5 глава


Новината обиколи училището за по-малко от час. Всички говореха само за това. Учителите на правеха изключение.
-Ерос, защо, в името на Мерлин, им позволяваш да те разиграват?-Макгонагъл имаше намерение да му трие сол на главата докато водата започне да тече на обратно. Родителското настоятелство приличаше на кошер, останалите преподаватели я гледаха на криво, а в Министерството си правеха шеги, че поради липсата на кандидати за преподаватели почнали да назначават ученици.
-Те не ме разиграват. Какво трябва да правя- да пия отвара за състаряване ли?
-Не би било зле.
-Вредна е при по-продължителна употреба. А и ми харесва да си бъда на седемнадесет.
-Ти си преподавател! Имаш отговорности!
-Да, да. Знам. Трябва да съм представителен, да вдъхвам страх и да пиша ниски оценки, така беше май.
Директорката въздъхна уморено. От където и да го погледнеше той си беше хлапе. Гениално хлапе, наистина. Първенец на випуска. Знаеше, че от към теория е ненадминат, в практиката също не отстъпваше на който и да било възрастен. Беше изкарал паралелно обучение по мъгълска медицина и имаше дори степен за хирург. „А е само на седемнадесет. По наше време нямаше такива феномени…”
-Благодаря за отделеното време.
-На вашите услуги, госпожо.


***


„Как не ми се занимава с тези писмени работи!”
Седеше зад отрупаното със свитъци бюро и търкаше уморено очи. Бешедал на различните випуски домашно, но не беше съобразил какво ще му се струпа. Затова вече трети час отмяташе грешки, поправяше, в някои случаи се дивеше на пълни глупости. Едно-две му направиха впечатление, но нищо повече.
По прозореца се почука. Той махна с пръчката си и вътре влетя малък сокол с прикрепено за крачето писмо.

„Как я караш в Хогуартс? По мое време мисълта да назначи дете на преподавателско място би спечелила уволнението на който и да било директор. Но времената се менят.
Както и да е. ако се освободиш по някое време, намини. В щаба ще има парти за Коледа, каквото и да значи това. Не го организирам аз.
Сигурен съм, че си много зает, затова няма да ти отнемам повече време. Драсни някой ред-как си, какво правиш. А ако междувременно успееш да завъртиш главата на някоя симпатична ученичка, доведи и нея.

Той баща. „


„Стара змия! Дори и да си хвана гадже, никога не бих я завел в щаба.”
Смачка писмото и то пламна в дланта му. За какъв се мислеше този старец-ако се появеше с момиче там, смахнатите му подчинени щяха да я разкъсат на парчета.
Отново се наведе над купчината листи. След още четири проверени работи реши да им раздава тестове за напред.