Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 11.03.2007 от Мария

На вън прътмня. Започна да вали и задуха мразовит вятър. Лампите светнаха. Някакво безпокойство го стегна под лъжичката и Хари реши да провери как е Наташа.
-Къде отиваш?-Рон тъкмо влизаше в купето, натоварен с камара лакомства.
-По-късно ще ти обясня.-Хари мина покрай него. Тръгна към купето,в което предполагаше, че е момичето. Вървеше без да обръща внимание на смаяните погледи, които го съпровождаха от всички страни.
Наташа стоеше в коридора. Беше отворила един прозорец и вдишваше с пълни гърди свежия влажен въздух.
-Ще се намокриш.
-Няма. – но все пак затвори прозореца.
-Скучно ли ти е?
-Малко.- момичето погледна към купето, където групичка бъдещи първокурсници играеха на избухващи карти.
-Ако искаш ела при нас.
-И да се натрапя на милата ти компания?-усмихна се и щракна със зъби.-Не, благодаря. Усещаш го, нали?
-Кое?
-Приближаването на Хогуартс. След като си бил в Азкабан училището ще ти се стори много различно.


***


Голямата зала беше празнично украсена, жужеше от разговорите на учениците, които не се бяха виждали цяло лято.
„Ужас!!!”- беше възкликнала Наташа, когато Хари й каза, с цялото възможно съчувствие,едва прикривайки усмивката си, че ще трябва да прекоси езерото в този порой. И сега той очакваше със нетърпение появяването на първокурсниците, които със сигурност щяха да ръсят вода като градински лейки.
-Две нови лица?!
На учителската маса действително имаше две нови лица. Мъж-висок албинос, облечен в тъмносиня мантия, която повече напомняше зимно палто, седеше на мястото на Снейп. Жената приличаше на хищна птица и беше заела стола на заместник-директорката. Професор Макгонагол застана пред учениците и постави Разпределителната шапка на трикракото столче. Всички утихнаха. Шапката се размърда, кръпките й оформиха уста и тя запя.



Позната ви е вече историята стара.
Затуй не виждам смисъл и днес да я повтарям.
Да ви деля ли трябва? Днес грешно е това.
Делила съм ви доста и патим си сега.
Пристигнали сте тук като една дружина,
Но никога така от тук не ще заминат
Нито едни от вас.
Нима във този час,
Когато най е нужно сплотени да сте вие,
Аз трябва помежду ви разколът за забия?
Но тъй било е зная от дълги векове
И въпреки че имам големи страхове,
елате и да видим съдбата ви каква е.
каквото сме посели, ще жънем най-накрая.


Учениците се умълчаха. Шапката винаги си беше позволявала да съветва, но да откаже дори да каже какви би трябвало да бъдат учениците в домовете?! След смъртта на Дъмбълдор всичко беше различно-нямаше я онази сигурност, с която бяха свикнали.

Първокурсниците почти бяха разпределени, когато Макгонагол си пое дълбоко дъх преди да прочете името. Всички го забелязаха. Гласът й трепереше, когато прочете:
-Снейп Наташа, принцеса ди Дракула.
Възцари се моментна тишина, а после всички заговориха в един глас. Чуваха се викове, откъслечни крясъци „Убиец!”,”Смъртножаден!”
-Тишина!!- десеторно подсиленият глас на Макгонагол прокънтя в залата, та чак прозорците зазвъняха.
Към трикракото столче се отправи момиче с дълга черна коса, царствена стойка и походка на котка. Погледна с омраза директорката, после я подмина и седна на столчето. Всички започнаха отново да говорят, но тихо с шепот.
-„Принцеса ди Дракула”?-Рон се беше доближил до Хари и протестираше.-В нашия свят няма титли!
-Майка й е дъщеря на граф Влад Тепеш Дракула и ма някаква магьосница от тъмните Трансилвански гори.
-Значи момичето е…
-Има вампирска кръв в нея.
-Какво толкова му мисли? Ясно е като бял ден, че е за Слитерин.
-Май не…
Наташа свали шапката с отривисто движение, постави я на столчето, нахлупи качулката си и побягна към отворената врата. Тя започна да се затваря сама, при което момичето подскочи, разтвори полите на мантията си като крила и прелетя оставащите няколко метра. Закъсня със секунда и се блъсна в залостените порти на Голямата зала. Всички бяха притихнали. Тя се изправи, замахна с пръчката си и дрехите й се превърнаха в подобие на черен спортен екип. Погледна тавана и прозорците. Засили се към масата на Хъпълпаф, скочи на нея и се прехвърли със салто към стената. В мига, в който докосна прозореца, от външната страна на всички стъкла паднаха капаци, а тя беше ударена от ток. Отхвръкна от стената и се строполи пред масата на преподавателите. Падна с трясък и всички ахнаха, когато я видяха да мърда.
Хари се беше изправил още, когато захвърли шапката, а сега се завтече към нея. Когато стигна до мястото, където беше паднала, Наташа вече се изправяше. Разпределителната шапка въздъхна и промълви:
-Съжалявам, дете. Мислех, че ще успееш да се измъкнеш, но явно няма да стане. Не мога да направя нищо повече. Явно ще трябва…
-Да изкарам седемте години каторга, докато Хогуартс ме превърне в чудовище? Не си познала. Предпочитам да умра.
-Какво значи това?!-директорката се беше окопитила от общия шок.






Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

33 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.