9 глава


-Това не биваше да се случва, Химера.-Беланж лежеше сред завивките и я гледаше как се облича. Когато я намери се изплаши. Момичето изглеждаше като обезумяло. А след това…каква каша! Не му бяха останали сили дори да диша. А сега като я гледаше…Тя само поклати глава и сложи пръст на устните си. Навлече ризата си и я закопча. Когато се обърна към него по бузите й се беше разляла лека руменина.
„ В името на Мерлин, колко е красива! Как да устоиш на такова момиче!”
„Явно няма начин”-тя се усмихна на ужасения му поглед.-„Защитите на съзнанието ти са много слаби. Чувам мислите ти все едно ги крещиш.”
Стана и се наведе да си завърже обувките.
-Химера…може много да си изпатим…
„Няма. Просто няма да се повтори. Сам каза, че не биваше да се случва.”- в черните й очи се промъкна сянка, която го накара да изтръпне. Отново се превръщаше в няма мраморна статуя, която смразява останалите с присъствието си. Внезапно се наведе и вдигна късче пергамент, смачкано на топка. Преди той да успее да направи каквото и да било, тя вече го беше прочела и по устните й играеше ехидна усмивка.
„Доста изобретателни информатори. Може да се пробват в пророкуването, щом знаят дори преди мен какво смятам да правя.”
Беланж поруменя. Положението беше доста неудобно. Знаеше, че трябва да го изгори, но забрави. Очакваше, че ще му се изсмее в лицето, че ще му се подиграе, но тя само поклати глава и си тръгна.


***

Следващите седмици бяха истинско мъчение за Ерос. Химера отново се беше затворила в себе си.Държеше се така, че не даваше с нищо да се разбере,че изобщо е станало нещо между тях.За сметка на това смокът в ръцете й растеше с всеки изминал ден. Дори започна да плаши учениците.

-Трябва да й вземем змията. Може да е капан.-директорката обсъждаше този въпрос с колегите си още от зимната ваканция. Този път беше събрала всички преподаватели.
Повечето бяха съгласни с предложението. Влечугото ги плашеше-изникваше от нищото, растеше с всеки изминал ден и съскаше все по-настървено срещу всеки, който му се изпречеше на пътя. Вярно, в присъствието на Химера не само не издаваше звук, ами дори не помръдваше.
-Не може да й вземете животинчето, няма да е честно, нито безопасно.- Грим за пръв път проговаряше по въпроса.
-Какво значи „честно” ?-Макгонагъл се притесняваше много повече за здравето на учениците.
-Минерва, може да не си спомняш какъв беше Том Риддъл преди да се превърне в това страховито подобие на човек.-мъжът се закашля, пое дълбоко въздух и продължи.-Аз, обаче, си спомням момчето Риддъл-мълчаливо и мрачно, но някак обаятелно дете, което се превърна в изключително харизматичен мъж. Единственото, което предизвикваше недоверие към него беше пълната му безчувственост, която трудно успяваше да прикрие.
-Какво е общото в случая на Химера, Рандолф?
-Това, че змийчето е повече от домашно животно. Том боготвореше и още обожава змиите. В него живее Салазар Слитерин, той е последната издънка от този род. Влечугото не е просто начин да ни стресне, то е обещание.
-За какво?
-Че ще се погрижи да нея, ако тя се грижи за змийчето. Вероятно е това, не знам. Но не се заблуждавайте, че тя ще ви го даде без съпротива.
-Какво, да не смяташ, че ще се бие?-Слъгхорн явно се опита да се пошегува, но не му се получи.
-Ще се бие и още как. Или сте забравили Хелоуин?-Бленанж беше се втренчил във върховете на пръстите си.
- Не сме, Ерос, какво значи това?
-Проучих я. ако това влечуго е обещание за измъкване от квартала, където е израснала, то тя ще го брани със зъби и нокти.