4 глава


Септември се изтърколи неусетно. Двамата нови преподаватели можеха да привлекат вниманието само е един жест. Докато Грим беше достолепен старец, който имаше свои представи за преподаването и се оказа полусляп, Беланж играеше ролята на преподавател, вместо наистина да бъде такъв. Още в началото заяви, че не знаел как да поставя оценки, затова те сами щели да определят кой колко точки да получава. Но всичко това се правеше с уговорката, че няма да си погаждат номера, защото в някои случаи и той щеше да се намесва, ако се наложи.
Получаваше се по-лесно при малките, където омразата още не беше дълбоко вкоренена. При горен курс вече трябваше сам да поставя оценки, защото малко им оставаше да се сбият.


***

-Може ли един въпрос, господине?-едно момиче от Грифиндор вдигна ръка.
-Вече зададохте един, така че давайте втория.-Беланж седна на ръба на катедрата. Цял месец се опитваше да се прави на учител и му дойде до гуша. Докарваше строга физиономия с почти толкова усилия, колкото биха му коствали да размаха ръце и да полети.
-Ами, такова…-момичето се запъна.-На колко години сте?
Той стана, скръсти ръце на гърдите си и я погледна колкото се може по-свирепо.
-А каква е непосредствената връзка между моята възраст и учебния процес?
-Ами…май няма…но…-момичето се изчерви и млъкна. Цялата група беше залагала на различно число, което не се качваше над двадесет и две. Теглиха чоп и на нея се падна да пита.
Беланж се огледа. Всички бяха притихнали, но го гледаха с очакване и любопитство. Знаеше, че може да се стигне до тук, но така и не намери начин да отговори. Тогава видя, че Химера, която както винаги се беше разположила на задните редици до стъклата, се усмихна.
-Бихте ли споделили какво толкова Ви забавлява?
Тя се облегна назад, но не отговори. Другите биха се учудили повече, ако не беше постъпила така. С годините се беше наложило като неписано правило, че на нея не се задават въпроси, защото е безполезно. Не беше продумала за всичкото това време. Нямаше проблеми с безсловесните заклинания. Но в началото се бяха опитали да я изпитат –без резултат. Независимо дали я наказваха, тя не говореше.
-Е?
Тя само поклати глава, после като че ли промени мнението, махна с ръка и на дъската се появи една голяма цифра седемнадесет.
-Я пак…-Беланж не я разбра веднага. За разлика от другите.
-Да не искаш да кажеш, че е на седемнадесет?- всички се обърнаха към нея. Тя само кимна.
-Е, не, шегуваш се. Как така на седемнадесет? Няма как да е завършил училище!
-Бих искал да ви напомня, че още съм в стаята. Да, на седемнадесет съм и завърших преди две години. Взех няколко години за една. В Дурмщранг го позволяват, стига да смогнеш.-погледна ги дяволито.-А сега обратно на въпроса за различните теории за произхода на вампирите и тяхното отражение върху методите за борба с тях.