2 част 1 глава


„-Химера, слез долу, моля те. Двама господа искат да говорят с теб.”


Спомняше си сякаш беше вчера. Два дни след рождения й ден в дома на Учителя дойдоха двама представители на Министерството. Започнаха на дълго и на широко да обясняват колко се радвали, че е показала магьоснически способности, достойни да бъдат доразвити в училището за магия и вълшебство „Хогуартс”. След като си казаха заучените думички я попитаха какво мисли. След като не получиха отговор, попитаха пак.
-Тя не говори.
Учителят седеше по-далече от тях, за да им позволи да кажат каквото трябва. Този разговор засягаше само нея и той нямаше да се намеси, ако не се беше стигнало до тази патова ситуация.
-Не говорите ли, госпожице? Мисля, че това може да бъде поправено, ако ни бъде обяснено естеството на проблема.
И двамата извадиха пръчките си, което я накара да изтръпне. Не беше виждала магьосническа пръчка от онази злополучна нощ… Когато насочиха пръчките си към нея тя инстинктивно махна с ръка. Двете парчета дърво полетяха в различни посоки пред смаяните погледи на притежателите си. Тя беше направила напълно целенасочена магия, не само без пръчка, но и без заклинание. Те не бяха виждали подобно нещо, а имаха опит с невръстни.


Но това беше преди години. Струваше й се толкова отдавна. Сега беше на шестнадесет, служеше си с абаносовата пръчка със сърцевина, просмукана с вампирска кръв, все едно беше продължение на ръката й.
Погледна пръчката си и се усмихна. Тогава, преди шест години, когато влезе в магазина на Оливандър, той беше по-изненадан и от нея.

-Здравейте. За пръчка ли сте дошли?- тя само кимна.
-Да, естествено. Глупав въпрос. Последвайте ме, ако обичате.
Химера тръгна след странния достолепен, макар и дребен господин. На всякъде около нея имаше кутии. Оливандър започна да отваря и затваря кутиите, да й подава лакирани дървени пръчки, които вземаше от ръцете й още преди да ги е докоснала.
„Не…не…и това не.”-чуваше го как сумти под нос. Обиколиха цялото помещение, но той пак не намери каквото търсеше.
-Странно, много странно. Рядко ми се случва да търся подходящата пръчка за клиент с такава трудност. Нека помисля…Извинете ме за момент.
Оливандър хлътна в една врата, която не беше забелязала при влизането си. От съседната стая се чуваше мърморене, трясък от местене на предмети, някои от които явно падаха от високо, направо на пода. След няколко минути той се появи отново, с прах и паяжини, полепнали по дрехите, но видимо доволен.
-Е, ако тази не е подходящата, то тогава аз официално спирам да изработвам магически пръчки.
Той отвори кутията, в която лежаха не една, а две пръчки. Тя го погледна въпросително. Щом му показа съдържанието на кутията, той се почеса замислено по брадата.
-Ами, изберете едната, пробвайте ги. Повярвайте, ще усетите, ако е вашата.
Тя взе едната-двадесетсантиметрово клонче от червено дърво. Повъртя го в ръцете си и го остави. След това докосна другата-абанос, лакирано излъскано до блясък дърво, по чиято политура личаха някакви знаци. Щом я взе от върха на пръчката изхвърчаха черни пламъци.
-Интересно.-Оливандър изглеждаше озадачен.-Знаете ли, тази пръчка е много стара. На времето обичах да експериментирам с различни техники. Руните, издълбани по повърхността на пръчката ще я пазят от всичко, практически е неунищожима. Абанос, деветнадесет сантиметра, относително еластична, със сърцевина, каквато няма друга. Гарантирам.
Пак го погледна въпросително. Той не изглеждаше особено щастлив, че пръчката си е намерила притежател.
-Сърцевината й е съставена от няколко капки вампирска кръв. Внимавайте с нея, тя със сигурност има характер.
Усмихна се, плати и си тръгна.”Вампирска кръв?”-сега вече ставаше интересно.