Хари бавно, но сигурно се приближаваше към скривалището на Волдемор. Беше разяждан от нетърпение да се изправи срещу него. Същевременно се чувстваше виновен задето не бе позволил на Рон, Хърмаяни и Джини да дойдат с него, а им беше казал да се спасяват. Но той ги познаваше твърде добре и беше наясно, че щяха да се върнат и да му помогнат. Нямаше да го оставят сам, въпреки забраната му да дойдат с него.
Изведнъж той се сепна и се спря. Имаше чувството, че някой го наблюдава. Поколеба се за миг, после продължи още малко напред. Внезапно той се извъртя рязко и с магическата пръчка в ръка извика: "Авада Кедавра!".
Чу се женски писък и в следващия миг сякаш от нищото се появи жена, която се олюля за миг и после се строполи на земята. Хари веднага позна лицето на Белатрикс Лестранж - явно тя беше с мантия невидимка и се беше надявала да го убие изненадващо.
Но Хари бе станал по-бдителен и нямаше да позволи на никого да го изненада така. Когато видя безжизненото й тяло, той усети как го залива мощна вълна на задовоство.
-Видя ли сега, самодоволна глупачке, че нямаше да ти се размине! - изръмжа той с ехидна усмивка. -Предупредих те, че ще съжаляваш за това, което стори със Сириус. Но ти не ми обърна внимание. Мислеше, че ще се измъкнеш безнаказано. Но аз те спипах и те довърших, както много добре знаеше, че ще стане! Не си мисли обаче че това е краят. Защото Сириус ще те поеме сега. И той има сметки за уреждане с теб. А сега ще се разправя със скъпия ти господар.
-Няма нужда да ме търсиш повече , Потър! - обади се висок студен глас. -Ето ме. Знаех си, че няма да се спреш докато не ме намериш.
-И се оказа прав. - отвърна Хари, извръщайки се, за да застане лице в лице с Волдемор. -Нима смяташе, че ще ти дам още една възможност да ме нападнеш, когато най-малко очаквам? Не, Волдемор! Аз не съм толкова глупав, колкото си мислиш! Не допускам една и съща грешка два пъти. Сега ще си платиш за всичко, което си направил!
-Кру... - започна Волдемор, но Хари го очакваше: съсредоточи се и изрече наум: "Протего!" Заклинанието се стовари върху Волдемор, той не беше очаквал такава бърза реакция от противника си; започна да се гърчи и да крещи от болка. Хари го наблюдаваше как страда с неприкрито злорадство.
-Няма да ти позволя да си играеш с мен, Потър! - изрева злодеят, когато проклятието престана да действа. -Авада...
-Левикорпус! - Хари отново показа бързи рефлекси. Волдемор увисна във въздуха безпомощно. Хари размаха пръчката си и запокити с все сила Волдемор в стената. Той се свлече на земята, но почти веднага скочи на крака, изглеждаше разярен.
-Сектумсемпра! - извика Хари, но този път Волдемор беше подготвен - отби заклинанието толкова бързо, че Хари едвам успя да се махне от пътя му - лъчът мина на сантиметри от тялото му. Това обаче не му попречи да продължи настъплението си - когато падна на пода, той със светкавина бързина насочи към Волдемор пръчката си със следната мисъл: "Експелиармус!". От пръчката му излетя червен лъч, който удари противника му в гърдите. Пръчката изхвръкна от ръцете на Волдемор, а силата на заклинанието го запрати в отсрещната стена - той се блъсна толкова силно в нея, че едва не изгуби съзнание. Изобщо не беше очаквал толкова мощна съпротива от Хари. Той се изправи на крака и взе магическата си пръчка. Хари също се беше изправил и чакаше в готовност.
-СТИГА ТОЛКОВА! - Волдемор този път не беше на себе си от ярост. -Няма да търпя твоето нахалство повече, Потър! Никой не може да унижава Лорд Волдемор по този начин и да се измъкне безнаказано! Няма да го допусна!
-Добре тогава! - извика Хари. -Да приключим веднъж завинаги с това! Твоето "царуване" е към края си! Повече няма да ти позволя да убиваш когото ти падне и да тровиш живота на хората! Ето ти един подарък от семейство Дигъри! СЕКТУМСЕМПРА!!! - изкрещя той и този път свари Волдемор неподготвен - по тялото на злодея се появиха дълбоки разрези, от които шурна кръв, но Волдемор не падна безжизнен на земята. Едвам поемайки си дъх, той замахна с пръчката и раните изчезнаха. Хари се възползва максимално от моментното му невнимание. Той се взря във Волдемор с цялата омраза, на която беше способен и насочи пръчката си към него с вик: "Авада Кедавра!". Волдемор вдигна поглед, сякаш си беше спомнил къде се намира, но твърде късно - проклятието го удари право в сърцето той нададе болезнен вик и в следващия миг се строполи мъртъв на земята. После тялото му внезапно се възпламени и от него не остана и помен. Хари не можеше да повярва - той беше успял! Беше победил Волдемор! Беше изпълнил даденото пред Дъмбълдор и пред приятелите си обещание!
-Свърши ли се? - обадиха се познати гласове зад него. Той се обърна и видя Рон, Хърмаяни и Джини.
-Да. Да, най-сетне се свърши. Невъзможното се случи. Волдемор е мъртъв. - отвърна той.
Тримата се втурнаха към него и силно го прегърнаха; сърцата им преливаха от щастие. Най-скъпият им приятел бе жив и бе победил Волдемор! Джини и Хърмаяни целунаха Хари така, както го бяха целунали на сбогуване, а Рон му стисна ръката и го прегърна братски.
-Знаех си, че няма да ме послушате, когато ви казах да се спасявате. - рече им Хари. -Но се радвам, че го направихте. Вие сте най-добрите приятели, за които човек може да мечтае.
-Знаехме, че ще успееш. - каза Хърмаяни.
- Да, така е. През цялото време те подкрепяхме. - допълни Джини.
-Нито за миг не бих се усъмнил в теб, приятелю. - рече Рон. -Ти си един изключително велик магьосник. Радвам се, че го победи.
-Благодаря ви, приятели. Хайде. Да се махаме оттук. - каза Хари.
И четиримата се отправиха към изхода с олекнали души. На Хари му беше изключително весело. Той се чувстваше по-щастлив от когато и да било. Той и приятелите му щяха най-накрая да останат неразделни - завинаги. "От това по-голямо щастие ако има - здраве му кажи", помисли си Хари.