Глава 2
Директорът на Хогуортс
Късно същата вечер Хари лежеше с отворени очи на дивана в хола. Налагаше му се да спи там, за да освободи място за децата си, дошли запрез ваканцията. Хари живееше вече почти година в дома на братовчед си заедно с по-малкия от двамата си сина Хари – младши, който скоро щеше да навърши десет години.
Преди, цялото семейство Потър бе живяло в красивата старинна, типично магьосническа къща на рода Блек, завещана на Хари от неговият кръстник Сириус Блек, загинал трагично скоро след запознанството им. Хари и съпругата му Джини бяха прекарали прекрасни тринайсет години в онзи дом заедно с петте си деца и в очакване на шестото – години на любов, разбирателство и пълна хармония. Но всичко изведнъж се бе сринало, когато Джини си бе отишла преди година.
Дълго време Хари бе живял в униние и пълно нежелание да продължава да съществува. Трите му по-големи деца – Лили и близнаците Моли и Джеймс вече учеха в Хогуортс; за малката Джини се грижеха баба й и дядо й; и единствен Младши живееше с баща си, но той сякаш не забелязваше сина си. Нито събирането на децата през ваканцията, нито въпросите на Клаудия, нито мъмренето от Хърмаяни можеха да откъснат Хари от пълната му незаинтересованост. Нищо до появата на един не чак толкова неочакван гост.
Беше преди малко повече от седмица, един уикенд привечер, когато Дъдли беше завел децата на лунапарк, Клаудия бе останала да се грижи за бебето, а Хари, както винаги, седеше на кухненската маса без да обръща внимание на случващото се около него, когато на вратата се потропа. След секунди Клаудия въведе качулата леко прегърбена фигура с магьосническа мантия в стаята и иазлезе с думите:
“Ще ви оставя.”
Мъжът под мантията отметна качулката си и откри посивяла дълга коса, падаща на мазни кичури около бледо, набраздено с бръчки лице. Твърдият, неумолим поглед на застаряващия професор Снейп се закова върху Хари и той продума:
“Здравей, Потър.”
“Здравейте, Професоре – отвърна Хари, стиснал ръката му – На какво дължим посещението ви?”
“На теб, Потър. Не идвам от загриженост, както всички останали.. – започна Сивиръс Снейп.”
“Не съм си го помислял, Професоре – отвърна Хари.”
“Добре. – отвърна Снейп студено. – Идвам с предложение, което вероятно си спомняш.”
Хари бе направил перфектно неразбираща физиономия, макар че отлично знаеше за какво става дума – предложението, което Малфой му бе предал след погребението на Джини. Явно сега Снейп искаше да разбере отговора му лично и окончателно.
“Седнете. – посочи му Хари стола срещу себе си и стана да направи чай.”
Известно време Снейп го беше следял безмълвно с очи как се прави, че знае къде седи кутийката с чай, как да стопли вода и откъде да вземе чаши. Преди Хари да свърши, той заговори:
“Потър, виждал ли си скоро Ремус Лупин? – попита той.”
“Бяха идвали с Тонкс преди време – отвърна Хари разсеяно – Не си спомням, може би преди месец.”
“Тогава сигурно знаеш, че Лупин иска да се оттегли?”
“Не знаех – отвърна Хари, наливайки чая – Не му ли е рано?”
“Уморен е. Все по-трудно изживява кризите си – каза Снейп, поемайки чашата си.”
“И какво общо има състоянието на професор Лупин с посещението ви? – попита Хари, сядайки срещу Снейп. Беше време да говорят по същество.”
“Празният пост, който остава в Хогуортс, разбира се.”
“Трансфигурация?”
“Не, Потър. Тонкс ще заеме поста на учител по Трансфигурация, но с това Защита срещу черните изкуства остава свободен. – каза Снейп и отпи. – От Министерството твърдят, че няма смисъл предметът да се преподава, и искат да го закрият.”
“Все същите глупаци – добави Хари.”
“Точно така. Всеки нов министър се опитва да задмине стария. Но не говорим за това – направи пауза Снейп. – Трябва ми нов учител по Защита.”
Хари Потър добре си спомняше как след погребението на съпругата му, Драко Малфой го бе дръпнал настрани, за да му предаде предложението на професор Снейп да поеме поста на преподавател по ЗСЧИ. В онзи следобед Хари дори не изслуша докрай Малфой, защото не искаше да чува нищо за каквото и да било.
“Ако искате аз да поема поста, няма да стане” – отвърна Хари машинално и без да иска обърна чашата си. Магическата пръчка моментално се стрелна из джоба на Снейп и разлятото изчезна. Той каза с равен глас:
“Всъщност обикновено дори не се занимавам с тази работа. Тонкс интервюира кандидатите като мой заместник. Но този случай е различен, разбира се. – пое си дъх за малко и продължи. – Не идвам само като Директор, а и като приятел, който моли за услуга свой приятел.”
“Защо молите точно мен? – попита Хари.”
“Все още си същият глупак, какъвто винаги си бил. – отвърна Снейп – Но въпреки това си Хари Потър – момчето, което оживя, момчето, което победи Волдемор. Обществото ти дължи много, никой не би закрил поста, ако ти го поемеш. А и никой не би могъл да научи децата на повече неща.”
“Защо не оставите Тонкс и не си потърсите някой за Трансфигурация? – попита Хари.”
“Да речем, Потър, че и аз връщам една услуга на приятел. – каза Снейп.”
Хари бе навел глава замислен и накрая бе отвърнал:
“Съжалявам. Не мога.”
“Добре, Хари. Истината е, че, както всички, съм загрижен за теб. Наскоро имах разговор с госпожица Грейнджър...”
“Госпожа Уизли – поправи го Хари.”
“Хърмаяни – кимна професорът – е убедена, че трябва да се занимаваш отново с нещо, което ти харесва.”
“Имах нужда, за да се защитавам – отсече Хари.”
“Може би. Но ти имаш талант, в училище беше най-добрият – каза Снейп. Хари погледна в безизразните му очи.”
“Не е само това – продължи Снейп – Хърмаяни е загрижена за племенниците си – Лили и близнаците.”
“Какво за тях?”
“Знаеше ли, че Джеймс и Моли са истинска напаст. Верни последователи на чичовците си, дядо си и приятелите му. Още след първи курс започват да ги задминават и скоро може да бъдат изключени.”
“Получавам писмата – отвърна Хари.”
“Учудвам се, че не си се оказал затрупан под тях – каза саркастично Снейп. – А Лили си е втълпила, че трябва да заеме мястото на майка си и да се грижи за тях. Тя има нужда от помощта ти, вече чувства, че няма баща.’
Хари наведе глава.
“Тя е прекрасна, Хари. Невероятно талантлива магьосница. Нямаш представа колко прилича на майка ти. Сякаш виждам копие на Лили Евънс.– каза Снейп с нежност в гласа. – Помисли си. Може някой ден, докато си седиш на тази маса, да откриеш, че Хари и Джини са пораснали, а Лили е вече омъжена жена, а ти не си разбрал. Помисли си”
С това разговорът бе приключил без Хари да даде отговора си. Леко се бе поддал, но това, което уж го тревожеше бе къде ще остави Младши, ако отидеше в Хогуортс.
Снейп си бе тръгнал видимо доволен, макар и без исканото “Да”.
“Ще очаквам окончателния ти отговор, Потър. – бяха думите му на раздяла.”
Хари лежеше с поглед, забит в тавана. Чуваше хъркането на Дъдли от горния етаж и плясъка на крилата на сова, отлитаща на лов – неговата, тази на Джеймс или семейната на Дърсли. Той стана, излезе в коридора и тръгна нагоре по стълбите. Открехна вратата на старата си спалня – Джеймс, Хари и Моли спяха спокойно. После открехна стаята на момичетата, където спяха Джини, Бет и Лили. Той се вгледа в лицето на голямата си дъщеря, спокойно и дори усмихнато. Погледа я за малко как се усмихва, после затори вратата и заслиза по стълбите, взел своето решение.