Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 10.04.2006 от Slim Shady

-Драко-чу се надменен глас-Драко-о-о,за какво мислиш?Много си мълчалив...-Беше Панси Паркинън,която стоеше до Драко Малфой и го милваше по пясъчнорудата коса.
-М-Драко се сепна и излезе от унеса в моито беше изпаднал-К’во?-Тросна се той.
От известно време се чудеше как да отмъсти на Потър за това че го бяха изхвърлили от отбора по куидич.Хиляди гадни и подли номера ми се въртяха в главата и най-накрая беше решил да го предизвика на магически дуел.Но още се чудеше какви ли заклинания да използва или как въобще да накара Потър да дойде.Беше измислил почти всичко...Стана и закрачи бързо през общата стая на слидеринци.
-Драко,къде отиваш?-Панси се опита да го последва но той и каза да стои в общата стая и да не идва с него.
Мина през врата която веднага след това се сля със стената.Драко остана за миг пред плътния камък и се почуди накъде ли да тръгне.После се сети да потърси в библиотеката.Тръгна с бърза крачка на там.Влетя като хала вътре и започна да тича межди рафтовете с книги,търсейки Хари Потър.И най-накрая го намери заедно с двамата му приятели - Хърмаяни Грейнгжър и Рон Уизли.Бяха седнали на една маса и си шепнеха нещо,но веднага спряха щом видяха Драко.
-Потър-каза Драко-ела!
-Защо-беше моменталният отговор.
-Искам да говоря с теб-почти исъска другото момче-насаме.
Хари стана и отдръпна стола си.Рон понечи да каже нещо но Потър го спря.Даде му знак да мълчи и се отдалечи от приятелите си.
-Тревожа се-започна Хърмаяни-ка...
-Стига Хърмаяни-Рон я прекъсна-тозу малък страхливец няма да посмее са направи нищо на Хари.
През това време Драко поведе Потър до най-отдалеченото и тихо кътче на библиотеката.
-Е,Малфой,за какво искаше толкова да говорим?-пошушна Хари,така че никой да не го чуе освен Драко.
-Предизвиквам те Потър-веднага избълва другото момче-на магически дуел,само ние двамата,на астрономическата кула,утре вечер в единайсет...Освен ако не те шуба-ухили се той на изуменото изражение на Хари-О и Потър няма да е зле да си намериш и секундант...
След няколко минути Хари се върна при приятелите си а Драко го проследи за да види какво ще каже.
-Е-попитаха Рон и Хърмаяни в един глас-какво искаше Малфой?
-Предизвика ме на дуел-отговори Хари като си седна на мястото-утре на астрономическата кула,каза ми да си намеря секундант.
-О,Хари няли няма да ходиш?-веднага запита притеснена Хърмаяни.-Нали?
-Незнам.
-А защо те предизвика?Не може да е само от скука.-попита Рон.
-Незнам-повтори Хари-не ми каза.
-Е,ще ходиш ли?Мже ли аз да съм ти секундант?
-Не ставай смешен,Рон!Хари сега ще отиде при професор Макгонагъл и ще каже за това.Нали,Хари?-каза твърдо Хърмаяни но на последните 2 думи малко се поколеба.
-Няма да права такова нещо-веднага отговори-Хари-ще отида на дуела.И да Рон ако искаш можеш да ми бъдеш секундант.-Хърмаяни само сви устни и излезе от библиотеката с наперена походка.Драко се притесни да не би да отиде да каже на няки учител,нонямаше нужда да се тревожи понеже до края на деня никои не го попита за това.
***
На следващата сутрин стана облече се и отиде да закусва.Потър по нищо не показваше че го вижда или поне че може да дойде.Стоеше на масата на грифиндорци и закусваше,разговаряйки тихо с приятелите си,както всеки ден.
Часовете се нижеха много бавно,докато Драко си припоняше заклинанията които си беше избрал да използва.
Най-накрая стана единайсет без четвърт и той стана от мекото черно кожено кресло в което се беше настанил.
-Краб-зака той бързо-Хайде.Ще ми бъдеш секундант днес.Предизвиках Потър на дуел отвърна той на изумлението изписано пои лицето на приятеля му.Те се отправиха към астрономическата кула,но като пристигнаха там нямаше никои.Малфой погледна часовника си-единайсет точно.
-Ъ-ъ-ъ няма никои-избоботи Краб.
-Виждам малоумнико-тросна му се другото момче.
-Нас ли чакате?
Двете момчета се извърнаха толкова рязко че вратовете им изпукаха.
-Значи дойде,а,Потър.
-Започваме ли?-беше Рон
-Както кажеш,царю Уизли-ухили се злобно Малфой.
-Десет крачки растояние,Потър,знаеш правилата,нали.
Те се отдалечиха на десет крачки един от друг.
-На три-каза Рон гледайки ту единия ту другия-1...2...3 Сега!-викна той.
-Експелиармус-ревна Хари-беше изпреварил Малфой и заклинанието му го застигна още преди Драко да е успял да го отклони.Пръчката му изхвърча от ръката а той самият беше отхвълен толкова силно че се спъна в ниската оградка на кулата,падна но успя да се хване за оградката.Ръцете му трепераха и тоя едва се задържаше.Висеше от кулата с едната ръка впит за студения камък и с другата увиснала до тялото му.Всичко се беше случило толкова бързо че той дори не бе имал време да извика.А сега вяърът го вееше а устата му беше толкова пресъхнала че не можеше да изкрещи за помощ.Чувсваше че не може да се удържа повече,изплъзваше се а никой не му помагаше.Беше сам а магическата му пръчка я нямаше.Чувстваше се безсилен срешу силният вятър.
Но тогава изведнъж тои почувсва че една топла ръка се вкопчва в неговата и се опитва да го издърпа на безопасно.
-ПОДАЙ МИ И ДРУГАТА СИ РЪКА-изрева някои от горе-ХАЙДЕ!
Драко не знаеше кой е но се подчини-подаде и другата си ръка която вдига много трудно и се хвана за друга ръка.Някои го издърпа с всички сили горе,а Драко усети земята под себе си.Обърна се и видя че Хари и Рон са се проснали зад него,запъхтени,едва поемащи си въздух-очевидно те го бяха издърпали а Краб не се виждаше никъде.Драко се изправи на треперещите си крака и се облегна на стената до него.Същот направиха и двамата приятели.
-А-а-а-аз-заекна Драко.Оште не можеше да се отърси от онова което се беше случило току-що-Аз-аз...благодаря ви момчета.-Рон беше толкова изненадан от думите на Малфой че замалко пак да падне но се хвана за приятеля си.
-Какво?-не можа да повярва Хари.
-Благодаря че ме идърпахте-каза със смирение в гласа Драко.-Аз...ако не бяхте вие сега штях да...-той млъкна и направи физиономия.-И аз-очевидно говореше с голямо усилие-аз искам да ви се реванширам задето бях толкова груб през всичкото това веме.
И Хари и Рон понечиха да кажат нещо но той ги спра и отново каза-Знам че сега вече е много късно за да се реванширам за абсолютно всичко,но дайте ми шанс,поне да опитам.-Смаяни от това което чуват Рон и Хари изгубиха и ума и дума,само кимнаха в знам че са разбрали и че са съгласни.И така тримата заслизаха по стръмните стълби.
-Да отидем в общата стая на Грифиндор-каза Хари в ухото на преиятеля си
-Ами Малфой?-попита Рон-какво ще правим с него.
-Ами и той трябва да дойде с нас.
-Не може-веднага каза Рон.-Забранено е ученици от други домове да влизат в общата стая на които и да е от останалите домове.
Хари се замисли и после каза-Тогава да отидем до библиотеката.Ние с Малфой ще тръгнем на там.Ти иди и кажи на Хърмаяни да дойде.Вземете мантията невидимика,за по сигурно-добаво той и поведе Драко към библиотеката.Вътре нямаше никого.Седнаха мълчаливо около една масичка в ъгъла зад бюрото на мадам Пинс.
-Е-пръв се обади Хари-какво беше онова което каза когато бяхме на кулата?
-Ами аз винаги съм се държал зле с теб и приятелите ти...
-Хари,какво става?-Хърмаяни и Рон бяха дошли.
-Ш-ш-шт-изшътка им той и им даде знак да седнат при тях.
Малфой започна отначало
-Аз винаги съм се държал зле с вас-той преглънта-но тази вечер когато вие ме издърпахте аз изведнъж осъзнах че праз целото това време ви погаждах номера и ви обиждах защото...защото...завиждах-каза той и стисна силно очи,сякаш от тази истина го болеше.-Е вече не мога така...исках само да сме приятели,аз никога не сам имал истински приятели,и се надявам сега само дами дадете шанс да се поправя.Но...разбира се ще разбера ако не искате да ме виждате повече-Драко се изправи и се запъти към вратата,оклюмал и тъжен.
-Драко,почакай-беше Хърмаяни-почакаи-от вида и личеше че е запозната с цялата история-виж...незнам за Рон и Хари-и тя ги стрелна с поглед-но аз искам да бъдем приятели-тя му се усмихна и го хвана за ръката.Поведе го обратно към масичката,а той не се съпротиви.
-Разбира се че нямаме нищо против да бъдем приятели-каза изведнъж Хари.
-Ами ти Рон?-попита Хърмаяни.
Рон сами кима и се ухили сякаш казваше,,Щом трябва...’’
Все пак след такава случка дори Рон не можеше да отрече че това ги свързва някак си с Драко Малфой,а той на свой ред вече не се държеше грубо и надменно-те бяха приятели.На следващия ден когато четиримата излезноха навъх да се порадват на слънцето и на неделния следобед,всички се обръщаха и ги гледаха с изумление.За никои не беше тайна че Драко Малфой и Хари Потър са заклети врагове,но сега те седяха под един стар бук до езерото,един до друг и разговаряха оживено.А до тях бяха Хърмаяни и Рон,които преди също не се разбираха с Драко.Малфой се пак не се оказа толкова лош наколкото се правеше.Напротив-беше забаен и интересен.Всичко беше прекрасно.А накрая с толкова се харесаха че Рон дори го покани на сватбата на Бил и Флиор...




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

34 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.