3 глава

Нямаше представа колко дълго беше стояла така, когато Беланж се върна. Острието на сабята блестеше мокро от някаква червеникава течност. „Кръв?!”-мисълта не беше особено приятна. Човек, които си носи подобно оръжие в куфара може да бъде много опасен. Седна на седалката до нея и посегна към ръцете й. тя ги дръпна инстинктивно, при което изгорялата кожа отново я заболя.
- Искам да помогна. Разбирам от тези неща.
Тя му подаде ръцете си. Хвана я за китките, далеч то раните, и внимателно огледа дланите й. после махна с пръчката си и в ръката му се появиха марли и някакъв гъст белезникав мехлем.
-Ще те заболи, но после ще ти отмине. Обещай да не се дърпаш.
Тя само кимна и отново му подаде ръцете си. Младежът започна да ги маже внимателно, но при всяко докосване й идеше да изпищи. Намаза и марлите, после обгърна дланите й с платното. Невероятно, но след около минута по изгорената й кожа се разля успокоителен студ, все едно ги беше потопила в ледена вода. Погледна го въпросително.
-Харпии. И нещо, което подозрително напомняше Унгарски шипоносец. Често ли се случват подобни неща-нападения и прочие…
Тя само вдигна рамене. „Ех, значи няма начин да я накарам да говори. Трудно ще ми бъде в часовете, ако се намерят още няколко мълчаливци.”
Не успя да се сдържи и се разсмя. Ако той беше учител, то съучениците й щяха да го направят луд.Щеше да е забавна година. А той просто стоеше и се дивеше на усмивката й.


***

Голямата зала блестеше както всяка година. Беше изпълнена с глъч и врява. Химера се огледа и намери свободно място на края на масата.възможно по-далеч от пищящото множество.
Беланж беше заел мястото на Снейп. На преподавателската маса цареше траурна атмосфера, защото всички гледаха Макгонагъл с неодобрение. Нови лица-младеж, който би трябвало да седи на някоя от четирите маси на домовете и старец с оплешивяваща беловласа глава и уморени очи.
След като всички насядаха, Макгонагъл постави Разпределителната шапка на трикракото столче. Залата притихна, а Химера започна да оглежда присъстващите. Потър го нямаше, Грайнджър, двамата Уизли и още други не присъстваха. Всички имаха печални лица, като че ли никой не слушаше песента.
Директорката започна разпределянето. Явно не беше пожелала да отстъпи това задължение на заместника си, който и да беше той. След няколко минути разпределянето приключи.
-Скъпи ученици, приветствам ви с новата учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуартс”. Надявам се да постигнете успехи в обучението си и… да се научите да разпознавате истинските стойности в живота. А сега, както сте забелязали, имаме удоволствието да посрещнем двама души, които са се престрашили да подадат кандидатурата си за преподаватели въпреки незавидната слава на училището в последно време.
Учениците се чудеха дали да започнат да се смеят или дали директорката говори съвсем сериозно. Беше станало публична тайна колко трудно се намираха преподаватели да поста Защита срещу черните изкуства. Започваха да шушукат, но млъкнаха, когато старецът се изправи.
-Моето име е Рандолф Грим. Да, като лошата поличба. Преподавах на времето и се радвам, че отново ще имам тази възможност. Знаете ли- на лицето му се появи съзаклятническа усмивка- на вашите години мразех трансфигурацията. Но ми се е паднало да ви занимавам тъкмо с нея. Току виж съм се подмладил малко във вашата компания.
Грим седна и се чуха отделни хихикания, последвани от бурни аплодисменти. Всички имаха нужда от малко хумор. Сега вече обърнаха внимание на другия новодошъл, който изглеждаше връстник на седмокурсниците. Той се изправи и се усмихна.
-Ако почитаемият ми колега се надява да смъкне от плещите си няколко годинки, то аз по-скоро ще се постарая да порасна.-залата избухна в смях-Казвам се Ерос Беланж. Да ви предупредя от сега-ако чуя някой да ме нарича „Ангелче” зад гърба ми, ще го смаля, ще му залепя крилца на гърба и ще го сложа да краси върха на някоя елха.-отново бурен смях.-А колкото до Защитата срещу черни изкуства-чувам, че този предмет действал като мухоморка на предшествениците ми. Мятам да поставя рекорд и да изкарам поне две години на този пост. Ако ми съдействате ще ви бъда признателен.
След като зае обратно мястото си, бе удостоен с неодобрителни погледи от колегите си и с възторжени ръкопляскания от учениците.