Хари насочи магическата пръчка към веригите, с които Рон, Хърмаяни и Джини бяха приковани за стената, и изрече: "Редукто!".
Веригите на мига се пръснаха на хиляди парченца, тримата приятели бяха свободни.
-Измъквайте се оттук! - каза им Хари. -Бързо!
-Какво?! - извика Рон. -Да не си полудял? Той ще те убие!
-Не ме интересува! - отвъна Хари. -По-добре да загина аз, отколкото вие.
-Хари, заклехме се, че ще те следваме където и да отидеш! - напомни му Хърмаяни отчаяно.
-Така е! - потвърди Джини. -Не може ли да...
-Не! - прекъсна я Хари, сякаш прочел мислите й. -Казахте, че ще ме последвате навсякъде, и удържахте на думата си. Доказахте, че сте ми истински приятели, но сега трябва да продължа сам. И не се опитвайте да ме разубеждавате!- добави, понеже приятелите му понечиха да възразаят.-Знам, че ви е тежко, но не искам да идвате с мен, защото не искам да ви се случи нещо. Вие сте ми най-близките приятели и единственото ми семейство. Правя го, защото ви мисля само доброто и не желая да ви изгубя. Знаете ли колко ужасно ще се чувствам, ако Волдемор ви убие и аз съм виновен? Знаете ли за смъртта на колко хора съм отговорен? Седрик Дигъри загина - заради мен! Сириус Блек загина - пак заради мен! Албус Дъмбълдор също загина по моя вина! А сега и Невил и Луна бяха убити, защото не действах достатъчно бързо! Няма да допусна още някой да загине по моя вина!
-Разбираме. - пророниха приятелите му, свели глави.
-Чудесно! А сега ме слушайте внимателно. Снейп чака от другата страна на пещерата. Тръгнете по брега на езерото, към дъното на пещерата. Като стигнете до стената в дъното, излейте тази кръв върху нея. Доверете ми се! - каза той, като видя ужасените им изражения. -Само така ще се измъкнете от това място. Когато вратата се отвори, Снейп ще ви посрещне и ще ви отведе обратно в щабквартирата на Ордена. Изглежда, че той е на наша страна и е убил Дъмбълдор, защото Дъмбълдор така му е заповядал, а не го е молел за пощада. Сега, разбрахте ли как да се измъкнете оттук?
-Да. - отвърнаха приятелите му.
-И докато ходите по брега, МНОГО ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ СЕ ДОКОСВАТЕ ПО БРЕГА. Аз ще отида и ще се изправя срещу Волдемор. Ако не го напрая сега, всичко, за което родителите ми, Сириус и Дъмбълдор се бореха, ще умре заедно с тях!
-Разбираме. - повториха приятелите му.
-Тогава тръгвайте! Няма време за губене! - подкани ги Хари.
Джини и Хърмаяни се приближиха и една след друга прегърнаха силно Хари, сълзи се стичаха по лицата им.
-Обичам те, Хари! - прошепна Джини и нежно го целуна.
-Много ще ми липсваш! - промълви Хърмаяни и го целуна по бузата.
Накрая и Рон излезе напред, двамата с Хари си стиснаха ръцете, след което Рон го прегърна братски.
-Сбогом, стари приятелю! - каза той. Лицето му беше по-тъжно отвсякога. -Ще ми липсваш.
Но никога няма да забравя какво преживяхме заедно. Желая ти успех! Иди и го накажи за всички зверства, които е извършил! Виж му сметката, за да може светът най-после да си отдъхне!
-Това и ще направя! - отсече твърдо Хари. -Сбогом, приятели. Ще ми липсвате много, но няма да ви забрвя. Вземете това. - той извади от джоба на якето си албум с червени корици, подобен на този, който Хагрид му беше дал в първи курс. -Събрах наши снимки вътре. Ако мога да ви дам нещо, с което да ме помните, това е този албум. Вземете го, за да си спомняте и за добрите стари времена.
Той им го подаде и те го поеха, след което му благодариха сърдечно.
-Сбогом, приятели! - повтори той, след което ги прегърна и се отправи към скривалището на Волдемор, а приятелите му се отправиха към изхода с натежали от мъка сърца.
"Добре, Волдемор!", помисли си яростно Хари. "Сега сме само ти и аз!"
Най-накрая, след толкова време, той щеше да се изправи срещу Волдемор и щеше да го накаже за всичко, което бе извършил, точно както бе обещал на Дъмбълдор и на приятелите си. В съзнанието му отново отекнаха познатите му до болка слова: "Докато единият е жив, другият не може да оцелее!"