20 глава
- О, Драко, здравей. – каза Мартина и го прегърна сърдечно. Все едно не бяха такива големи врагове. Макар и с неохота, Драко отвърна на прегръдката на момичето. Но бързо я пусна, защото се сети за Джини.
- Мартина! Каква...изненада.
- Здравей, миличък. Аз съм госпожа Сандс, или просто Касиопея. – усмихна се с крива усмивчица майката на Мартина.
- Касиопея, здравей! – каза зад Драко Нарциса.
Двете майки се прегърнаха сърдечно. Домакините въведоха гостите в кухнята. Разговорът беше воден по-скоро от Нарциса и Касиопея. Драко и Мартина мълчаливо ядяха. Но или на момчето така му се стори, или Мартина му мяташе дяволити погледи. След десерта/шоколадова торта със стафиди/ госпожа Сандс каза:
- Нарциса, миличка. Готвиш чудесно.
- О, това не е нищо. Просто няколко подбрани рецепти като за гости. – каза срамежливо майката на Драко. – касиопея, искаш ли да идем във всекидневната а децата да се настанят в стаята на Драко?
Дракоотвори уста да запротестира, но майка му му метна бърз, предупредителен поглед. Затова той стана и се обърна към момичето до себе си.
- Идваш ли...Мартина?
- О, да. – отвърна миличко тя и го последва.
През краткия път до стаята на слидеринеца той се убеди, че на Мартина и ставаше нещо. Не беше много тъмно а тя вървеше много близо до него и често го докосваше. Ной о тсвоя страна се дърпаше, защото споменът за Джини го караше да се чувства виновен, че даже общува с момичето до себе си. Когато влязоха, Мартина се поспря и се заоглежда. Драко се възползва от това и се тръшна на канапето. Загледа се в камината. Как му се искаше сега вместо Мартина Джини да беше тук...
- Хей, за какво мислиш? – погали го по бузата Мартина. Сега тя беше още по-близо до него.
- Не ме стряскай така! – сопна се момчето. – Мисля си за Джини.
- Защо си толкова груб, Драко? – Мартина изобщо не се стресна от грубостта му. Тя се приближаваше все пове че и повече. – Момичетата не обичат това.
- Така е. Ти си чудовище. – прозина се Малфой.
- Стига! – ядоса се малко момичето. Придаде се отново спокоен вид и каза нежно: - Толкова си красив, като се ядосаш...
- Мартина? Ти наред ли си? Човек би си помислил, че ме сваляш. – Драко се изплаши малко. Този тон на момичето изобщо не му харесваше.
- Е и? Нещо против? – в очите на Мартина горяха пламъци.
- Осъзнай се. Аз обичам Джини и само Джини. Ти не си в абсолютно никакъв интерес за мен. – каза сериозно момчето.
Мартина не отговори. Тя бутна Драко по гръб на канапето и се надвеси над него. Дългата и коса се сусна като було над двамата.
- Сигурен ли си? – попита тя дяволито.
- Махай се от мен! – извика Малфой и отблъсна момичето от себе си.
Той стана, заобиколи канапето и застана зад леглото.
- Няма да се доближаваш до мен.
- О, хайде стига, Драко...Няма да си играем на криеница, нали? – провлачи Мартина. Тя също се изправи и тръгна към слидеринеца.
Двамата бавно се заобикаляха. Драко не разбираше какво искаше момичето от него и това го плашеше. Нямаше ли и други момчета от Слидерин? Унесен в замисли, Драко не забеляза капана. Мартина само това чакаше. Тя се хвърли като котка върху него и го събори на леглото.
- Махни...се...от мен! – каза с усилие Драко и я избута отново от себе си. Тогаа му хрумна една идея.
- Цабини няма да е доволен от теб, нали? – попита Малфой хитро.
- Цабини... – каза Мартина, като извадена от унес.
Внезапно тя се свлече като ударена на леглото. Драко бързо се махна и полегна на канапето си пред камината. Малко да си подремне, само малко...
**********************
- Драко, събуди се. Драко, хайде... – някой милваше момчето по лицето.
- Ам...добре...
Драко отвори очи и видя Мартина. Той веднага седна и каза:
- Мартина, какво...
- Ще си ходим. Реших да те събудя за да си вземем довиждане.
От коридора се чуха стъпки. Мартина сякаш само за тях беше очаквала. Тя прегърна горещо Драко и го притисна до себе си. Момчето се стресна не на шега. Вратата се отвори и влязоха Нарциса и Касиопея. Слидеринецът се възползва от това и хвана ръцете на момичето, казвайки и с най-приятелски тон:
- И аз се радвам, че се видяхме Мартина.
- Хайде, Мартина! – обади се и майката на момичето.
Драко и Нарциса изпратиха гостите си до вратата. След като вратите се затръшнаха, Нарциса се обърна усмихнато към сина си:
- Е? Изяде ли те момичето? Тя май много те харесва...
- О, стига. Малко е досадно. Беше малко нетактична, ако питаш мен, майко. Все пак си имам приятелка и много я обичам.
- Да, добре. Да бъде както ти казваш. – примири се жената. – Ела да ти пожелая Лека нощ и...
- ...и да довършиш историята от снощи. Нали ми обеща? – попита дяволито момчето.
- Аз... – започна нерешителмо майка му.
- Ти обеща, майко! Моля те. – направи миловидна физиономия младият Малфой.
- Добре, добре. Но иди първо да си облечеш пижамата. Аз ще дойда след малко.
Драко само това и чакаше. Той се втурна в стаята си и веднага се преоблече. После се тикна под завивките и нетърпеливо зачака. След няколко минути майка му се появи в познатия пурпурен халат.
- А, вече си готов. – възкликна тя, сядайки на края на леглото. – Та докъде бяхме стигнали?
- Докато татко ти е предложил! – отвърна начаса момчето.
- Да...та онази вечер, когато бяхме излезли, беше много романтична. Нямаше облаци, духаше топъл летен вятър. Ние поседнахме до една бреза. И тогава баща ти ми каза, че ме обича. В знак на любовта си, дори ми подари прекрасна верижка.
- А къде е тя сега? – прекъсна майка си слидеринецът.
- Тя вече не ми става. Утре ще ти го покажа – беше сребърна с две преплетени змии. Но още я пазя... – продължи замечтано Нарциса.
- И? – Драко никога не беше чувал тази история и не искаше да я пропусне.
- Ами съгласих се. И аз го обичах. Но нямах смелостта да си призная. В училище не бях особено общителна.
- Не ти вярвам. Сега си толкова самоуверена... – прекъсна я отново момчето. – Както и да е, и?
- Оженихме се година и половина, след като завърших. Тогава бях на деветнадесет и нещо. Чакай, опитвам се да си спомня кой присъстваше на сватбата. Ох, освен Белатрикс и съпруга и не си спомням другиго. След около една година се роди ти. Беше много шумно бебе.
- Не е вярно! – засмя се момчето.
- О, вярно е и още как! Будеше ни по няколко пъти на вечер. Баща ти си взе дълъг отпуск. Много се занимаваше с теб. Той те научи да говориш. Ти много рано проговори. Заслугата за ходенето обаче е моя. – обясни жената. – Съжалявам, но не помня повече...
- Ако се сетиш, ще ми разкажеш ли? – попита благоговейно Драко.
- Ама ти няма да ме оставиш да спя! – каза на шега майка му и разроши косата на сина си. – Лягай и заспивай сега. Лека нощ.
- Лека нощ, майко.
Драко си подръпна завивките и си оправи възглавницата. На излизане майка му махна с магическата си пръчка и загаси лампата. Но на мочето не му се спеше. Отвън светеше луната и огляваше цялата стая. Малфой се зае да разглежда снимката на нощното му шкафче. Както я въртеше из ръцете си, без да иска той наиста малкото сърчице на рамката, което бе придържано от лъв и змия. Снимката светна и от нея се чуваше звук – това бяха гласовете на мъничките Драко и Джини. Изумено, момчето отново натисна сърчицето. Снимката тутакси помръкна и в стаята отново стана тихо.
- Ах, Джини. Каква си ми умница. – прошепна си момчето. – Ако можеше да си тук сега...
- А защо не? – обади се някакъв вътрешен гласец.
Осенен от някакво прозрение, Драко стана. Взе си мастилницата, перото и пергамент от бюрото. Отвори прозореца и приседна на него, внимавайки да не падне. Започна да пише. След около половин час трескаво писане, писмото гласеше:
Мила Джини,
Обещах да ти пиша и ето ти писмо. Надявам се да си добре. Непрестанно си мисля за теб и много ми липсваш. Предай поздрави на Рон и Хари и Хърмаяни, ако са там. Да се върна на темата – искаш ли да ми погостуваш? Тъкмо ще се запознаеш със съмейството ми. Много ще се радвам да дойдеш. Защо не си вземеш и куфара? Така заедно ще отпътуваме за влака на Хогуортс от вкъщи. Майка ми изгаря от нетърпение да се запознае с теб. Сигурен съм, че ще си прекараме страхотно. Впрочем, снощи на гости дойдоха Мартина и майка и/беше ужасно, не знам как ги изтърпях/. Имам да ти разказвам нещо много важно. Не е препоръчително да ти говоря за него в писмо. Затова още веднъж те моля да дойдеш. В случай, че ще ползваш летежна пудра, за адрес използвай “Имението Малфой”. Много целувки и прегръдки:
Драко.
Момчето прочете няколко пъти писмото. После се върна на бюрото си и намери плик, в който да сложи писмото. Не го прибра, защото лесно щеше да го забрави. Затвори прозореца и се вмъкна обратно в леглото.
21 глава
На другия ден момчето се събуди рано – беше му стар навик. Погледна си часовника си – осем и двадесет. Значи не се беше излъгал. Стана, облече се и си оправи леглото. Както и миналия ден се запъти към кухнята. Видя, че майка му беше много щастлива.
- Какво има, майко? – поинтересува се младият Малфой.
- Сядай да хапнеш, по време на закуската ще ти разкажа.
- Както кажеш, майко. – подчини се Драко.
По време на закуската двамата не говориха много отначало. После Нарциса попита:
- Хм, момчето ми...изпратиха ми писмо, че ще пуснат баща ти – за да се видиш с него.
- Но това е чудесно! – прекъсна я Драко.
- Нека продължа. Защо не поканиш приятелката си – тъкмо цялото семейство ще се запознаем с нея.
Драко не отговори. Макар че Дъмбълдор сигурно подробно им беше обяснил ситуацията, Драко се боеше от този момент. Майка му сякаш прочете мислите му, защото се усмихна и г опогали по бузата:
- Драко, не се страхувай. Ние те подкрепяме. Е? Какво ще кажеш?
- Ами...добре. – съгласи се слидеринецът.
- Така те искам – решителен и уверен в себе си. – зарадва се жената.
Останалата част от закуската премина в разговори около пристигането на Луциус. Драко много се радваше, че ще види баща си. След закуската момчето се зае да си оправи стаята – чудно как за два дни беше разхвърляна. Драко не забрави да пусне писмото си до Джини – само надраска бърз послепис, че очакват Джини към пет часа, два часа преди пристигането на господин Малфой. В късния следобед всичките приготовления бяха готови – часът беше вече четири и половина. На Драко явно му личеше, че се вълнува защото майка му го попита:
- Вълнуваш ли се, че Джини ще идва?
- И за това. Все пак много искам да се видя с татко.
- Виж, пет часа е.Госпожица Джини би трябвало да дойде всеки момент.
Внезапен шум от камината им подсказа, че вече е пристигнала. Джини успя да се задържи на крака, но това и коства много усилия. Тя се олюля малко и поизтупа мантията. Драко се завтече да я прегърне.
- Джини! Много се радвам да те видя.
- О, и аз. Много ми липсваше. – отвърна момичето.
- Ела да те запозная. – каза въодушивено момчето. – Джини, това е майка ми Нарциса. Майко, това е Джини.
- Много ми е приятно. – усмихна се мило Нарциса. – Драко ми разказа за теб.
- О, благодаря... – засрами се леко момичето.
- Ела да си починеш в кухнята. – обади се майката на Драко. – Искаш ли тиквен сок?
- Ами...да, благодаря. – каза Джини.
Тя хвърли бегъл поглед към момчето, което и кимна насърчително и тримата отидоха в кухнята. Разговорът потръгна по-добре, отколкото слидеринецът очакваше. Майка му и приятелката му си допаднаха много – всъщност почти го изключиха от разговора. Но притеснението не го напускаше – мнението на бащата на Драко за семейството на Джини не беше особено високо. Потропване на входната врата извести пристигането и на Луциус.
- О, баща ти си идва! – каза весело Нарциса.
- Ще ида да отворя. – предложи Драко.
- Не, по-добре да го посрещнем всички. Джини, ела с нас. Писах на Луциус за теб, много би се радвал да се запознаете.
- Ами...добре.
Тримата отидоха до входа. Драко се затича и отвори. На входа стоеше баща му в пътническо наметало. Беше доста отслабнал и блед, но въпреки това на лицето му се разля усмивка. Двамата с Драко се прегърнаха силно.
- Драко, момчето ми...колко си порастнал! – възкликна бащата. Изтри очите си и продължи – Я се виж...къде отиде малкото ми момченце?
- Татко... – очите на Драко също се насълзиха.
Той обаче направи път на майка си и се оттегли до Джини. Родителите му се прегърнаха още по-силно. Момчето съзнаваше как се чувстват – та той не можеше няколко дни без Джини а какво оставаше за повече от половин година? След като баща му пусна майка му, той се обърна към Джини. За няколко мига лицето му не издаваше никакви чувства – нито лоши нито добри. Но после той пак се усмихна и протегна ръка да се ръкува с Джини.
- Значи това е госпожица Джини? Браво Драко. Очарован съм.
- Благодаря ти татко. Хайде да идем да вечеряме. – предложи Драко.
Вътрешно момчето ликуваше – животът му не можеше да се нареди по-добре. По време на вечерята Джини говореше с Нарциса а Драко с баща си.
- Как си татко? – попита Драко.
- Ами, да видим. У дома съм си, ям една от поредните вкусотии на майка ти и се познавам с приятелка ти. Бих казал, че съм доста добре. – усмихна се бегло господин Малфой. – А ти как си момчето ми? Колко отдавна не съм те виждал – толкова си порастнал. Предполагам, че и оценките ти са се подобрили.
- Така е. Всъщност, ние нямаме оценки – нали сме на разменни начала.
- А, да вярно. – сети се Луциус.
След вечерята той се обърна към жена си:
- Нарциса, миличка – аз ще си лягам, защото съм много уморен. Дано помня къде е спалнята. – усмихна се той.
- Ами знаеш ли, и аз ще те последвам. Драко, вие с Джини сигурно имате да си говорите. Били ме отменил да я настаниш в стаята за гости? – попита майката на момчето.
- Да, разбира се, майко. – отвърна начаса Драко.
- Много мило от твоя страна.
Родителите на слидеринеца станаха и се запътиха към спалнята. Драко, подпомаган от Джини сложи набързо мръсните съдове в мивката и после двмата се запътиха към всекидневната. Младият Малфой запали огън в камината и заедно с червенокоската се настаниха на мечата кожа пред огнището.
- Знаеш ли, Хогуортс започна да ми липсва. – започна Джини. – Стълбищата, празненствата...
- Да, така е. Но ти си до мен и ме успокояваш. – каза тихо Драко и погледна към приятелката си.
Погледите им се срещнаха. Двамата се прегърнаха страстно и се целунаха нежно. Джини погали Драко по косата и каза:
- О, Драко, толкова ми липсваше. А не сме се виждали само няколко дни.
- Джини... – прошепна Драко. В главата му се завъртя въпрос, който много отдавна го мъчеше.
- Какво има? – попита загрижено момичето.
- Каква е тая работа между Мартина и Цабини? – изстреля Драко.
Джини въздъхна. Но като видя умолителния поглед на приятеля си му обеща:
- Обещавам утре да ти кажа. Но нека не е сега. Историята е дълга.
Една прозявка хвана неподготвен Драко. Червенокоската му се усмихна и каза:
- Виждаш ли, ти дори едвам стоиш буден. А и на мен ми се спи...
- Ела да си лягаме.
Драко поведе Джини към стаята си. По-рано бяха изнесли един огромен параван за да може момичето да се преоблече спокойно. По тъмния коридор червенокоската се притисна до момчето като Мартина. Но сега беше различно – Малфой обичаше Джини и затова не се възпротиви, дори се зарадва. След като влязоха, Драко размаха набързо ръка около стаята си и каза:
- Ами, това е. Там е паравана. А, куфара ти е вече тук. Е, както и да е.
Драко се тръшна пред камината, за да я запали – в стаята не беше много студено, но все пак... През това време Джини набързо си извади от куфара огромната тениска, която и служеше за пижама и се преоблече зад паравана.
- Готово! – каза Драко, като запали камината. Пламъците бързо затоплиха цялото помещение.
- И аз съм готова! – оповести Джини, като се показа зад паравана. – О, имаш камина! – заинтересува се тя.
Докато момичето разглеждаше стаята, Драко също се преоблече зад паравана. Облече си набързо пижамата и каза весело:
- Хайде, ще си лягаме ли? Леглото ми е широко.
- Добре. – каза усмихнато Джини и се запъти към леглото. Малфой угаси светлините и последва приятелката си. Двамата се сгушиха един в друг и червенокоската аза сънено:
- Лека нощ, Драко.
- Лека нощ, Джини. – отвърна Драко.
На него не му се спеше много обаче. Все още се чувстваше като в сбъднат амечта. Картината, която изпълваше съзнанието му, беше абсолютно реална. Това го изпълваше с радост, но скоро сънят го обори. Но момчето щеше да помни този ден до края на живота си. А може би и цялата ваканция.