Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 10.03.2007 от Е.П и А.В

-ГЛАВА ПЪРВА-
ЧЕРНИЯ ЛЕС

вортеп се бе спотаил в един храс близо до черния лес там тои чакаше другите смъртожадни за да се зблъскат с самия министър на магията и неговите аврори.
Зад Вортеп се чуха стъпки и тои се подготви
Ема се появи от зад.Незнайно зйщо беше облечена в мъгъгълски дрехи
-Здрасти.-каза тя
-Какво правиш тук?-неочаквано прошепна Ана току що изникнала зад момичето.Ема подскочи и се обръна.
-Ами...-започна момичето,но се чуха гласове и Ана й направи знак да мълчи.
-Къде са другите?-попита тихо Вортеп.
-Идват.Малко им е трудно да се ориентират в гората.-отвърна Ана.
-ИМАТЕ ПРЕДВИД СМЪРТОЖАДНИ НАЛИ?-попита момичето малко объркано.-Ами Черния лорд ще бъде ли тук?-отново попита Ема
-Не,разбира се!-отвърна Ана.
-По-тихо!-предупреди ги Вортеп.
-Ема,скрий се по-добре.-предложи Ана.
-Защо?-попита тя.-А и май няма къде.-каза Ема след като се огледа хубавичко.-Най-много зад някое дърво което няма да чоже да ме прикрие
-Оф....добре.-тихо каза Ана.-Но внимавай!
Миг по-късно иззад храстите изникнаха Бела и Луциус,следвани от оставалите.
-Време беше!-раздарзнено каза Вортеп.
-Кога ще пристигне?-попита Ана като гледаше жената.
Ема не беше от хорлата които лесно се стряскат но все пак насреща бяха свмъртожадни които не са и приятели.Тя се вцепени и не каза нищо
Вортеп все още беше средоточен към гората но Ема стоеше като вцепенена и той каза
-Убиите я!
Ема го погледна и тръгна назад но се спъна в едно дърво.Тя не можеше да че е чула такова нещо
Един от смъртожадните надигна пръчката си и каза
-АВАДА............
-ПОЧАКАЙ!-Вортеп отново се обади точно на време за да спре прокялтието.
Смъртожадния го погледна с укор и учудване и Вортеп заговори пак
-Ще я ползваме за щит може да ни е в полза !Подложи я на империус!
Смъртожадния отново насочи пръчката си към нея
В този момент иззад храстите изникна п3п1. Движеше се толкова бързо че се блъсна в Ана. Другите смъртожадни насочиха пръчките си към него. Но той не се стресна от това. Сякаш въобще неразбираше какво става.
- Той каза... - започна той със странна усмивка на лицето си - ..., че... ,че... ще се превърна във... НЕ!
След това изведнъж забеляза всички около севе си.
- Какво става тук?
Ема очакваше всеки момент някой да кажа-Империус понеже една пръчка още беше насочена към нея.Тя се разтревожи понеже още един човек който май не беше смъртожаден се беше появил на поляната.
-Чакайте.-извика тя.-Ами ако ви кажа нещо полезно за Ордена на феникса?--каза тя понеже и беше писнало да слуша речта на Дъмбълдор или някой друг тя съвсем необмислено го каза
Вортеп се обърна толкова рязко към Ема че чак вратът му изпука
-Имаш информация за ордена на феникса!-Не го зададе като въпрос.
-Хм малкото момиче май ще говори-Каза артистично Белла.
-Серпен инканцерус!-Вортеп извика и около П3П1 се увиха не въжета а змии куито го притегнаха здраво.
-Ако се опиташ да избягаш "въжетата" ще те ухапят и отровият!
А сега ти говори-Вортеп насочи пръчката си към Ема.
-Ами зависи какво изкате да знаете.-каза Ема.-Мога да ви кажа че повечето хора са на легло и няма кой да пази горкия Потльо.Много зависи ако изкате да знаете къде кой пази мога да ви кажа мога да ви издиктувам всички срещи макар че повечето пъти говори Снейп.Кажете само.А и мога да ви кажа че има още едно пророчество което е истинското.Онова беше за да ви заблуди.-каза Ема и зачака да я попитат нещо
-Друго пророчестов?ГОВОРИ?-Бела се извика истерично
-Ами скрито е в кабинета на ДЪМБЪЛДОР.Паролата е шербетово лимонче.Старата за да не може да се сети никой.-съобщи ема малко уплашена от мика на Бела.-Дъмбълдор знаеше че Черния лорд ще изка пророчеството за това направи някакво фалшиво-това което вече се счупи.Всички освен хората от Ордена си мислят че пророчесвото е счупено но то си седи в кабинета на Дъмбълдор в един шкаф.Но за шкафа не знам нищичко.-каза Ема на коята вече не и пукаше какво казва или какво не казва.Тоест тя каза всичко което знаеше за пророчеството.-От там нататък питайте.-каза тя и отново зачака да я попитат нещо.-След кратко мълчание Ема каза.-Колкото Драко съм.Тоест не съм малка.-беше много ядосана че преди малко бяха казали че е малка
-Какво ще правим с нея?-попита Ана като гледаше ту Вортеп,ту Белактрис.
-Беше полезна информация,но тя вече не ни е от полза...-отвърна Бела и вдигна пръчката си към момичето.
-Не!-извика уплашено Ема и понечи да отстъпи назад,но се бълсна в ствола на близкото дърво.
-Мога да ви казвам всичко.-А и Драко е в опасност.-каза тя и ги погледна много умолително.Мога да ви помогна с всичко само не ме убивайте.-каза момичето което се опряло на едно дърво и гледаше много уплашено.Аз не изках да съм от Ордена а защото Дъмбълдор ме взе от мъгълското ми семейство и ми каза че пак ще ме върне при него ако не отида в Ордена.
Вортеп я гледа известно време и после извика "КРУЦИО".
Ема започна да се гърчи на земята и след няколко секунди той пусна прояклятието.
-Недеи да лъжеш всички занем че Дъмби не е изнудвач!Но все пак наистина даде полезна информация-Вортеп я погледна с толкова беизразно лице че Ема не знаеше дали няма да я убие всеки момент.
Той насочи пръчката си към нея и от нея се изтреля лилава светлина която я обля за секунда.
-Положих ти проклятие ако се раздънкаш ще умреш и се кълна ще те превърна в инферия и ще те пратия да избиеш
-Какво ще правим с него?-Вортеп посочи цезар
-Не ми изглежда много в ред...-тихо каза Ана хвърляйки му бърз поглед.-Говореше много объркано и сякаш не знаеше къде се намира!Или някой му е направил магия или нещо още по-гадно му се е случило....
Момчето стоеше неподвижно от страх да не би змията-въже да го ухапе.
Ема се чузеше какво ще станя с П3П1.Ема много добре знаеше че яма да каже нищо но много се притесняваше за П3П1.
Вортеп се бе изнервил о определено вече нямаше търпение той погледна П3П1 и вдигна пръчката си "ОБЛИВИАТЕ" блесна небесно синя светлина и П3П1 погледна безизразно.
-Промих му паметта сега му направете империус и го използва........ИДВАТ-Вортеп посочи гората и от там излизаха няколко души сред куито и Лудоокия Муди и Долиш
Ема щеше да бъда щастлива ако сега се беше скрила и Муди нте я беше видял
-Какво правищш тек момиче?-попита Муди.
-О нищо просто се разхождах.-отговори Ема
Всички смъртожадни се бяха спотаили в храстите и наблюдаваха Ема.
Тя си помисли за момент дали да не каже на аврорите за смъртожадните но изведнъж и прилоша (проклятието явно и даваше знак)
-Какво става момиче?-Попита нервно Долиш.
-ТОТАЛУ КЕДАВРА-Вортеп бе изкочил от храста с насочена пръчка,земята пред аврорите се взриви с невероятна мощ и двама аврора излетяха назад.
Всички смъртожадни изкочиха и започна ламуване на светлина.
Вортеп започна дуел с Долиш:
-Експелиармус-Червн сноб светлина се изтреля но долиш го изби
-Алорамеса-Извика Долиш и запрати проклятие към Вортеп но той се завъртя сякаш танцуваше и го изби .
-Дементо-Извика Вортеп и черен сноб светлина се изтреля към Долиш но отново бе избит.
-Инканцерус-Извика долиш и от пръчката му се изтреля дебело въже което се ови около Вортеп и за секунда сякаш Долиш бе наделял но Вортеп направи безсловена магия и се трансфигурира като се превърна в змия и въжето падна а той се плъзна потрвата и отново се трансфигурира.
Вортеп реши да започне с тежката артилерия от безсловесни заклинаия и замахна с пръчката с странно движение под лявата си ръка и от пръчката си излетя червена светлина рязко тоой вдигна пръчката видоко над главата си насочена към Долиш и отново се итряля този път зелена светлина.
Долиш успия макар и трудно да избие първото заклинаие но второто го повали на земята Вортеп не сприя и веднага се завъртя като отнво докато се въртеше ннаправи движение с ръката и от пръчката му се изтреля нова зелена светлина която удари Долиш и пръчката му падна на няколко сантиметра от него.
Вортеп насочи пръчката си към неговата и тя изчезна.
След това той насочи пръката си към Долиш и от върха на пръчката му се изтреля зелена светлина която обви за секунда Долиш след това се разсея и той беше останал на земята с отворени очи и безжизнено тяло .Долиш бе мъртав сега вортеп се огледа наоколо
Ема гледаше втренчено но не каза нищо.Беше и много страшно да гледа как някой убива някой.
п3п1 беше под контрола на слъртожадните. Той седеше отстрани и наблюдаваше безизразно
-Няма го!Не го виждам!-извика неочкавано Ана.Вортеп се извърна въпросително към нея.
-Какво го няма?Кого го няма?-попита учудено той.
-Не виждам Фъдж!-извика Ана и едва отклони едно заклинание изпратено от някакъв аврор.Тези,които я бяха чули се заоглеждаха.
Един аврор бе освободил п3п1 от магията на Вортеп и се опитваше да го издърпа настрани.
Ема не знаеше на кого изка да помага.А един аврор и казваше
-Хайде момиче ако не се мръднеш тук ще стане лошо.
-Няма да се махна.-каза Ема и изпрати едно заглинание което зашемети за малко аврора.
Още преди да усетят какво става смъртожадните бяха обкръжени от дваисетина аврора.
-КАПАН!-извика бесен Вортеп.
Лумнаха светлини и аврорите направиха на смъртожадните заклинаие против магипортиране.
Вортеп усети как не може да се магипортира полетяха от всички страни снобове червена светлина и смъртожадните бяха обезоражени.
Вортеп не виждаше измъкване не можеше да се магипортира и и бяха обезоражени бяха в капан.
Аворирите запратиха нови приклятия и дебели въжета се увиха около смъртожадните.
Рязко и безусетно времето се бе променило не бе слънчево и топло а тъмно като на смрачаване и студено.
Аворите се спогледаха притеснено и още преди да реагират от всички страни на гората излязоха стотина дементора куито започнаха да прилагат целувки.
Аврорите извикаха в хор "Експекто патронум" и различни сребристи фигури започнаха да удрият и отблъскват дементорите но те бяха твърде много.
Единя дементор прилоижи целувката на един млад аврор и той се свлече безизразен.
В този момент магията кяото той бе направил на Белла спря и въжетата се освобидиха тя взе пръчката си и освободи другите
-Да се махаме!-извика Ана.
-Какво ще правим с тези двамата?-спря я за момент Бела и кимна към Ема и п3п1.
-Оставете ги!-отвърна Ана.-Тя не може да каже нищо,пък той...не съм сигурна дали все още знае къде е!Не за тях трябва да се притесняваме....
-Да.-кимна Бела.-Господарят няма да е доволен....
-Правилно Белла не съм!-Каза студен и проницателен глас.
Белла се извърна с ужас и видя пред себе си с отровно зелена мантия и черно наметало,Лорд Волдемор стоеше в подножието на черня лес.
-Г-господаю-Захлипа Белла и привлече вниманието на Анна и Вортеп те също застинаха като видяха лорда.
-Отново моите смъртожадни ме провалиха!-каза ледено Волдемор докато около него аврорите куито не го бяха видели все още отблъскваха дементори.
-Очаквах повече разум от вас !-Той посочи Белла,Анна и Вортеп-Но явно съм се лъгал щом паднахте в такъв капан.Пратих дементорите за да ви спасият но явно ще трябва аз Лорд Волдемор да се погрижа лично .
Той се обърна и остави смръзените смъртожадни.
-Отстъпете!-каза Волдемор на един дементор и той кимна след минута дементорите се махнаха.
Аврорите ликуваха и се обърнахакъм смъртожадните.
Всички до един застинаха с не прекрит ужас по-лицата си.
Те стояха и гледаха на около пет метра от тях Лорд Волдемор и като чели не можеха даори да мислят в този момент.
Лорда замахна толкова бързо с пръчката си че никои не можа да реагира,единя аврор се взриви на прачета и след него остана дъжд от кръв.
В потреса се аврорите апознаха да отправият проклятя към лорда и около 15 сноба свтлина летяха към него.
Вортеп си помисли че това е края но лорда замахна лениво с ръка и около него се сформира енергиен щит които отблъсна проклятията към аврорите.
Доста от тях се покосиха от собствените си магии и се обезоражиха.
Волдемор отново надигна пръчка и от нея се изтреля зелена светлина.
Моща кочто се изтреля бе неуписуема толкова могъща че Вортеп усети как земята под него кънти и всеки косъм по тялото му настръхва..
за секунда аврорите бяха обляни от купол зелена светлина после тя се разсея и там имаше девет трупа.
Волдемор отново замахна с пръчката си и трима аврора се вдигнаха на пет метра в въздуха и започнаха да се душат като на бесилка.
Вортеп не бе виждал такова прикятие и за това реши че лорда сам го е сътворил.Останалите живи аврора се магипортираха.
-Отново сам трябваше да свърша работата която мойте смъртожадни не можаха
-Съжаляваме господарю....-прошепна с треперещ глас Бела.
-Съжаленията ви нищо не струват!.-ледено отвърна Волдемор.-Ужасно ме разочаровахте....
Ана усети как трепери от ужас.Лордът беше наистина ядосан.
"Ще ни убие!"-помисли си тя.
Той ги погледна и сякаш всеки момент ще ги омагьоса но тога той рече.
-връщайте се в пещерата но ако още веднъж ме провалите ще ви коства живота!
След това той се магипортира и остави смръзените смъртожадни.
П3П1 все още изглеждаше че не знае каде е а Ема гледаше осяното с трупове поле


-ГЛАВА ВТОРА-
РЕВАНШЪТ


През следващите дни лорда не бе доволен и след две седмици той извика всички смъртожадни.
Вортеп,Валериус,Долохов.Малфой,Лестранж,Грейбек и всички останали бяха там.
Смръзени от това което ги чакаше смъртожадните бяха застанали в редица като за разтрел.
В стаята влезе лорда в чисто черна мантия и червени очи на резки.
-Е мой смъртожадни време е да се реванширате за провала си в черния лес.-Той огледа всички и отново заговори.-Мисята на която ще ви пратия е най-важната която ще изпълнявате за мен!
Вортеп потрепна ако мисията бе толкова важна и те се провалиха щяха да се прастият с живота си.
-Както знаете Потър не се завърна в Хогуортс а е заминал в европа за да ......-Волдемор не продължи той разбра че Хари търси неговите хоркрукси но не искаше смъртожадните да знаят.
-Искам другата седмица да съберете всички наши съюзници и да нападнете училището!-Всички смъртожадни се потресоха
Настана тишина,а Лорда ги гледаше намръщено.От където и да погледнеха задачата си бе почти невъзможна.Хогуортс бе защитен от толкова магии и заклинания,че бе почти абсурдно дори да се опитват.Но сега беше малко по-различно.Албус Дъмбълдор беше мъртъв.
-Има ли нещо,което искате да ме попитате?-изнервено попита Лорда и ги изгледа един по един.
-Не.-чуха се откъслечни отговори.
-Добре тогава.Напуснете.-отвърна ледено той.
Всички тръгнаха бавно по един по двама към вратата.Ана излезе последна и затвори вратата след себе си.Всички стояха в стаята и обсъждаха поставената им задача.
Ана тръгна към най-отдалечения край и седна на една разнебитена табуретка в ъгъла.За пръв път осъзнаваше на колко малко виси животът й.
Вортеп се бе загледал в една картина и мислеше че това че е битката в която ще загине.
Вратата на лорда се отвори отново и всички смъртожадни се обърнаха и отново настръхнаха.
-Валериус и Вортеп вътре!-Волдемор посочи отново кабинета си.
Анна и вортеп се спогледаха и влязоха в стаята отново.
Волдемор ги погледна и каза ледено.
-Имам спецялна мися за вас!-Вортеп и Анна се спогледаха
-Трябва да отидете в Хогуортс под прекритие!и да доведете онова момиче на което Вортеп е направил проклятие!
Тя ще е източника ни от вътре в хогуортс!
Още преди да са отговорили лорда им посочи вратат.
Те излязоха и Вортеп погледна Анна.
-Как подяволите да се промъкнем в Хогуортс?
-Аз все още съм ученичка.-отвърна Ана.-Но Ема е в Грифиндор,а аз нямам достъп до стаята им.Ще трябва да я намерим по друг начин....ще тръгна още утре сутрин.
-Ами аз?-попита Вортеп.
Ана се замисли.
-Не знам.Ще успееш ли да се промъкнеш през деня или ще ни чакаш вечерта?
И извднъж Вортеп се сети за перфектен начин да се вмъкнат в училището!
-Многоликова отвара!-каза просто Вортеп а Анна го изгледа изненадано
-Имам един казан в запас-(Вортеп преди беше проподавател по-отвари)-Ти ще се промънеш в училището и че зашеметиш ученик и ученичка от Грифиндор ще вземеш малко коса от тях и ще ми донесеш в хогсмит и така ще сме преобразени като грифиндорски ученици и никои няма да се усъмни!?
-Добра идея!-усмихна се Ана.
-Трябва да разбереш и паролата....-напомни й Вортеп.
-Да...-кимна замислено тя.-Е,добре утре ме чакай в Хогсмийт!
Той кимна и тя напусна стаята.

*******

На другата сутрин Ана излезе от щаба и с едно тихо "Пук!" се магипортира в Хогсмийт.Стигна бързо отворените порти на училището без да стрещне абсолютно никого.Вратите на замъка бяха широко отворени както и тези на голямата зала.Закуската беше започнала и повечето ученици бяха се настанили по масите.Ана се спотаи в ъгъла и зачака удобен момент.Петнайсеттина минути по-късно късметът й се усмихна.Двама грифиндорци-момиче и момче излязоха заедно от залата и се насочиха към стълбите.Ана се усмихна и вдигна пръчката си към момичето.
-Империус!-прошепна Ана и момичето моментално се закова ня мястото си.Момчето я погледна учудено и попита:
-Какво става?Какво ти е?
-Заведи го в най-близката стая и го зашемети!-нареди тихо Ана и грифиндорката кимна.Хвана го за ръката и го поведе по стълбите.Ана ги последва тихо и успа дя ги настигне едва когато вратата се затваряше след тях.Неочаквано се чу вик,а после и нещо тежко падна.Ана отвори вратата и влезе в стаята.Момчето лежеше на пода в безсъзнание,а близкия чин беше преобърнат.
-Как е паролата на общата ви стая?-попита тихо Ана.
-Крем-карамел.-отвърна момичето без да я поглежда.Ана я изгледа изпод вежди.
-Как са ви имената?-продължи да разпитва Ана.
-Катрин Клейвс и Даниъл Томсън.-отвърна монотонно момичето.Ана се усмихна доволно и вдигна пръчката си.След миг и момичето лежеше в безсъзнание на пода.Ана взе мантиите им и кичур коса и ги завърза със здрави въжета.после ги набута в близкия шкаф и напусна стаята.Промъкна се като котка покрай входната зала и излезе в двора.Бързо напусна територияте на училището и тръгна по улицата
Анна мина покрай меденото царство и се заоглежда за Вортеп но от него нямаше и следа а тя определено превличаше вниманието към себе се с надутата си чанта пълна с два чифта манти.
Анна нямаше проблеми с това че е смъртожадна защото бе най младата сред тях само на 16 години и никои не знаеше че е на страната на лорда.
Така никои не можеше да се усъмнив нея.
Тя мина и покраи Свинската глава но и там нямаше никои освен някакъв скитник легнал на пода до стената Анна мина покрай него и той я хвана за глезена.
-Аз съм!-Каза вортеп
-Какво правиш тук като просляк?
-Аз съм издирван смъртожаден не мога туко така да се разхождам!-Бързо отговори Вортеп.
Те тръгнаха към края на селото кадето имаше доста каманяци.
Вортеп извади две шишета многоликова отвара а Анна му подаде космите от момчето той ги сложи в своето шише и го разтръска същото стори и Анна.
Те се преоблекоха в грифиндорските мантии и изпиха по-глътка от отварата.
Вортеп усети сякаш се смалява и става по слаб сетне погледна към ръцете си и те бяха два пъти по слаби от нормалните му.
Анна също се бе преобразила.
-Как е името на момчето за което се представиям ?-Вортеп си говореше със нормалния си глас .
Той насочи пръчката си към гърлото си и направи безсолвесна магия с която намали тембъра на гласа си за да звучи по-децки
-Май беше Даниъл Томсън.-отвърна Ана.
-Ясно.-кимна Вортеп.
-Паролата е "Крем-карамел".-продължи Ана.Вортеп я погледна изпод вежди.-И аз мисля,че е тъпо....
-Както и да е.Да тръгваме!
Ана кимна и двамата тръгнаха към училището.Закуската току що бе свършила и учениците си тръгваха от нея.
-На къде?-тихо попита Ана като се огледа.
Точно тогава от ъгъла изникна Ема.Тя поздрави двамагя Грифиндорци и тръгна към кулата.От няколко дена тя беше много потайна и всички се чудеха защо
Вортеп дори не си е представиял по-лесно развитие на нещата.
Ема сама се бе появила пред тях.
-Да я последваме и после на закрито ще я причкаме-Каза Вортеп.
Двамата тръгнаха след Емма която ходеше към Грифиндорската кула.
Те минаха покрай голямата зала и не изпускаха Ема от поглед но изведнъж някои се провикна
-Ей Томсън това гаджето ли е ама е грозна !-Беше висок и слаб слидеринец.
Вортеп не му обърна внимание но слидеринеца тръгна след тях
-Какво пак ли те хвана шубето Томсън?
Вортеп се обърна с безизразно лице и запрати към слидеринеца толкова силно безсовено проклятие че той литна и си удари главата в стената.
Ема стигна до картината и каза
-Крем карамел.-картината се онвори и другите заедно с нея влязоха
Ана сведе глава едва сдържайки смеха си.Вортеп стрелна с поглед слидеринецът и последва Ана.
-Внимавай,че слидеринци ще си помислят,че и грифиндорци могат да правят магии като хората....-подхвърли тихо Ана оглеждаки се.-По-бързо,че ще я изгубим от поглед.
Двамата ускориха крачка като си проправяха пък през учениците по коридора.
-Как ще я измъкнем?Просто ще я помолим или...?
Те бяха изпуснали Ема и тя бе изчезнала зад портрета.
Вортеп застана до портрета и попита Анна:
-Как беше паролата?
-Крем карамел!
Дебелата дама се отмести и те влязоха в стаята на грифиндор
Там бе пълно с ученици а Ема бе седнала заеднпо с една групичка моичета в единия ъгъл.
-Браво Томсън видях как се оправи с Фиърс!-поздрави го един от грифиндорците .Вортеп само кимна и се огледа той видя че на таблото на стената има огромна листовка на която пишеше

ОПАСНИ СМЪРТОЖАДНИ
Ако видите някои от следните магиьосници веднага се свържете с министерсвото.
Предопреждаваме че те са много опасни.
Първа бе снимката на Снейп после бе Вортеп.

Анна погледна съобщението и се усмихна.
-Отиди и кажи да те изчака сллед като всички си легнат-каза и Вортеп
Ана кимна и тръгна бързо към групичката на Ема.щом застана пред тях те я изгледаха учудено.
-Може ли за малко Ема?-попита Ана.
-разбира се.-отвърна озадачено момичето и се изправи.Двете се отдалечиха и Ана започна.
-можеш ли да дойдеш тук когато всички си легнат?-попита без заобиколки Ана.
-Защо?-не разбираше Ема.
-Трябва да ти кажа нещо много важно!-отвърна Ана като се опитваше да изглежда възможно най-изплашена.
-добре ще дойда...-кимна момичето.-Но не можеш ли да ми кажеш за какво става въпрос сега?
-Не.-поклати глава Ана.
-Ами добре.-кимна Ема и се отдалечи.Ана се огледа и се запъти към едно свободно кресло в самия край на стаята.
Вортеп също отиде и седна на едно от креслата.
Видя една книга която бе оставена там и я взе като започна да я чете.


***

След около шест часа всички си легнаха а Вортеп се направи че се качва в спалните.
Анна и Ема останаха сами
Няколко минути те само се гледаха от двата края на стаите,но накрая Ема не издържа.Изправи се и търгна към Ана.
-Останахме сами,какво ще ми казваш?
Ана преглътна обмисляйки каква глупост да каже.
"Хайде,Вортеп,сега е най-подходящото време на се появиш!!"-помисли си Ана.
-Е?-нетърпеливо попита Ема.
-Кажи какво става и от кога се разхождаш с оня?-попита Ема
Вортеп като чели и бе прочел мислите и се появи из от стълбите.
Ема го погледна и реши че схваща какво става
-Вие да не сте станали гаджета?
Вортеп я погледна и усети как започва да връща нормалния си вид
глвата му започна да се оголемява и пръстите да му се издължават
Ема тръгна да пищи но Анна и запуши устата.
Вече пред тях стоеше Вортеп в тясни одежди на грифиндорец.
-Т-ти!-каза изплашено Ема.
Пред нея бе смъртожадния който бе казал да я убият онзи които видя как хлъднокръвно избива аврори.
Тя погледна Анна и каза:
-И ти ли Картин си станала смъртожадна?
-Аз не съм катрин аз съм Анна.
Вортеп дръпна толкова рязко Ема че тя полисли че ще я убие но той каза с спокоен глас
-Лорда иска да ни станеш върешно лице!И знаеш какво ще стане ако не се подчиниш!
Ема гледаше сякаш са я ударили с нещо тежко.
-Другата седмица ще нападнем Хогуортс и ти ще ни подаваш информация!
Ема го гледаше все още шокирано
-Виждаш ли тази книга-Той посочи книгата която се правише че чете.
-Направих и протеева магия докато никои не гледаше !когато искаме да се свържем с теб в книгата ще се изпише съобщение
-Ама аз...-объркано започна Ема като гледаше ту Вортеп,ту Ана.-Ама вие как?!?
-Няма значение.-прекъсна я Ана.-Ясно ли ти е какво трабвя да правиш или да ти обясним по друг начин?
-да,да!разбрах!-бързо отвърна Ема.
-На никого нито дума!-заплашетелно каза Вортеп.Ема закима енергично като гледаше ужасено.
-Сега си лягай.-нареди Ана.-И много внимавай!Все ще намерим начин да разберем ако ни издадеш!
-Няма заклевам се!!!-веднага отвърна Ема.
-Хайде да тръгваме,че скоро и действието на моято отвара ще свърши!-обърна се Ана към Вортеп.-Пък и не искам да оставам и миг повече в грифиндорска мантия!!!
Вортеп погледна още веднъж Ема и безиразното си лице и и подаде книгата.
-Да тръгваме-Каза той и тръгна към изхода но се сети че ако излезе с този вид ще предивика паника .
Той отново отпи от многоликовата отвара и след минута пак стана като грифиндорец.
Той подаде на Анна шишето.
-Пиини последните глутки за да не се преобразиш и ти !-тя пиина и излязоха от грифнидорската кула.
минаха покрай третия етаж когато някои доволоно каза.
-Охо имаме си ученици извън леглата!-Бе Филч които ликуваше
Вортеп насочи пръчката си и направи магия с която залепи устата на Филч.
Те отново тръгнаха по коридорите и Вортеп каза:
-Винаги съм искал да го направя като бях ученик а и нали сега грифиндореца ще си го отнесе.
Те отидоха при зашеметените грифиндорци като отново се преоблекоха и облякоха тях.
Излязоха през входната врата и като стигнаха поляната се се магипортираха с шуно "ПУК"


-ГЛАВА ТРЕТА-
ТЪМНИЯ ВОАЛ


На другия ден когато Волдемор събра всички смъртожадни за инструкции
той похвали Анна и Вортеп.
-Браво най накрая някои от вас успияха да свършат каквото им е наредено!
Смъртожадните се спогледаха а Анна и Вортеп бяха привидно доволни.
-Валериус е най малка от вас а е по-опитен смъртожаден от вас!Докато Вортеп с тези мисии доказват защо той е комнадващ и моя дясна ръка!
Вортеп и Анна ставаха все по-доволни.
-Но съм ви събрал за една ....изненадваща новина!
Всички погледнаха учудено и с не прекрито любопитство.
-От сигурен източник разбрах че се е появила нова групираовка която се включва в войната!Която се бори срещу всички!
Всички замръзнаха.
-Групировка нарекла се смъртоносните светии!
Всички се спогледаха озадачено и отново се извърнаха към лорда.
-Кои са те?-попита Бела.-какво представляват?
Волдемор погледна Белла и отговори:
-Доколкото разбрах са група магове от цяла Европа !-Лорда говореше безизразно но по-тона му личеше че не се страхува особено от тях.
-Главатаря им също разбрах че се е провазгласил за лорд-Той се разсмия-Е рано или късно ще се срещнем и ще видим кой е истинския лорд!
-А сега за плана!В вторник (Само за РП то става въпрос вторник) ще нападнете Хогуортс искам да се свържете с информатора вътре в училището и разберете какво е положението!Оставиям в да импровизирате в атаката си!
-Господарю а каква е целта на атаката?-попита Вортеп
Волдемор го погледна и за първи път от доста време се усмихна..
-Целта е да убиете всички преподаватели в Хогуортс!
С тези думи той им показа да излезат
Ана изчезна първа от стаята и когато последния вече затваряше вратата тя бе седнала на отдалеченото си канапе с една книга в скута и перо и мастило.Отвори книгата на пръвата страница и потопи перото м мастилницата и написа:
"Ема,трябва да поговорим!"-чака няколко минути,но нищо не се появи.заразгръща напрегнато страниците,но нищо не откри.тъкмо понечи да затвори книгата когато на първата страница се изписаха думите сякаш с невидимо мастило:
"Слушам те."
"Ще нападнем във вторник!Постарай се да няма непредвидени пречки!"-продължи Ана.
"добре"
Ема не знаеше какво мое да направи за да няма пречки.Тя не беше властна в училището.За това написа ''И КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ''
Вортеп дойде до Анна и взе книгата.
"В вторник ще ни кажеш как са разположени учителите"
след това затвори книгата и излезна от стаята.

***

Вторник дойде а смъртожадните бяха напрегнати и изнервни за предсоящото им изпитание.
Миналя ден лорда им съобщи че като подкрепление ще дойдат стотина дементора.
Преди да се магипортират лидерите куито ще командват нападението
Вортеп,Белла,Анна и Грейбек се събраха за да обсъдият как ще продцедират.
-Нямаме достатачно отвара за да се преобразим за това смятам че трбва да използваме отвора от меденото царство за да стигнем до Хогуортс?-Попита Вортеп
-Става,но ние сме доста.Докато излезем ще минат най-малко двайсет минути,а доколкото знам оттам постоянно минават учители.ще вдигна олелия до небесата и ще ни усетят още преди да сме излезли всички!-отвърна Ана.-Може би трябва да минем по различни пътища.Едните през Меденото царство,а другите през къщата на крясъците.Но и това може да се окаже недостатъчно....
-Е,какво решаваме последно?-намръщи се Белла.
-Ама разбира се как не се сетих-каза изведнъж Вортеп-Аз ще влезна през меденото царство и ще убия Розмерта за да не вдига шум.
След това ще мина през прохода и вътре за да огледам а през това време ще направите летекот и аз ще направия магия да може да се пренесете при мен!?
-Добре.Значи е решено.-кимна Белла.
-Аз тогава ще тръгвам.не знам колко време ще ми отнеме.-отвърна Вортеп.
-Как ще разберем кога да търгваме с летекода?-попита Белла.
-Пътят от меденото царство до училището е около час.Най-много да ти отнеме десетина минути да се справиш с продавачите.-обясни Ана.-Значи след...час е десет минути ще дойдем с летекода.
Вортеп кимна и излезе от щаба.
Вортеп се магипортира в Хогсмит и огледа бе около единадесет вечерта .
Улиците бяха пусти и Вортеп премина като сянака през Трите метлин
-Алохомора-и вратата на кръчмата се отвори,
Вортеп бавно се качи по-стълбите и излезна в тесен коридор.
В далечината се чуваше силно хъркане и Вортеп се преближи до една откехната врата,той я бутна и вътре спеше мадам Розмерта.
Вортеп насочи пръчката си към нея и безсловено ирече "АВАДА КЕДАВРА" лумна светлина и мадам Розмерта остана в леглото мъртва.
Вортеп сизлезе от трите метли и видя че на улицата има трима Аврора.
Нямаше смисъл да ги напада защото ще привече вниманието той видя една бутилка от бирен шеик и я трансфигурира в Катерица.
Тя се шмугна през тъмната улица и започна да събария кофи за болкук и Аврорите отидоха за огледат.
Вортеп светкавично се магипортира в сладкарницата Медено царство
Там той направи магиите за заглушаване на звука и така ники не можеше да го чуе.
Той се промъкна в мазето на сладкарницата там той видя отвора в пода и се промъкна вътре в него.
След около час се озова в гърбицата на еднооката вещица.
Той излезна и видя че коридора е чист и направи магия за пробив в заключено пространство и така близките десет метра бяха свободна зона.
Той зачака останалите да се появят.
Белла омагьоса някаква стара книга и я превърна в летекод.Няколко минути преди уречения час всички се бяха събрали в стаята и нетърпеливо се споглеждаха.Почти никой не говореше.От време на време някой питаше кога ще тръгват.Няколко минути преди уречения час Белла се изправи с книгата и направи знак да се приближат.
Всички докоснаха някъде книгата и минута по-късно усетиха някакво дръпване зад пъпа.
Летекода ги заведе право в коридора на учелището.Някои от смъртожадните залитнаха и потърсиха опора в стените на коридора,а други останаха прави сякаш това е нещо съвсем нормално.Вортеп ги чакаше точно до вещицата и се оглеждаше нетърпеливо.
-Време беше!-възкликна той щом ги видя.
-Всъщност сме съвсем точни!-поправи го Ана.-Ти си подранил!
Той я погледна и в нормална ситуация би се усмихнал но напрежението можеше да се разреже с нож.
-Какво правим сега?-Попита един от смъртожадните
-ЗА сега никои не ни е видя и не знае че сме тук така че предлагам да обикаляме тихо кабинет след кабинет и да избием учителите!?
Ако имаме късмет можем да ги убием без никои да разбере!-каза Вортеп въпросително
-По-добре да се разделим.-предложи Ана.-Няма да е много умно от наша страна да отиваме всичките при един учител,после при друг...
-Да,права е...-съгласи се Белла.-Ще стане по-бързо ако просто се разделим.
Останалите се съгласиха.
-Чакайте!-неочаквано ги спря Ана.-Ами ако видим някой ученик?
-Че кой ще се разхожда по това време на нощта?-възкликна Белла.
-Потър например.-сви рамене Ана.
-Не помните ли какво каза лорда!?-попита Вортеп-Потър не се е върнал в училището тази година и приятелите му също!
Смъртожадните си спомниха и изглеждаха по-успокоени.
-Ако срещнем някои по-пътя си го убивме независимо дали е грифиндорец или следеринец-Продължи Вортеп
-Така Вортеп ти тръгни към кабинета на Вектор,ти Анна отиди към кабинета на Синистра,аз ще поема Макгонагол-каза Белла.-останалите се рапръснете и минете през кабинетите и ТИХО!!!
Вортеп тръгна към кулата на професор вектор.
Ана тръгна на пръсти по стълбите като се опитваше да вдига възможно най-малко шум.Бързо стигна до горните етажи и се насочи към кабине на учителката.Както и очакваше вратата беше заключена. Опита няколко магии и най-накрая успя да я отключи.Открехна вратата леко и тя изкърца зловещо.Влезе в тъмна стая,но скоро очите й привикнаха със светлината.Оказа се кабинета на професора.Имаше голямо писалище с удобен стол,а по стените висяха карти на различни съзвездия и планети.
Ана забеляза малка врата в края на стаята и се насочи към нея.За щастие тя не беше заключена.Отвори я внимателно и се промъкна вътре като котка.В тази стая имаше голямо легло,на което спеше преподавателката и на една стена имаше огромен телескоп насочен към небето.
Ана се промъкна до леглото изваждайки пръчката си.Учителката спеше съвсем спокойно и като че ли това,че ще умре всеки момент изобщо не я интересуваше.
-Авада Кедавра!-прошепна Ана и струя зелена светлина се стрелна към жената.Тя отвори очи от изненада и ужас,но бе твърде късно.от гърдите й се отрони тиха въздишка и тя остана безжизнена да лежи в леглото си.
Ана се усмихна доволно и тръгна да излиза малко по-спокойно.
"В крайна сметка.."-помисли си тя.-"Може да се окаже васулска работа!Ако и другите ги сварят заспали ще ги убием още преди да са се усетили!!"
Вортеп се качи до седмия етаж като не смееше да запали светлина защото можеше да разбуди картините.
Сетне стигна до огромна вита стълба която водеше до астрономическата кула.
Същата кула на която миналата година бе убит Албус Дъмбалдор.
Малко по-нататък видя врата която бе засключена.Вортеп направи проста магия но тя не подеитва.
След това отново направи магия и вратата се отвори.
Той безшумно каза "Силенкорпус " и тялото му стана абсолютно без шумно като че ли някои бе намалил звука на тялото му.
Той влезна в обширна кръгла стая която водеше към още три стаи.
По-стените имаше катини на стари преподаватели и различни чертежи и звезни карти.
Вортеп отвори леко едната врата и вътре видя цял куп запаси от телескопи и чертежи.
В другата стая беше класната стая по-астрономия което означаваше че в последната трета стая е спалнията на професор Вектор.
Вортеп отиде до стаята и бутна леко вратата.
Вратата се отвори леко и Вортеп видя професор Вектор която спеше спокойно в леглото си.
Още преди Вортеп да е направил каквото и да е Професор Вектор се събуди.
Вортеп не загуби самообладание и се метна на пода като зареди магията не се чу и звук.
Той се скри зад един шакф а Векторстана и си наля чаша вода .
След като я изпи отново си легна в леглото.
Вортеп погледна и видя че Вектор се легнала към неговата страна.
Въпреки това той изленза из зад шкафа и извади пръчката,носочи я към Професор Вектор и безсовесно си рече "Авада кедавра" лумна зелена светлина и Вектор така и не отвори очи като вече не дишаше.
Вортеп се запъти към статуята на вещицата.
Ана стигна статуята,но там нямаше още никой.почака известно време когато отнякъде се чуха стъпки.Тя се огледа бързо в двете посоки,но не можеше да прецени от къде идва шума.неочаквано през ума й мина една идея пък и нямаше много време за мислене-стъпките ставаха все по-близки и по-близки.Вдигна пръчката и се хамелеонизира точно когато иззад ъгъла се показа Филч следван от проскубаната г-жа Норис.
Ана се усмихна доволно и вдигна пръчка.Пазача не я виждаше,но котката я надушваше.Животното изсъска заплашително и настърхна цялата.
-какво има миличка?-тихо я погали Филч.
-Авада Кедавра!-със задоволство прошепна Ана и лък зелена светлина се стрелна към Филч.Уцели го право в гърба и той издаде някакъв гърлен звук точно преди д



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

38 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.