И така всичко приключи! Хари успя да убие Волдемор, но беше измамен от някой...проблемът е, че той не знаеше кой е той. Сега работата му беше да го издири и да му отмъсти...
В призрачния свят всичко беше различно. Там имаше само мъгъли. нямаше вълшебни пръчки, нито разни магии и магьосничества. Не виждаше нито Дъмбълдор...нито майка си и баща си...нито най-добрите си приятели.
Мина покрай една странна къщурка, с правоъгълни прозорци. Почука вътре, но вътре отвори един незосегаем човек.
- Извинете - промълви със страх Хари. - да знаете къде е магьосническия свят?
- Ти подиграваш ли се с мен? - каза преспокойно човекът. - Или си умрял от лудост?
Чак сега хари съзря кръвта по главата му. След 5 секунди забеляза и кръвта по корема си... точно там беше забит ножа, с който го бяха убили!
- Господине! Какво значи това? - извика Хари със страх.
- Изглежда си от новите! Ела да ти разкажа всичко!
Хари влезе със страх. Имаше чувството, че някой щеше да го убие. Но човекът изобщо нямаше вида на убиец. Приготви му чай и то покани да седнат на масата.
- Слушай! - каза човекът и Хари се настани удобно. - В света има два свята! Когато живееш в единия и преминеш в другия не умираш. Просто се преместваш. В този свят науката е по-голяма. Това е светът на мъртвите! Ние живеем по 1000 години. Всички! И ти ще живееш толкова. В онзи двят не помниш нищо от този. Но в този ни е позволено да помним. Тук може да избираме чрез колелото на късмета в какво семейство да отидем. В бедно, умно, богато, нормално или учено.
- Но как е възможно това! - промълви Хари. - Възможно ли е да откриеш близките си?
- Да! Разбира се! Но пак чрез колелото на къъсмета. Има три варианта на него - да срещнеш семейството си, да изчезнеш завинаги от земята или да ги забравиш... Аз не рискувах. Рискът е много голям!
- Но не може ли да ги открием така? с късмет?
- Да! Но много трудно! Тук светът е много по-голям от другия. мсля, че е 15 пъти по-голям от слънцето.
- Но как е възможно да има толкова голямо нещо? А и защо имам кръв?
- Тук всеки идва с белезите на смъртта си... такива са законите!
Хари стана нервно от стола и тръгна към вратата.
- ЧАКАЙ! - извика човекът. - Още не съм ти разказал всичко!
- Не искам да зная нищо повече! - изнервничи Хари. - исках да открия мама и татко... но обаче трябва да въртя някакво тъпо колело! Не е честно! Още от както ях на една годинка, те умряха!
- Ще ги забравиш! Има специална терапия! - каза човекът и застана на вратата пред него.
- Не искам! - отвърна троснато Хари.
- Поне пренощувай тук! Още нямаш жилище!
- А как да получа?
- Трябва да работиш! И да си я купиш!
- Мъгълска работа!
- Какво?
- Нищо! ще пренощувам тук щом искате! Но ни кажете къде да работя!
И човекът му разказа всичко за по-малко от половин час. Как да работи, къде, по колко часа на ден, и колко струват къщите.
Хари си легна...и не беше гладен...никой призрак не беше гладен!
Но не за това си мислеше той сега. Мислеше за майка си и баща си. И реши да рискува на колелото на късмета! Колкото и налудничаво да е това.