Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 11.03.2007 от Мария

Наташа изобщо не й обърна внимание. Вместо това реши да отговори на неразбиращия поглед на Хари, който беше застанал крачка от нея и се оглеждаше изненадано.
-Виждаш ги, нали? Кървавите петна по стените, които приличат на хора? Всеки, който е бил в Азкабан ги вижда. Спокойно, не полудяваш.
-Те ли ти пречат да си тръгнеш? Но защо изобщо…
-Те са родовото ми проклятие, Хари. Те- и тя се огледа-и училището.
-Госпожице Снейп, какво говорите. Няма никакви петна…
-Има Минерва.-говореше Хагрид.-Има кървави петна. И щом Хари ги вижда, значи е бил в Азкабан.
-Защо са родовото ти проклятие, Наташа, не разбирам.
-ЗАЩОТО ДЯДО Й НИ УБИ! ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ НИЕ БЯХМЕ ЖИВИ. БЯХМЕ МЪГЪЛИ И НЕ ЗНАЕХМЕ НИЩО ЗА ВАШИЯ СВЯТ. ТОЙ НИ УБИ И ВСИЧКИ НЕГОВИ ПОТОМЦИ ЩЕ ПЛАЩАТ. ТИ СИ НАША. НЯМА ДА ТЕ ПУСНЕМ! НЯМА ДА ТЕ ПУСНЕМ!
Гласовете идваха от всички страни. Всички ги чуваха и се бяха свили от страх. Къде бяха попаднали? Нима това действително беше Хогуартс?!
- Как така дядо ти? Какво общо има Дракула?
-Другият ми дядо.-Наташа се отпусна безсилно на пода.
-Е, сега вече се обърках.-Хари не разбираше нищо. Как така другият й дядо? Той беше мъгъл.
-Преди две хиляди години, когато магьосниците започнали да строят сгради като Хогуартс и Азкабан, се ръководели от старите майстори, които вграждали сянката или дори самия човек, когато строели нещо,което да трае дълго. Магьосниците решили да вграждат души, за да постигнат и магическа защита на мястото. Но искали душите да са живи, да няма опасност да тръгнат към отвъдното. Затова създали същество, което да улавя душите и завинаги да ги свързва със света на смъртните. Името му било Белфегор- съчетание между вампир, върколак, инфери и диментор. За да не се разпадне цялото, го въплътили в човек и му влели кръв от елф и еднорог. Всичките ви сгради са коствали живота на милиони мъгъли, чиито души той е улавял, за да ги смеси с хоросана.
-ДОЙДЕ ЧАСЪТ ДА СИ ОТМЪСТИМ!В УЧИЛИЩЕТО СТЪПИ НОВ НАСЛЕДНИК! ДУШАТА ТИ Е НАША! НАША!НАША!
Момичето го погледна умолително. Хари не разбираше какво иска от него. Как би могъл да й помогне?
-Наташа, не можеш да се изправиш срещу училището. Те ще те смажат!
- По-добре това. Ти не знаеш в какво мога да се превърна, ако остана тук.
Наташа се беше свила в краката му. Тогава изведнъж го осени идея, толкова безумна, че нямаше как да не успее.
-Стани. Моля те!
Момичето се изправи. Той бръкна в джоба на мантията си и извади голям медальон.
-Не, не можеш да ми го дадеш!
-Мога.-и докато го нахлузваше през главата й прошепна-Не можеш да победиш училището, но можеш да го надхитриш.-Отстъпи крачка назад и изсъска „Черен замък!”
Пред смаяните погледи на всички Наташа беше обвита от облак и изчезна.


***


-КРУЦИО!!
Хари се пльосна по гръб на пода и започна да се гърчи. Иззад преподавателската маса излязоха трима мъже в мъгълоподобни дрехи с качулки.
-Дръжте ги! Никой да не мърда!
Призрачните червени силуети се спуснаха върху учениците и преподавателите. Всички бяха като вкаменени. Дори Хагрид не можеше да помръдне.
Хари беше престанал да трепери. Заклинанието беше прекъснато. Двама от мъжете го хванаха под мишниците, докато третият измагьосваше метален стол с вериги. Вдигнаха го и го приковаха към облегалките. Той с мъка фокусира един от тях и се усмихна жлъчно:
-Пак се срещаме. Какво искате пък сега? Не знам къде е Волдемор. Преди месец можехте да го заловите. Беше в Азкабан.
-Да, беше дошъл за теб. Да те измъкне. Добре, по-лесен въпрос- къде е вампирчето?
- Не съм информационна агенция. Търсете я като ви трябва.
-По трудния начин значи…
За секунди мантията и ризата му станаха на парцали, а по кожата му пробляснаха белезникавите белези от стари рани. Единият от мъжете започна да го налага в стомаха. След десетина юмрука се отдръпна.
-Само това ли?-от носа на Хари се стичаше кръв, а дишането му беше придружено с дълбоки хрипове.
-При създалите се обстоятелства… Къде е?
-Далече от тук.
-КЪДЕ?
-Отвъд хоризонта, през девет гори в десета… Какво ти пука? Не можеш да я …
Юмрук в лицето прекъсна изречението. Хари изви глава на страни и изплю кръв и два зъба. Обърна се към мъжете и се ухили. Гледката беше потресаваща-от носа и устата му се стичаше кръв, а очилата му бяха напукани, но още се държаха.
-Е, сега вече си изпати.
-Какво, не те чух, момче. Аз ли съм си изпатил?
-Той идва насам.
-Кой?
-Волдемор.
Аврорите, защото това бяха трима мъгълокръвни аврори, които се бяха обединили, за да пречат по стой изкривен начин на плановете на Волденор, се спогледаха. Черният лорд беше дошъл в Азкабан, беше освободил половината затворници по пътя си, за да стигне до подземията.
-Той не може да влезе тук.
-Може. Ако го поканя.
-Няма да го направиш! Тук е пълно с деца!
-Вече го направих.
В следващия миг вратата на залата стана на трески. Там, сред отломките, крачеше Волдемор, следван от някакви хора, които обаче не приличаха на смъртножадни. Аврорите започнаха да отстъпват назад. Викът беше заседнал в гърлата им и те не можеха дори да изпищят.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

37 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.