-НАСЛЕДНИКЪТ НА СЛИТЕРИН СЕ ЗАВЪРНА! СЛАВА НА НАСЛЕДНИКА!
Силуетите се разлетяха. Вихър премина над главите на учениците, които се свиха уплашено. Макар, че не можеха да ги видят, бяха усетили подобие на допир от нечии силни ръце, които не им позволяваха да помръднат.
-АВАДА КЕДАВРА!- от пръчката на Лорда изригна зелена светкавица, която повали аврора заел се с разпита. Замахна отново и оковите изчезнаха. Хари се свлече по очи и се опита да се изправи. От устата му продължаваше да се стича кръв. Волдемор също се олюля и се подпря на еди от придружителите си.
-Хванете двата плужека, изведете ги навън и ги убийте. Отървете се от телата-и от трите.
Останалите се спуснаха към аврорите. Между устните им проблясваха дълги като ками зъби- всички бяха вампири. Дракула ги беше изпратил да помогнат, когато Наташа се появи в замъка разплакана и трепереща.
Черният лорд се съвзе, отиде до стола и изправи Хари с едно замахване на пръчката.
-Мразя когато се правиш на герой, момче!
-Боли, а?
-Да, боли. И никак не ми е забавно!-Хари престана да се усмихва.-Идваш с мен и да не съм чул възражения.
В това време вампирите бяха изчезнали, тялото и аврорите –също. На тяхно място вече беше контингент от диментори, които смъкнаха стайната температура в залата до отрицателни градуси. Учителите бяха наскачали, а Хагрид вече беше тръгнал към Волденор, размахвайки чадъра, в който беше скрита счупената му пръчка.
-Рубиъс,я пак си помисли. Не съм промил главата на любимеца ти. Момчето има достатъчно мозък да прецени кой може да го защити.
-И защо го пазиш,а? хвърли толкова усилия да го убиеш, а сега?!
-Не забравяй къде се намираш! Има прекалено много невинни, които могат да пострадат.
***
Настанаха мрачни времена за магьосниците. И последната надежда им беше отнета. Избраният ги беше изоставил, бяха допуснали прекалено много грешки.
Училищата бяха затворени. Убийствата, макар и малко, бяха зрелищни. Черният знак все по-често се виеше над къщите. Смъртножадните започнаха да се конкурират с министерството и масовите арести.
В света настъпи разделение. Балканския полуостров, традиционно средище на черната магия прие с радост възхода на Черния лорд. Противно на очакванията там разрушенията бяха по-малко, погроми над мъгълокръвни и мъгъли почти нямаше. От друга страна тези, които упорстваха биваха изпепелявани.
Волдемор удържа на обещанието, което беше дал. Животът на невръстните се превърна в свръх ценност. Бавно, с много търпение и упорства, той строеше новия ред. В редиците на поддръжниците му се вливаха свевъзможни попълнения-всички бяха добре дошли.
А единственото, което принуждаваше Черния лорд да изпълнява дадената дума беше страхът. Неговият ужас от смъртта се примесваше постоянната тревога от силата, която не познаваше. Момчето въплъщаваше едновременно неговото минало, но и несбъднатото бъдеще. Вероятно имаше и по-лоши неща от физическото унищожение, но Лордът не можеше да се сети. Оставаше му само да чака.
Междувременно рамо до рамо в Черния замък управляваха двама непримирими врагове, но и двама неразделни съюзници. Те бяха неуязвими, неумолими и жестоки. Рамо до рамо властваха Волдемор и Избрания, белязания със съдбовния белег.