Драко Малфой и голямата сапунка
15 глава
След като Джини си тръгна, Драко не помръдна на мястото си. Знаеше, че това е твърде възможно, но чак сега осъзнаваше колко е сериозно. Щом така реагираше семейството на Джини, то как щеше да реагира неговото семейство? Майка му сигурно щеше да пребледнее и да се ядоса а баща му? Той сигурно щеше да каже гещо от сорта на “Добре, Драко...поиграй си, но не забравяй на кого си лоялен.” А на кого всъщност беше лоялно момчето? До около пети курс беше твърдо намислил да тръгне по пътя на баща си – верен помощник на Черния Лорд. Но сега нещата стояха много по-различно. Драко не знаеше дали родителите му го обичаха толкова, че да го оставят да бъде с Джини. Изведнъж Малфой се почувства, все едно е тридесет години по-стар. Всичките му тревоги го връхлетяха изневиделица. Смътно видя Хари да влиза. Без да продума, слидеринецът си облече пижамата и си легна. Обърна се към стената, защото на очито му пареше. Но той никога не бе плакал! А сега се чувстваше толкова изплашен от бъдещето. Една сълза се търкулна от окото му. Момчето я изтри яростно с ръка. Нямаше да плаче като малко дете! Трюбваше да е силен. Заради него и Джини...
- Лека нощ, Драко. – дойде като от много далеч гласа на Хари.
- Да...лека нощ, Хари. – пророни Драко.
**********************
На другия ден Малфой се чувстваше по-добре. Явно беше заспал бързо. Въпреки всичко той стана по обичайното време. Реши да не буди другите и отиде да закусва сам. В залата нямаше почти никой – десетина ученици от Ритер и двама рейвънклоувци от седми курс. Разбира се – нали беше събота! Драко си седна на мястото и започна да си яде закуската. С изненада видя, че след около две минути влезе Джини. Тя също не изглеждаше много добре. Но мирно и тихо си седна и започна да яде. След като се нахраниха, Малфой и червенокоската излязоха да се поразходят. Времето беше както винаги прекрасно – слънцето печеше силно, духаше хладен бриз. Двамата седнаха както обикновено на любимия си камък и се загледаха в реката. Драко каза:
- Ти все още ли си твърдо решена? Ще те разбера, ако искаш да се разделим... – каза момчето.
Джини го стрелна с поглед и отсече:
- Разбира се, че няма да се разделим. Казах ти – никой допреди теб не се отнасял така нежно и внимателно с мен. И как ще ти се отблагодаря? Мерси, хайде чао – няма да стане.
Джини се облегна назад. Драко се наведе и я целуна нежно. Момичето се разсмя и рече:
- Все така нежен а? Какъв късмет, че се влюбих в теб.
Малфой погали червенокоската по косата и заяви:
- Ами, така си е. Получаваш и подарък...
- Какъв? – поинтересува се момичето.
- Непрестанен придружвач навсякъде, много романтика и още неща. Прати сова веднага и ще получиш сърцето ми на сребърен поднос. О, ти пък вече я прати. Честито! – каза насмешливо Драко.
- Ама че си и ти! – каза Джини и го ощипа на шега по носа.
Двамата се сборичкаха както обичаха да правят. Тази игра никога нямаше да им омръзне. Този път обаче имаше изненада – Джини го надви. Тя направо си го закова за земята и каза победоносно:
- Ха! Печеля.
- Леле, какво ме направи, момиче? – Драко не скри приятната изненада.
- Заковах те! – засмя се Джини.
Момичето сякаш отслаби хватката си и Малфой се възползва от това. С рязко движение той и приятелката му си смениха местата. Драко каза с насмешка:
- Кой кого заковал? Не трябва да се разсейваш! Виждаш ли какво става?
Момчето се претърколи на тревата до Джини и загледан в небето, каза:
- Уф, уморих се!
- Така е то. Пести си силите. – отвърна червенокоската.
Тя се приближи до Малфой. Двамата се прегърнаха и си приказваха тихичко. Изведнъж Джини се разсмя лудо.
- Какво има? – попита Драко изненадан.
- Сетих се, когато ти приложих магията за летящи сополи миналата година.
- Да бе, много забавно! – намръщи се момчето.
- Пак ще се наложи! – дочу се познат глас. Звучеше точно като...
- Рон! – каза изненадан Драко, като станаха с Джини от земята. – Какво правиш тук?
- Не те интересува! – тросна се червенокоското. – Джини, защо не ме послуша? – обърна се той към сестра си.
- За какво да те послушам? – включи се и момичето в разговора. – Ти не ме посъветва нищо!
- Казах ти, да го зарежеш! – извика Рон.
- Няма да стане! Ти нищо не разбираш. Така, както се обичате с Хърмаяни, така и ние се обичаме.
- Това е различно! – заяви Рон с отвращение.
- Не, не е. – натърти Джини. – Никой досега не е бил така мил, внимателен и нежен с мен както него! За всичките тези години никой не се поинтересува как съм, какво чувствам... – разгорещяваше се и момичето.
- Ами майка ни и баща ни? Те какви са?
- Те са ни родители. Това не е същото. Говоря за любов, различна от тази между деца и родители. Драко е толкова внимателен с мен – направо ми чете мислите. И знаеш ли защо? Защото се интересува от мен.
- Да бе! – не и остана длъжен Рон. – Пак е някакъв план на Малфойевци, сигурен съм. Тоя тук не може да обича! – Рон беше много побеснял.
Драко се намеси решително:
- Стига с тази параноя, Рон! Нищо лошо няма да и се случи, докато съм с нея. Обичам я, проумей го!
И сякаш за да затвърди думите си, момчето обърна Джини към себе си и я целуна – като целувката им в нощта на бала – нежно, страстно... Джини не се възпротиви, дори прегърна слидеринеца през врата. Рон не издържа много и каза високо:
- Стига сте се лигавили! Стига. Не ви ли е достатъчно? Отврат.
Джини внимателно пусна Джини и се приближи към брат си. В очите и горяха пламъци. Тя каза с привидно спокойство:
- Няма. Ние не се лигавим – това е нарича любов, целувка. И знаеш ли какво? – тона на Джини стихна при последните думи. На Драко му стана интересно и се приближи до приятелката си. Рон също пожела да чуе и се приближи.
- Какво? – попита той с нотка на любопитство.
Джини се увери, че наоколо няма никой и каза победоносно:
- С Драко го направихме.
Рон пребледня. Отначало не схвана за какво става дума, но после осъзна думите на сестра си. Погледна с ням ужас към Малфой, който му кимна отсечено. С голямо усилие червенокоското каза:
- Джини...вие се шегувате...не, отказвам да повярвам...
- Не, не се шегуваме. Хайде, изприпкай да докладваш на нашите. Нали все гледаш да ни разделиш.
Рон наведе глава и каза тъжно:
- Дойдох да видя Хърмаяни и теб. Очаквах, че ще си ме послушала но щом нещата между вас са толкова сериозни...нищо не мога да направя. – с тези думи Рон се обърна и тръгна към влака с наведена глава. Драко и Джини останаха на местата си. Драко попита:
- И сега? Какво ще кажат родителите ви?
- Те няма да узнаят, познавам брат си. – каза Джини тихо. – Хайде и ние да си връщаме. Искам малко да си почина, защото после е обяда.
Двамата се запътиха към влака, без да говорят много.
**********************
След обяда всички се бяха събрали в купето на момчетата. Е, почти всички – Рон и Хърмаяни бяха в купето на момичетата. Така че Хари, Ема, Драко и Джини играеха на избухващи карти. Ема и Джини убедително печелеха. Момчетата явно се подразниха от това и Хари каза:
- Хей, ама вие май не играете честно!
- Напротив – вие не можете да губите. – оповести Джини.
- Така си е. – каза през смях Драко.
- Е, какъв отбор сме, като не можем да губим? – отбеляза мъдро Хари.
Играта завърши с блестяща победа на момичетата над момчетата. Рон и Хърмаяни още ги нямаше. Затова разговорът се насочи към летните ваканции. Изведнъж Драко се сети нещо.
- Ще ми каже ли някой какъв беше онзи зелен плик, който Хърмаяни получи?
Настъпи тишина. Ема премести поглед от Драко към Хари и каза:
- Какъв плик?
- Ами...не е от особено значение. Хърмаяни си пише с някой от някаква страна, но е много потайна. – Джини наблегна на думите някой и някаква, гледайки Хари. Той кимна утвърдително. После скочи и каза:
- Ема...искаш ли да се разходим?
- О, ами да. – съгласи се момичето и двамата с Хари излязоха.
Джини се премести до Драко. Той я погледна изпитателно и каза:
- Е? Ще ми кажеш ли?
- Оф, ами...добре. Нали помниш като дойде от България Виктор Крум?
- Да,е?
- Ами Хърмаяни си пише с него. Той явно си падна по нея. Нали помниш онзи любовен триъгълник между Хари, Крум и Хърмаяни. – оповести тихо Джини.
- А, да. – спомни си с горчивина Драко. Пак той от всички се беше подигравал на Хари.
- Та това е. – заключи червенокоската.
- Аха. – отговори кратко момчето.
Двамата се прегърнаха. Но спокойствието им не продължи дълго. Две сови затракаха по прозореца. Малфой отвори прозореца и пусна птиците вътре. Едната беше училищна сова. На нейния плик пишеше със зелено мастило:
До Драко Малфой и Джини Уизли,
Влака на Хогуортс, Дюселдорф,
Германия.
А другата сова беше непозната на слидеринеца. Джини му обясни, че това е семейната им сова. Изглеждаше доста уморена и проскубана. Джини отвори първо совата от Хогуортс. Драко занаднича през рамото на момичето и зачете:
Драко, Джини,
Писах на родителите ви да им обясня важността на връзката ви. Спокойно – след първоначалните изблици на недоволство, вашите родители приемат вашата връзка и са съгласни да останете заедно. За съжаление, са все още подозрителни. Но са наясно със ситуацията. Обяснил съм им всичко. Можете да се успокоите, че няма да бъдете отхвърлени от семействата си. Радвайте се на вашата връзка и учението. Подпис:
Професор Дъмбълдор.
Тъкмо прочетоха писмото от директора ето че пристигна още една сова. Тя беше само за Драко – той позна семейния бухал. Докато Джини четеше писмото от родителите си, момчето отвори своето. Прочете го цялото на един дъх:
Скъпи сине,
Професор Дъмбълдор ни писа за твоята връзка с малката Уизли. Няма да скрия, че сме изненадани. Защо не си ни казал? Във връзка с това ще ти кажа, че баща ти е много недоволен. Постоянно мърмори. Аз го убедих да остави на теб избора ти за партньорка в живота. Ще ти кажа откровено, че изборът ти не ми харесва, но си е лично твой и ние няма да се месим в това. Искам само да знаеш, че ти стоиш над всичко. С обич:
Нарциса
Момчето не можеше да повярва на очите си. Неговите родители не бяха бесни дори напротив – макар и с леки противоречия, те бяха съгласни. Малфой не се сдържа и прегърна горещо Джини, която също беше в диво настроение от писмото си. Двамата бяха спокойни и нищо не можеше да им попречи да бъдат заедно. Дррако и Джини се разцелуваха, все едно не бяха се виждали от години. За страничния наблюдател това би било странна гледка – наглед сдържани и строги към себе си момче и момиче се прегръщаха диво и говореха несвързано.
- О, Драко! – възкликна Джини. – Нямаш представа колко се радвам!
- И аз, миличка. И аз. – каза замечтано Драко. Още беше опиянен от щастие.
- Сега няма нищо, което да ни пречи и притеснява. – заяви доволно Джини.
Двамата с Драко седнаха и се хванаха за ръце.
- Освен... – притесни се Драко.
- О, не ми помрачавай щастието. – каза намусено момичето.
- Ами Сандс и Панси? – каза бързо слидеринеца. – Те май няма да се откажат.
- О не, прав си. Единственото което можем да направим е, да се опитаме де ги избягваме.
- Както и да е. Да празнуваме!
Двамата седнаха да напишат по един бърз отговор до семействата си и до професор Дъмбълдор.
- Какво ли щяхме да правим без него? – каза гласно момчето.
- Без кой? – поинтересува се Джини, запечатвайки плика си.
- Без Дъмбълдор. Ако не беше той щяхме да сме загазили много. – обясни момчето.
- Аха, прав си. – каза червенокоската и пусна совите да излетят. – Хей, какво те прихваща?
Драко беше издебнал приятелката си и сега я беше прегърнал през кръста.Джини извъртя главата си назад и попита:
- Много ти е забавно, а?
- Ами така си е. – каза момчето и целуна червенокоската по челото. Тя се засмя и се обърна към слидеринеца:
- Сега за капак на всичко ще изникне Мартина.
И сякаш за да се помрачи настроението и на двамата на прозореца на купето цъфна ухилената физиономия на Мартина Сандс. Тя се хилеше лукаво и в очите и горяха студени пламъци.
16 глава
- О, пак ли вие! – възкликна гневно Сандс. – Ама разделяте ли се някога?
- Това не е твоя работа, Мартина. – отсече гневно Джини. – Цабини няма да е особено доволен...
Момичето не си позволи да отговори. Тя само изгледа гневно двамата и изчезна. Драко се обърна към червенокоската:
- Защо Цабини няма да е доволен?
- Те си знаят. Ще ми се да не знаех но поне можем да я пропъдим.
Джини постоя малко и каза:
- Виж, ще ида малко при Луна. Искам да я питам нещо.
- Добре, както искаш.
Двамата се целунаха и Джини излезе. Драко се тръшна на леглото си. Може би грифиндорци наистина му бяха приятели, но имаха толкова тайни.”Е, всеки има право да има някаква тайна” каза си момчето. Видя, че Хърмаяни се отправя в посоката на Джини и реши, че сигурно и тя отива при чалнатото момиче Луна. Малфой извади кутията с бонбони и си взе два. После обратно прибра кутията и се замисли отново. Не знаеше какво му става – напоследък толкова обичаше да размишлява. Внезапно чу някакъв звук откъм купето на момичетата. Допря ухо до стената и долови хлипания. Реши да види какво става.
Пред очите му се разкри потресаваща гледка – Рон беше се тръшнал на дясното легло и хлипаше в шепите си. В слидеринеца се изправиха една срещу друга две мисли. От една страна беше злорадството – този, който го беше обиждал най-много сега хлипаше безпомощен. Но съжалението и любопитството надделяха. Малфй седна до Рон и сложи ръка на рамото му.
- Хей, какво има? – попита той внимателно.
- О, ти ли си бил? – попита червенокоското и изтри очите си.
- Рон, ти плачеш! Какво е станало?
- Не, плача... – съпротивляваше се момчето. – Аз...
- Ти плачеш, видях те. Кажи ми какво има. – подкани го Драко.
Рон не продума повече думица. Той посочи нещо зелено на масичката. Това беше зеления плик, който Хърмаяни беше получила една сутрин. Драко попита:
- Може ли...
- Да, виж го.
Малфой извади един още по-зелен лист и зачете:
Скъпа Хърмаяни,
Защо не си ми писала? Или пак учиш? Ти все учиш и учиш. Не мога да те разбера. Но както и да е. Надявам се да си добре и да ми отговориш възможно най-скоро. Тук в...всъщност не мога да ти кажа къде е училището, но ти сигурно мече си се сетила. Толкова съм ти разказвал за него. Помниш ли когато дойдохме във вашия замък? И онази прекрасна звездна вечер? Тогава не ти казах, но сега вече не мога да крия. Обичам те Хърмаяни, обичам те повече от живота и от луната. Защото ти си по-скъпа и от тях. Надявам се това лято да дойдеш на гости. Искрено твой:
Виктор.
Драко безмълвно погледна Рон. Очите на червенокоското отново се наляха със сълзи. Той преглътна с мъка и каза:
- През цялото време ме е лъгала. Защо...
- Рон, тя получи това писмо много отдавна – още като пристигнахме. Мога да питам Джини – тя ще ми каже... – помъчи се да обясни Малфой.
- Не ти вярвам! Никога няма да ти повярвам, гнусна гад такава! Всички сте се наговорили срещу мен! Ти си ги настроил, нали? – разкрещя се Рон.
- Рон, чуй се! Как може да говориш така? – ядоса се Драко.
- Мога, мога! Сбогом ви на всички! Няма да ме видите повече! – изкрещя Рон колкото му глас държи.
Червенокоското хвана една тежка злтна гривна. Малфой се пригогви да се отбранява, но Рон просто се стопи във въздуха. Драко изхвръкна към своето купе. И тъкмо навреме. Когато седна до неговия прозорец минаха Джини и Хърмаяни. Той се надигна и си придаде загрижен вид.
- Чух викове. Какво има? – попита той.
- Не знам, ела да видим. – отговори Джини.
- О, не... – пророни Хърмаяни, като видя плика и листа. – Не...
Драко и Джини стояха като на тръни и не знаеха какво да кажат. Хърмаяни се свлече на пода и зарида неутешимо. Косата и се спусна като було пред лицето. Джини се спусна към нея да я успокои. Тя изкриви лице и каза беззвучно на Драко”Излез! Излез и кажи на Хари да не ни безпокои.” Драко се врътна и излезе. Видя, че Хари идва и го повлече към тяхното купе.
- Хей, какво... – запротестира момчето но Драко му скръцна със зъби.
- Тихо. Ще ти обясня вътре.
Двете момчета отидоха в тяхно то купе. Даже и там се чуваха риданията на Хърмаяни. Хари понечи да стане но Малфой го спря.
- Сядай, остави Джини да се оправи.
- Откъде накъде? – попита войнствено Хари, но все пак седна.
- Оттам насам, че Джини ме предупреди да ти кажа.
- Но какво е станало?
Драко се подвоуми. Беше го страх от последствията, затова реши да икономиса малко истина.
- Ами...от тяхното купе се чуха викове. – започна неуверено слидеринецът. – Отидохме да видим какво става. На масичката стояха онзи зелен плик който Хърмаяни получи много отдавна и един зелен лист. Явно Рон е прочел какво пише и си е отишъл. – заключи тихо той.
- Аха. – успокои се грифиндорецът.
Двамата постояха неловко. Хари си обади несигурно:
- Май поутихнаха. Да видим ли...
- Ами... – прехапа устни Драко. – Ами добре.
Двете момчета станаха и отидоха в съседното купе. Хърмаяни и Джини бяха поседнали и Джини говореше нещо на приятелката си. Хари избута Драко и седна до Хърмаяни.
- Хърмаяни, какво има?
- Рон... – изхлипа момичето. – Прочел е писмото ми от Виктор и си е заминал... – Хърмаяни отново зарови лице във шепите си.
Драко не издържа. Изпитваше някакво странно желание да я утеши. Все едно му беше някаква отдавна изгубена сестра. Момчето си пое дълбоко въздух и седна до Джини.
- Хърмаяни...аз може би съм най-неподходящия човек за тази работа, но ме изслушай.
Всички го погледнаха изненадано. Драко се възползва от мълчанието им и продължи.
- От много време съм забелязал, че с Рон си подхождате. Аз не съм психиатър или нещо такова, но отдалече си личи. Сега просто е станало някакво недоразумение. На километри си личи, че Рон те харесва и съм убеден, че той още те обича. Не знам за отношенията ти с този от писмото, който и да е той, но ако ти обичаш Рон...мисля, че този инцидент просто ще остане неприятен спомен и вие отново ще бъдете заедно.
- Мислиш ли? – вдигна поглед момичето.
- Убеден съм. Усмихни се, защото не ти прилича да плачеш.
Хърмаяни се усмихна и изтри сълзите си. После извади перо и хартия и каза:
- Да се залавяме за работа тогава.
Изведнъж тримата си намериха неотложна работа. Хари смънка, че има среща с Ема, а Драко и Джини отидоха да се поразходят.