очи към него:
-Внимавай с моя кръщелник,Хагрид!Това е най-скъпото ми останало на този свят.-задавено каза Сириус,но намери сили да се усмихне леко на огромният мъж.След това се обърна,забърза в тъмнината и после изчезна.