Хари се събуди.Погледна към изписания с орнаменти таван и се замисли как Джини го беше обедила да наемат майстор да го направи…. След миг вече се обличаше защото мисълта за прахосаните пари разваляше настроението му. Джини вече бе станала.Влезе в кухнята и я завари да пържи яйца и бекон.Седна предпазливо на стола и се изкашля шумно но Джини явно бе погълната от готвенето.След около четвърт час Джини най-накрая го забеляза.
Здравей мило-каза тя и му се усмихна.
Здрасти-отвърна и весело Хари.Закусиха на верандата,потълнали в мълчание ,всеки вглъбен в собствените си мисли.
След като привършиха с закуската Хари се сети че закъснява за работа.Набързо си събра нещата , целуна Джини и се магипортира.
Намери се в служба Аврори.Рон вече бе дошъл.
-Здрасти Хари.-каза Рон.Все още бе с огнено червена коса и луничаво лице.Все пак бе само на 21.
-Здрасти, какво ново.-попита Хари.Още си бе слаб с буйна черна коса и с кръгли очила.Но в неговите тъжни зелени очи вече не искреше онзи блясък на които Дъмбълдор се беше възхитил при 1-вата им среща.
-Някакъв Ирландец правел жертвоприношеня на прилепи.Направо се чудя как може да има толкова глупави хора.Опитвал се да открие нова черна магия.Засега само ще го разпитаме, но трябва да идем незабавно, заповед от началството.
Рон направи кисела физиономиа и се зае да приготвя формуларите за задържане.
Стана два часът и излазоха в обедна почивка.Изведнъж Рон спря да яде и нещо се замисли. Покашля се и заговори с някак пресипнал и измъчен глас:
-Хари...след седмица стават 3 години от смърта на Хърмаяни.
Хари се сепна и сокът от тиква му влезе в кривото гърло.Задави се и се закашля.
-Да...кхъ...да прав си.Трябва да поканим всички приятели от училище.-Хари се замисли и се опита да си спомни как се казваше онова момче от общата снимка, с пясъчна коса, чип нос и с фанелка на Ирландскиа национален отбор.
Стана шест часът и стана време да свършва работа.Хари стана от стола, протегна се, погледна заплашената от срутване купчина с докладни записки и се отчая.Каза си, че утре ще се погрижи.Рон си бе тръгнал по рано защото трябваше да вземе от госпожа Уизли сина си Шон(който бе на гости у баба си).
Хари се магипортира вкъщи смазан.Джини стоеше на прозорецът и гледаще замислена навън .Тя се обърна към Хари и той видя големите и пълни със сълзи очи.Стояха така застинали сякаш времето бе спряло. Изведнъв Джини продума:
-Искам да си имаме дете.
Хари се доближи до нея и заговори:
-Но скъпа опитахме много пъти но …-преди да довърши момичето нежно сложи пръста си върху устните му.
-Да опитаме отново-едвам пророни тя… след което го поведе към спалнята им.
След около 2 часа Хари все още стоеше буден.Беше много уморен но една мисъл не му даваше покой и продължаваше да го измъчва.Мисълта за Хърмаяни.