7 глава


Училището беше почти празно. Всички ученици си бяха тръгнали за коледната ваканция. Бяха останали само учителите, няколко първокурсници и Химера. Явно никой не искаше да остава в сградата по-дълго от необходимото. Децата едва дочакаха ваканцията, за да си заминат.
Химера съвсем беше притихнала. Дори в часовете гледаше безучастно през прозореца. Предаваше отлични домашни, никой не го отричаше. Но можеше да не мръдне с часове, а откритието, че владее телепатия караше всички да се стъписват в нейно присъствие. Тя отказа да използва телепатията, което й докара много неприятности. В Министерството водеха разследване за случилото се на 31 октомври. Беше убила човек, пък бил той и смъртножаден и при самозащита. А всички въпроси посрещаше с мълчание, като че ли въобще не ги слушаше.
Останалите бяха започнали да се смразяват от присъствието й в стаята. Гледаха на нея като на машина за убиване-повечето знаеха какво са гладиаторските борби и какво се случва на арената. Министерството си затвори очите поне за това, защото имаше споразумение с мъгълските престъпни групировки да не се намесва в делата им, ако те стоят по-далеч от магьосниците. Чио Чоу не предприеха нищо по въпроса. Беше се случило на магьосническа територия и не ги засягаше, защото нямаше да се отрази на дейността им.
Друг беше въпросът със съдбата на Потър. На практика тя го беше поднесла на тепсия на враговете му. Носеха се слухове, че по едно и също време на гробищата са се появили аврори и смъртножадни. Битката със сигурност е била с епически измерения. Не се знаеше нищо със сигурност, но Избраният се считаше за изчезнал.


***


На 25 сутринта в Голямата зала имаше само една маса, на която бяха насядали всички останали в училището. Химера се появи последна, поздрави с кимване и седна на края.
Внезапно един от прозорците се отвори и вътре влетяха малък сокол и голям скален орел. Соколът кацна на рамото на Беланж и му подаде краче. За всеобщо учудване орелът носеше средно голяма кутия и кацна на масата пред Химера. Момичето я отвори. От вътре се чуваше нещо подобно на драскане. Щом повдигна капака от там се подаде главата на малък смок. Професор Спраут изпищя, но Химера само хвана змията за шията и опашката й се нави около ръката на момичето. На дъното на кутията имаше писмо.

„ Благодаря за информацията. Изтървах го за малко, обаче имам чувството, ч е ми постави капан. Не би могла, естествено, да знаеш кога ще се появя на гробищата, нито че там ще има аврори, но все пак. Както и да е, за да ти докажа, че и аз съм си написал домашното, когато се прибереш в Лондон ще те чакат мои подчинени, които да те доведат при мен. Не си спомням каква услуга може да ми дължи едно дете, но съм сигурен, че ще ми кажеш. Заинтригува ме, хлапе. С удоволствие бих се запознал с момичето, което видя сметката на един от най-самоотвержените ми подчинени. Като, разбира се, ти обещавам пълна неприкосновеност. Змийчето не хапе, още е малко и се храни само с мляко. Казва се Салазар. Грижи се за него. Весели празници.


В. „


Поколеба се, но после подаде писмото на директорката. Докато тя го прочете, момичето беше взело подареното й влечуго и беше напуснало залата.