Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 11.03.2007 от Мария

Първи септември дойде неусетно. Трите седмици, които Хари прекара в Черния замък бяха заети единствено от възстановяване и запознаване с черните изкуства. Волдемор си беше навил на пръста да го обучи на бързо и нямаше измъкване. Връзката помежду им стана все по-осезаема. Единият можеше да чуе мислите на другия без дори да прави усилие. Общуваха само на змийски, което караше останалите да се чувстват доста неловко.
Оказа се, че въпреки всичко Хогуатртс щеше да бъде отворен. Хари така и не получи писмо с учебници, но когато си приготвяше багажа, Диана му донесе пълния набор пособия. Бяха взели вещите му от страноприемницата.
Четният лорд продължаваше да се отнася към Диана и Наташа странно, почти бащински. Сней също се ползваше със своего рода специален статут. Когато я попита защо е така, Диана обясни на момчето, че Лордът и баща й били добри познати, почти приятели. Тя обаче не беше смъртножадна, нямаше знака на ръката си.

На първи рано сутринта, Снейп се появи на вратата му.
-Е, Потър, време е…
- За какво?
- За влака, естествено.
- Вас какво ви засяга?
- Както винаги обноските ти са на ниво.-Снейп въздъхна престорено и поклати глава.- Аз трябва да ти осигуря безопасно пристигане в Лондон, от където ще те поемат бодигардовете на дъщеря ми. Не задавай въпроси!
Хари затръшна капака на куфара. Беше прехапал устни, за да не нападне Снейп. Все едно и сега го виждаше как вдига пръчката си и убива Дъмбълдор. Беше предал родителите му…той…
- О, хайде, няма как да ти намеря летяща кола, за да стигнеш на време.
Хари трескаво навлече якето си. Мразеше, когато Снейп му натякваше за минали прегрешения.

На Кингс Крос ги чакаха две мутри, облечени от глава до пети в черно, с черни очила и кобури, които се подаваха под саката им. Снейп само промърмори нещо и връчи Хари на дете горили. Изчезна преди някой да го види.
-Как е, Хари?-Наташа му подаде ръка за поздрав. После го помъкна към стената между девети и десети перон. Там цареше невероятна олелия. Охранителите бутаха количките с багажа към ярко оцветения влак. Хората около тях се отдръпваха и започваха да шушукат.
-Доста неприятно, а?
-Аз съм свикнал. На теб, обаче, няма да ти е никак лесно. Снейп беше ненавиждан като учител, а след…- Хари замълча.
-След като уби Дъмбълдор се изравни по точки с Волдемор.
-Произнасяш името му. Направи ми впечатление още в Азкабан.
- Не ме е страх от него. Виждала съм и по-големи главорези.
Хари прихна. За щастие бяха дошли с почти час по-рано и почти на всякъде още се намираха празни места. Докато вървяха край вагоните към тях се спусна момиче с развяваща се червена коса. Двете мутри светкавично извадиха пистолетите и Хърмаяни се озова срещу двете дула без дори да има време да извика. Наташа скочи пред нея, удари мъжете през ръцете и започна да ги навиква на нещо, която звучеше като китайски. Кимна извинително на Хари и Хърмаяни и продължи да се кара на двуметровите горили, които виновно забутаха количките с багажа към влака.
-Хари, какво беше това? Къде беше цяло лято? Изчезна, изпари се. Щяхме да полудеем.
-Хърмаяни, успокой се. Къде е Рон?
-Запазва места.
-Добре, да вървим. После ще ви разкажа всичко.


***


-Стига бе, Хари, това… това е ужасно.-Рон беше пребледнял като платно, както и Хърмаяни, Джини и Невил. Те седяха, зяпнали срещу него, като не смееха и да продумат. Не им беше разказал всичко. Даже не можеше да се каже, че знаят каквото и да било- вкарали го в Азкабан, прекарал голяма част от времето в безсъзнание, събудил се на място, което не познавал, а се оказало, че смъртножадни се грижат за здравето му. Не спомена нищо за Наташа, нито за мъченията, нито за връзката между него и Волдемор.

-А какво се говореше в това време за мен?
-Най-ужасни неща.- Джини започна да изрежда на пръсти.-Че са те убили, но трупът ти е изчезнал, че са те отвлекли за откуп, че си попаднал под проклятието Империус, неща от този род. Но това? Как ще реагират от министерството, представяте ли си само?!
- Ще отрекат, естествено. Кога са ме смятали за надежден източник на информация? Ще изразят съчувствие, че каквито и ужаси да съм преживял, че са разстроили разсъдъка ми, или че някой ми е променил спомените. Бас държа, че за тези аврори, ако са били такива в действителност, не се знае нищо.

Докато говореха, Хари и Джини се споглеждаха сконфузено. Но положението беше такова- изясниха си рисковете още през юни. Нямаха бъдеще, поне не и сега. Двамата префекти трябваше да обикалят по коридора, затова станаха и излязоха. Покрай купето минаваха цели групички ученици, поглеждаха го и отминаваха, обсъждайки възбудено.
-О, вече не искам да стигане Хогуартс.
-Съчувствам ти. Но имай предвид, че с изчезването ти магьосническото общество беше на път да се самоунищожи. Масови арести, взаимни обвинения- направо се бяха побъркали. Напълниха Азкабан с невинни.
-Типично. Как мина сватбата на Бил и Фльор?
-О, такова събитие няма второ.
Джини се впусна да описва в безумни подробности всичко. Хари се изтегна назад, сложи ръце под главата си и се заслуша. Всъщност пропускаше всичко покрай ушите си. Беше му приятно да я гледа толкова въодушевена.





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

37 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.