Част - 1
...Годрик лежеше пронозън в корема то ледения меч на Слидерин.
-Ето че и твоя край дойде-Измърмори слабата качулата фигура на тъмния магьосник.-Ако беше предвидил моя ход малко по рано едвали щях да те надвия.......
Три месеца по-рано
Денят беше хубав.Небето синьо а песента на птичките разкъсваше и най-студените чувства в хората.А в душата на младия Годрик Грифиндор нямаше и късче от тъмнината която беше способна да накара човек да се замисли за нещо лошо.Всичко си вирвеше по план : Хогуортс беше завършен , имаше приятели до себеси, беше открил свой хубави дарби а и най-приятното за него нещо което оставяше следа в паматта му със сяка изминала секунда беше момиче на неговата възръст което беше легнало на огромната поляна пред замъка до него.
-Годрик?Какво би изкал за рождения си ден?-попита момичето.
-Незнам Хели.Салазар казаче е измислел нещо което щяло да ме накара да се чувствам различно-Отвърна почти двадесет годишния младеж.-Сигурен съм че ще е нешо хубаво.
-Вече ме е страх от него Годрик.Хелга ми каза че го е видяла да излиза от тоалетните на момичетата точно над твойта стая.И й е казал че ако каже на теб или на Хорфил няма да жевее още дълго.
-Знам Хели.Но му имам доверие познавам го от толкова време.-каза Годрик.
-Нямай му доверие ти си единствения който може да му повлияе.-каза тихо момичето
-Знай че никога няма да допусна нещо да ти се случи Хели.-каза Годрик погали момичето по главата и се изправи.
-Не се тревожа за себеси.Страхувам се че най-силния в този замък ще бъде атакуван.
Младия Грифиндор й подаде ръка за да се изправи.
-Аз ще се кача да взема нещо от стаята си.-каза Годрик целуна Хели по челото и изтича ким входа на замъка.
Времето беше повече от прекрасно затова тя реши да остане на двора.Всичко беше толкова хубаво че й се преиска да легна на огряна та от слънцето трева и да заспи.
-Добърден Хелина!Когали ще проумееш че Годрик няма бъдеще?-зад гърбът й се беше появил слаб висок изтощен до краен предел магьосник.
-Салазар ?Здравей.-каза изненадано Хели.-Виждам че си в отлично състояние.-смело му се подигра тя.-Защо мислиш така за Годрик ?
-Защото го познавам.А не изкам да отнеме живота ти в някое глупаво състезание с метли или докато е на бойното поле.
-Той няма да позволи да ни се случи каквото и да е било...
Ноктите на Слидерин се впиха в ръцете на Хелина. Лицето му изглеждаше ужасно на светло.
-Ще го убия!!!-изрева Слидерин.-Превърнал те е в същия боклук като себеси!-ноктите му навлизаха все понавътре в мантията й.
-Пусния Салазар !-чусе жански глас на около два метра от тях.Слидерин като ранена пума изрева изблъска Хелина на страни отдръпна се пет крачни назад и се сви на кълбо.
Беше Хелга Хафалпаф.
-Хелга...-с треперещ глас каза Хелина.
Хафалпаф беше насочила пръчката си към Салазар.Тя не използваше по силно заклинание срещу него от "Лумос" но това винаги помагаше.Винаги оспяваше да го заслипи и отблъсне.
-Отиваме при Годрик.Той ще реши какво да правим!-каза Хелга
Салазар се гърчеше на земята като червей.Двете млади жени тръгнаха към замъка без да му обирнат повече внимание.
Тръгнаха бързо по стълбите.Със сигурност Салазар нямаше да се опита да ги спре.Те стигнаха до стаята на Годрик и почукаха.
-Грифиндор отвори!-извика Хелга,но от вътре не се чуваше никъкъв звук-Грифиндор вътрели си?
Сякаш стояха пред скала.
-Ми определено не съм вътре.-Чусе ведрия глас на Годрик.-Но ако изкате можете да продължавате да настоявате за отговор.-След това той се засме,но след като прочете по лицата им че има нещо нередно спря.-Какво е станало?
-Слидерин...-едвам каза Хели-Слидерин ме нападна.
-След тези думи Годрик я погледна сякъш му е казала че е продала замъка за килограм злато.Но не точно така защото той я ценеше много повече от замъка.
-Грифиндор разбери....-опитасе да каже Хелга
-Какво ти направи?Как си?Наранили те?-Започна да пита той.
-Не, спокойно...-Хели за пръв път вицдаше Годрик толкова разтревожен.
-Къде е той ??
-В градината пред замъка.-отвърна Хелга.
Годрик се обърна и тръгна по коредора.Направи две крачки,крагом и се обърна към Хели:
-Не се притеснявай за мен качи се в моята кула и ме чакай там.-след тези думи излезе от коридора и от погледа на Хелина.
-Ела.-каза Хелга.-Ще те придружа до кулата.
Двете вървяха нагоре бавно без да продумаът.От одавна им беше известно че Салазар не е добър.
-Аз все още немога да се качвам в кулата.-Усмихна се Хелга.-несе безпокой за него ще се разберът.
Хели сама премести портрета на спящия дракон (който пазеше портата на Грифиндор по онова време) и влезе вътре.Тря веднага съблече садраната в ръкавите от Слидерин мантия и седна до камината.Годрик имаше един съндък който и беше казъл да не отваря и за да се застрахова той и беше обяснил честно какво има вътре.
Вътре се намираше нова изработена от скъпа кожа на кентавър шапка.Годрик знаеше че няма да може вечно да живее и изкаше да остави нещо след себеси.Хели знаеше какво е това нещо...Хоркрукс.Но за да се здобиеше с него той трябваше да убие някой.
Той и беше казъл да не бара шапката защото все още не я е разучил като магически предмет.Но понеже и имаше пълно доверие той и беше дал ключа за съндъка.
Тя погледна съндъка и реши да го отвори.Не че невярваше на Годрик просто искаше да види шапката.Хели отиде до стаята в която вече имаше десет легла (а преди само едно) подскочи към тавана и улови невидим за всички до този момент ключ.Слезе до стаята с къмината и пристъпи към сандъка.
-Небих ти препоръчъл да правиш това.-Каза зад нея Годрик и я хвана нежно за лактите.-Ако имаш голямо желание да го отвориш го отвори няма да те спра.
Тя него виждаше но усещаше че е той.
-Годрик....Какво стана със Слидерин?-попита Хели
-После ще поговорим за това.Всички!А сега ще го отвориш ли?
Хели завъртя ключа ищрака силко.Капака се надигна и под него имаше друг.Той сищо се надигна и имаше трети.И така докато седем капака не се вдигнаха.
Хелина видя шапката чиста и здрава.
-Хели, сега когато вече знаеш че не те лъжа....
-Никога не съм мислела че ме лъжеш Годрик.Но...-Изпита непреодолимо чувство да сложи шапката грабна я и....
Сякъш се озова на един нов свят.Всичко около нея беше мрачно и паиженясало Годрик сякъш изчезна камината която Грифиндор и беше обещал че за нея винаги ще има топлина беше замразена и дом за вече умрели от студ паяци.
-Чудиш се къде си ?-попита кентавър който и се струваше освен че е излязъл от земята а и че е единственото цветно нещо наоколо.-Това е стаята на Годрик в Хогуортс.Ако той загине а Слидерин остане жив... това е съдбата на замъка.
-Но какво е станало със всички тук?-Хели не проумяваше.
-Те всички са убити от Слидерин!-отвърна Кентавърът.-Сега ще ти е малко трудно но несе притеснявай.Ще ти помогна да излезеш от съзнанието ми...
-Хеlи......Какво направих Хели...-плачеше Годрик здраво стиснъл ръката й.Тя се опита да помръдне но неможа.Започна да чувства болка.По цялото тяло.А гласът на Годрик ставаше се по-тих и по-тих.Болката нарасна прекалено.в един момент почувства че може да се мърда отвори очи прегърна Годрик чиято глава бе забита до коремът й.Той бе коленичел в огромна стая с едно легло(на което беше тя) А около тях имаше много магьосници които гледаха безпомощно.
Щом Годрик осъзна че тя е будна я погледна,затай дъх,прегърна я така силно че ако имаше сила вмомента със сигурност щеше да и пречини голяма болка.Той нямаше думи за сталото.Просто реши че тя няма да му прости и след като беше сигурен че тя е добре (провери даже дали не си е натъртила ръцете въпреки че я беше уловил преди да падне) той излезе от стаята намираща се на последния етаж.Започна да бяга със все сила.Нямаше какво да направи вмомента.Всико му се беше запаметило в главата.Постоянно пред очите му макар и по-бледо от това което виждаше минаваше момента в който тя губи всякакви способности и пада безпомощно.Бягаше все по-яростно и по-яростно.
Тогава си спомни какво му беше казъл Слидерин в градината пред замъка. "Какво ще ме убиешли?Заради нея та аз съм сигурен чее тя ще те надживее!"
Той-Годрик Грифиндор бе послушъл стар приятел на който вече никой му нямаше доверие и рискува живота на най-ценния си човек.
-Хей Годрик как си ?-провикна се Слидерин зад него.-Бягаш за здрава?Та това е толкова модерно...
-Ще те убия Салазар!ЩЕ ТЕ УБИЯ!-Изкрещя Годрик!
В този момент вероятно съдбата решава да спаси Салазар се чува оглушителен писък не жена.Най-вероятно от стаята където беше Хелина.Двамата със светкавична скорост се стрелват на там по пътя Годрик се опитва да изблъска Слидерин но в бързата борба се спъва в стъпало ипада надоло поне по още десет Салазар си извади причката направи си и извика "Компомоцио".Годрик отново беше напълно здрав.Стана и продължи да бяга нагоре.Пръв Салазар се добра до стаята.Една оот жените до легло то бе паднала на земята а в краката й имаше овита в тел метална кутиика.
Салазар влезе взе кутията и се магипортира.Секунда след това Годрик нахлу в стаята й се огледа.
-Какво?-попита неразбирайки той.
-Базилиск!-отвърна един от мъжете.-В малка сребърна кутиика падна от тавана.Имаме само един смъртен случей при възможността всички да сме мъртви...
Настъпи мълчание след което Годрик каза тихо :
-От тавана .....
Секунди след това той вече беше на покрива на замъка магипортирайки се. Слънцето все още печеше силно.Годри кзабеляза бягащ мъж по покрида на съседната кула.Извади пръчката си и изрева Авада Кедавра......
Мъжът бе ударен от магията падна размахвайки ръце и се зъби със страшна сила доло в градината.Но той беше мъртав много преди да залитне.Годрик се магипортира до него и надигна мантията му.Не беше Салазар.Прекалено много неща му се бяха случили за един ден.