8 глава



„Разбрах, че си се запознал с някакво момиче, синко. Хайде, стига, мога да си представя погледа ти в този миг. Нищо не остава скрито за мен. Разбрах, че е и хубава. Как й беше името…а, да, Химера. Странно – двуглаво чудовище за име на такова прекрасно цвете.
Доведи я за Великден. Със сигурност може да се поинтересува от някоя случка от войната от преди шестнадесет години. Много искам да се запозная с девойчето, затрило Ейвъри.

Твой баща „




„Той няма да се откаже. Никога не се отказва.”
Ерос смачка писмото и го метна. Топката се търкулна на пода и се скри под масата. Чудеше се дали, ако не го отвори, ще му се размине, но трябваше да го направи. Кучият син, който се оказа негов баща, се появи преди няколко месеца с обяснението, че до тогава не е знаел за съществуването му.
„ Да си беше останал с незнанието!”


***



-Химера, как си?
Момичето само го погледна и вдигна рамене. Грим кимна към мястото до нея и тя го покани с жест.
-Какво стана тогава, в Голямата зала? Нещо ти прещрака, нали?-тя не отговори.
-Добре, аз ще говоря, ако сбъркам ще ми дадеш знак.-тя кимна. Нямаше какво да прави.
-Не говориш, защото нещо те е травмирало. Вероятно си била много малка. Може би някой ти е забранил да говориш, или е заплашил, че ще ти навреди, защото си видяла нещо, което не е трябвало да виждаш.
Старецът спря. Момичето само го гледаше с безизразните си черни очи, приличащо повече на статуя от камък, отколкото на живо същество.
-До тук съм прав. Защо посочи мястото, където се намира Потър? Що за услуга дължиш на Том?Или просто искаш момчето да умре?- тя само поклати глава.
-Какво тогава?-не отговори. Просто впери очи в повърхността на езерото.
-Нямаш ми доверие, нали? Не вярваш на никого. Не вярваш дори на Ерос. А грешиш, защото той започва да се привързва към теб, което от етична гледна точка е недопустимо. Но аз го разбирам- макар и гений, той си остава дете и не може да се възприеме като учител, или да гледа на теб като на ученичка, за която носи отговорност. Разбери, че се опитва да те заговори, защото му пука.
Тя само седеше, вперила невиждащ поглед в далечината. Самотна сълза се търкулна по бузата й, но изсъхна без да бъде последвана от друга. Старецът се изправи с пъшкане и тръгна към замъка.


***


-Какво правиш тук по това време?-Беланж сложи ръка на рамото на Химера. Момичето стоеше, опряло лакти на перваза на един от прозорците и вдишваше нощния въздух толкова дълбоко, все едно се задушаваше.
-Не бива да си тук. Ако Филч или някой друг те хване ще си изпатиш.
Отново не реагира. Той я обърна към себе си и видя, че по лицето й има следи от сълзи.