6 глава
-Химера, ела тук, ако обичаш.-Лий беше седнал в гостната с господин Таканава на чаша чай. Едва успял да довърши изречението и по стълбите слезе красиво стройно момиченце, облечено в спортен екип.
- Това ли е детето, което сте намерили?
-Да. Изглежда много по-добре, отколкото когато я открих преди седмица.
-Името е странно.
-Тя така се казва. Не съм го измислил аз.
-Нали не можеше да говори.
-По-скоро може, но не иска. Но пише и владее езика на знаците. Разбира всичко, което й кажете и рядко иска нещо.
-Ела тук, дете.
Господин Таканава беше главатарят на Чио Чоу- триадата, която победи в гангстерската война. Среден на ръст мъж с азиатски черти, той изглеждаше по-възрастен от своите петдесет години. Лицето му беше прорязано с дълбоки мимически бръчки, въпреки, че никога не се усмихваше.
Тъй като сега Чио Чоу властваха в квартала, всичко, което се случеше, трябваше да бъде проверявано. А появяването на бездомно, никому неизвестно дете, си беше събитие. В общност, където всички се познаваха, нямаше място за изненади. Затова той беше дошъл в салона на учителя Да, за да се запознае с това дете без медицински картон или каквото и да било свидетелство за съществуване.
Химера се приближи. Оглеждаше го с очакване, все едно стоеше на щрек за нападение от засада. Завъртя се на пети, за да може господинът да придобие цялостна представа за външния й вид и следеше за всяко изсумтяване от негова страна.
-Защо не говориш, дете?
Тя само сви рамене и отстъпи крачка назад.
-Не е възпитано да не се отговаря на зададен въпрос.-още една крачка назад.
-Е, добре.-господин Таканава въздъхна-Щом така ще бъде. Аз съм господин Таканава. От днес нататък ти си мое собственост.
Момиченцето се втренчи в него, погледна и Лий. Очите й ставаха все по-големи, докато правеше крачки назад без да мига. Не промълви, не издаде нито звук, но острите й бели зъбки проблеснаха на жълтеникавата светлина, готови да хапят до кръв.
Таканава се усмихна. „ Може да не говори, но определено има характер.”
-Обучете я, учителю, нека стане най-добрата. Сигурен съм, че има потенциал.
***
Таканава постави на Лий непосилна задача. Така поне го виждаше учителят. Той лично смяташе да даде детето на някое бездетно семейство, което да я обгради с обич и внимание. Как да отгледа това момиче сам? А и да я обучи!
Обучението, което той можеше да й предложи, се състоеше в хиляди различни начини да отнемеш човешки живот. Нещо напълно неподходящо за възпитанието на една бъдеща майка. Защото именно такива бяха всички момичета в очите на Лий- бъдещи съпруги и майки, които да дадат живот и да се грижат за семейство.
По същата прични на учениците му не беше позволено да сключват брак или да създават деца. В неговите очи беше аморално, дори ненормално, да оставиш обучен убиец да възпитава един млад и неукрепнал дух.
Но учителят нямаше право на избор. Щом новият господар в квартала заповядваше, то трябваше да бъде изпълнено. А и той самият усещаше, че у това дете имаше заровено, дремещо, свито на кълбо зло, което все някога щеше да се събуди. А необучено и неподготвено момичето щеше да се превърне в заплаха както за себе си, така и за околните. Той нямаше да го позволи.
