Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 16.04.2006 от Bellatrix Lestrange

26 глава

- Това е...спомних си! – шепнеше трескаво момчето, докато си лягаше отново.
- Спомнил си си...какво?Драко, осъзнай се – ти спеше. Как ще си спомниш нещо, докато спиш?! – обади се с недоверчива нотка Хари.
- Няма значение. Тя е щастлива вече... – мърмореше си Малфой без да осъзнава, че не е сам.
- Коя е щастлива? – приятелят му вече се изнервяше.
- А?
През вълните от мисли и чувства слидеринеца се усети, че Хари е при него. Дано не се беше изтървал много. Придаде си спокоен вид и като се завиваше, каза:
- Няма значение. Просто кошмар.
- Кошмар и щастие. Знаеш ли, започвам да се притеснявам за теб. – в гласа на Хари наистина се долавяше нотка на загриженост.
- Недей, добре съм.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно.
До зазоряване Драко не можа да заспи. Мислеше си за двата съня. Макар да бяха неразгадаеми и страховити момчето се радваше, че успя да види края им. Наложи си да не мисли какво ли е станало с двадесет и пет годишната му версия след като мъртвата Мартина уби коня му. Сигурен беше обаче, че всичко се е наредило. Просто не можеше да има повече нещастия в този сън.
*********************
След като слънцето изгря, Малфой бързо стана и се преоблече. Докато си оправяше леглото се събуди и Хари. За да не го тревожи, слидеринеца му се усмихна и каза шеговито:
- Стани изгрей! Я виж колко е часа!
Хари си сложи очилата и със сериозна физиономия каза:
- Не се преструвай. Снощи не ти казах, но ти пак бълнуваше.
- Добре съм ти казах. Просто сънувах кошмар... – тросна се Драко.
- ...пак. Какви са тези кошмари? Кажи ми, ще ти олекне. – Хари бе впил погледа си в тила на слидеринеца.
Това започваше да го изнервя. Той блъсна възглавницата си в леглото и като се обърна рязко, каза:
- Няма нищо за казване! Просто напоследък сънувам кошмари. Сега ме остави на мира, защото си имам достатъчно проблеми – боли ме главата, Джини сигурно ми се цупи, Мартина продължава да ме сваля и...
Как можа да го каже това! Драко затвори уста рязко и продължи да си оправя леглото. Хари обаче не се отказваше толкова лесно.
- Свързано е с Мартина, нали? – попита тихо той.
- Да. – отвърна мрачно слидеринеца.
- Продължава да те сваля, така ли? – попита отново Хари.
- Да. – още по-мрачен бе отговорът на Малфой.
И изведнъж гневът му се изпари. Докато се усети, той изля всичката си мъка на Хари Потър – човека, който допреди година бе искал дори да убие. Разбира се, това не го каза. А и Хари бе много дорър слушател – почти не го прекъсваше и го изслуша внимателно. Но когато Малфой стигна до случката край реката, усети че се задавя, а очите му пареха. Но как може да се разплаче като малко дете? Опита се да продължи:
- Тя ме целуваше навсякъде, а аз бях като парализиран, нищо не можех да направя...и...и... – не можеше да продума повече. Зарови лице в шепите си и изхлипа тихо.
- Успокой се. Не съм очаквал точно ти да плачеш. Знаеш ли, имам план. – говореше му успокоително Хари.
- Така ли? И какъв?
- Тя ти е казала, че харесва гадняра в теб. Нали?
- Е? – недоумяваше Драко.
- Значи бъди точно обратното. Това сигурно ще я изгони.
- Ами Джини?
- Виж, за това трябва да се помисли. А ето я и нея.
И наистина, усмихнатото лице на Джини се беше показало на вратата.
- Добро утпо, момчета. Драко, още ли си ми сърдит?
Малфой усети, че тайно Хари го сръчка и затова стана и се усмихна на приятелката си:
- Никога не бих ти се сърдил! Просто вчера не ми беше ден, извинявай...
Целуна я и я побутна да тръгват за закуската. Преди да излезе обаче смигна благодарнически на Хари.
По пътя обаче се сети нещо:
- А къде е Хърмаяни?
- Ами тя каза, че ще ни настигне по-късно. Мисля, че искаше да говори с Хари. – замислено каза Джини. – А за какво толкова си говорехте с Хари? Дори бих се заклела, че по едно време щеше да се разплачеш...
- Аз? Да плача? Нещо си се объркала. Нали ти казах, сънувах кошмар и...така... – неуверено замрънка Драко.
Не беше излъгал. Но както можеше да се очаква, червенокоската не остана доволна от отговора му. Тя обаче си замълча и до замъка не си говореха – не се сещаха нищо, което можеше да бъде обект за разговор.
*********************
Наистина, през този ден Драко се чувстваше значително по-добре. Вторият сън не беше по-изясняващ от първия, но Малфой вече почти не мислеше за сънищата си. След часовете и обяда по стар обичай Драко и Джини отидоха на любимия си камък. Както винаги, времето беше топло, но слънцето бе закрито от облаци. По едно време дори заваля ситен дъждец. Но това не притесни влюбените, дори напротив – всичко им се видя страшно смешно. Те си говореха, сгушени един в друг, а дъждът валеше и валеше. Внезапно Джини се вгледа изпитателно в очите на Малфой и каза:
- Ти ми нямаш доверие.
- Как така? – ококори се момчето.
- Тогава ми разкажи защо вчера беше такъв. Усетих, че не е било просто лош ден.
- Джини, моля те...не мисли за това... – опита се да се измъкне слидеринеца, но червенокоската не го остави на мира.
- Ако искаш да се разделим... – започна тя.
- Джини, не говори глупости! Не искам да се разделяме никога. Но ако ти кажа, няма да ме погледнеш повече.
- Свързано е с Мартина, нали?
- Ето, видя ли? – огорчено пророни мамчето.
- Разкажи ми. – настоя Джини.
Драко нямаше друг избор. И както и на Хари, така и на Джини разказа историята. Но докато при Хари разказваше гладко, то сега му беше много трудно. И пак, когато стигна до момента, когато Мартина го бе бутнала назад, спря. Очите му отново му пареха а в гърлото му се бе появила познатата буца. Мълчанието на приятелката му го караше да се чувства още по-зле. Не можа да издържи на това напрежение и като захлупи лицето си в ръце, той се разрида тихичко. Дори вече чувствата си не можеше да овладее. Срамуваше се от себе си. Усети, че Джини го разтърси през раменете.
- Драко, мола те, какво правиш? Недей, не исках...
- Виновен съм! Глупавата Мартина... – продължаваше да хлипа тихо момчето.
- Не плачи, моля те! Как може – да си на шест годинки разбирам, но ти си на шестнадесет. Никога не бих ти се разсърдила за такова нещо. Всеки сънува. Моля те, усмихни се.
- Джини, какво щях да правя без теб? – каза Драко, като изтри и последните сълзи.
- Успокой се. – говореше му успокоително червенокоската.
Подобно на Мартина, тя нежно го бутна назад и нежно го целуна. Този път Малфой се предаде напълно на тази целувка. Той се убеждаваше повече от всякога, че обича Джини повече и от живота си. Двамата с червенокоската дълго се целуваха, прегръщаха се, милваха се, смееха се...
- Хей, вие двамата! – беше отново Мартина.
Джини понечи да се изправи, но Драко я спря. Той и прошепна тихо:
- Недей! Имам план. Да се направим, че изобщо не ни интересува тя. Нека си продължим...заниманията. Ти само и се усмихвай приятелски, аз ще свърша останалото.
- Заниманията? – успя само да каже момичето, защото слидеринеца се наведе над нея и я разцелува страстно.
- Извинете, мога ли да ви прекъсна за малко?! – Мартина наистина бе ядосана.
Длако спря да целува Джини и с ухилена физиономия се обърна към Сандс:
- Ако ще казваш нещо, казвай. Заети сме. Нали, захарче? – каза с лигав глас той.
- Ами да, Пухчо. – явно Джини бе схванала играта.
- Захарче? Пухчо? Какви са тия лигавения? – другото момиче се вбесяваше все повече и повече. – Джини, би ли се измела? Искам да говоря с приятеля ми.
- Приятел? Душо, Джини ми е достатъчна. Графика ми е запълнен. – продължи Малфой със същия лигав глас.
- Душо? Престани да се лигавиш, Драко! – изкрещя Мартина.
- Не викай, Мартина! – включи се и Джини. – Не искаме с Пухчо да бъдем разкрити, благодаря ти!
- С вас не се общува! Виж ги, влюбените гълъбчета, излегнали се и нищо не ги интересува! Не искам да ви виждам повече! – изкрещя Мартина и с бързи крачки се върна към влака.
След като се скри от поглед, Малфой и червенокоската седнаха обратно на камъка. Заливаха се от смях – такова водене на разговор не им се нравеше изобщо, но беше достатъчно, за да прогони Мартина.
- Душо? – не можеше да си поеме въздух Джини. – Другото разбирам, но “душо”...
- Ами как да и кажа? – хихикаше и слидеринеца. – “Слънце”? Или на теб да ти викам така може би...
- Добре, стига. Но беше гениално.
- Благодаря ти.
Двамата продължиха да си говорят. Отново си припомниха минали мигове.

27 глава

Дните на Драко и Джини отново станаха спокойни и щастливи. Мартина вече не им досаждаше. Всъщност тя направо ги отбягваше, все едно са болни от нещо.
- Какво мислиш за това? – попита Джини, след като сподели с Драко тази идея.
Драко се намръщи, но после се усмихна сияйно.
- Може би, защото сме болни от любов. Нали усещаш симптомите – силна привързаност, щастие, вярност към другия дори романтика... такива неща. Те са непонятни за Мартина.
- Определено.
*********************
Дойде време да си стягат багажа. Времето им в Ритер бе изтекло. Преди вечеря Отличникът препречи пътя във влака, за да го чуят всички. Той се прокашля важно и зачете:
- Нареждам на учениците от Хогуортс утре след вечеря да се съберат в приемната зала на замъка Ритер. Уморявам ги куфарите им да бъдат прибрани. Подпис: професор Дъмбълдор.
- Това означава, че утре няма да имате занятия. Сутринта си съберете нещата, сбогувайте се с когото трябва и така нататък. – добави уморено Отличничката.
Тя и Отличникът освободиха пътя. Множеството оживено зашушука. На влизане в замъка Джини сръчка Драко и го попита шепнешком:
- Защо Хари е толкова тъжен?
- Заради Ема вероятно. – не повиши тон Драко. – Горкия... – добави той замислено.
На вечерята бе необичайно тихо. Всъщност тишината идваше от възпитаниците на Хогуортс. Учениците от Ритер не показваха с нищо, че тази вечер е необикновена.
*********************
Сутринта измина необичайно бързо. Ставането, преобличането, опаковането – всичко мина като в мъгла за Драко. Неусетно. За Хари пък бе точно обратното. Той сякаш нарочно се бавеше, само и само да остане по-дълго тук. Малфой усети това, но си замълча. Съмняваше се, че ще успее да помогне на приятеля си с нещо. Накрая обаче не издържа на флегматичните движения на грифиндореца и каза:
- Какво ти е? Изглеждаш тъжен.
- А, нищо ми няма, добре съм. Заради... – провлачи Хари.
- ...Ема е, нали? - прозрение отбеляза Малфой.
- Нищо не може да се скрие от теб, а? – с подобие на усмивка каза грифиндорецът.
- Не, просто ти направи много за мен и ми е неудобно да седя и да те гледам как тънеш в тъга.
- Сбогува ли се с нея?
Този път Драко не се отказа лесно. Успя да изкопчи малко от Хари, но приятелят му сякаш бе дал обет за мълчание. Въпреки всичко Малфой подпитваше с подвеждащи въпроси и накрая грифиндорецът се предаде. Със силен трясък той затвори куфара си и извика:
- Да го вземе Мерлин дано, не искам да се разделям с нея!
- Значи много я обичаш.
- Обичам я разбира се!
- Ами кажи и го. – предложи Драко.
- Аз... – Хари побледня леко.
- Не си ли и го казвал до сега? – не повярва на ушите си Малфой.
- Не.
Слидеринецът се плесна по челото. Как можеше приятелят му да е толкова...завеян. Може би не беше най-подходящата дума но по-добро не се сети. Като си пое дълбоко въздух, Драко каза:
- Трябва да и кажеш. Предлагам ти да я измъкнеш преди вечеря.
- Да...преди вечеря... – неясно отвърна Хари. – Преди вечеря...
Малфой се отказа сега. Хари наистина можеше да изкара човек извън релси. Затова той измънка нещо неясно и отиде при момичетата в другото купе. Съдейки по приятния им разговор, тя явно отдавна бяха готови с багажа. Въпреки това го поздравиха учтиво и го поканиха при тях. Хърмаяни внезапно попита:
- Къде е Хари?
- Превзет от любовна мъка, сега явно седи и си мърмори сам в нашето купе. – отвърна горчиво Драко. – Можете ли да си представите, още не е казал на Ема, че я обича.
- Ами...нормално е. – обясни Хърмаяни. – Хари никога не е бил наясно с чувствата си, още по-малко с това как да се отнасяш с момиче.
- Аха...и въпреки това ми се ще да му помогна. – отбеляза Малфой. – Той направи толкова много за мен...
- Като например? – обади се Джини.
- Няма значение. – измънка приятелят и.
Не му се разказваше точно това, което бе казал на Хари. Но момичетата го гледаха с любопитство и затова той се опита да смени темата:
- Как мислите, какво ли е станало в Хогуортс, докато ни е нямало?
- Не вярвам да е много. Като си отидем ще хванем преговорните уроци, така че може да добием обща представа какво са учили. – заяви Хърмаяни.
- Ама ние ще посещаваме ли часовете? – изуми се Джини.
- Ами как? – направи физиономия Хърмаяни. – Колкото и да не е...
- Искате ли да поиграем на избухващи карти? – опита се да разсее положението Драко.
Момичетата се съгласиха. Като започна да се смрачава, Джини се сети:
- Мисля, че е време да престанем. Скоро ще започне вечерята.
- Трябва да извикаме и Хари. – обади се слидеринецът.
- Вие вървете, аз ще се оправя с него. – заяви Хърмаяни.
Джини кимна на Драко и двамата се вляха в тълпата ученици, които се бяха запътили към замъка. Хърмаяни изостана, за да говори с Хари.
*********************
След вечерята учениците от Хоуортс се скупчиха в приемната зала на замъка. Хари вече изглеждаше по-добре. Хърмаяни все още стоеше до него и му говореше нещо. Внезапно вратата се отвори и влезе висок възрастен мъж с тълпа ученици след него. Брадата на мъжа беше непогрешима – това бе Дъмбълдор. Малфой се развесели. Отдавна не бе виждал тази брада. Той сподели това с Джини. Тя му се усмихна и каза:
- Тук ми харесваше, но у дома си е най-добре.
- Напълно си права. Какво ли се е променило вкъщи?
- Е, предстои ни да видим. Горя от нетърпение. – засмя се червенокоската.
Нямаше повече време за разговори, защото Дъмбълдор и учениците от Ритер вече бяха стигнали до хогуортци. Двамата директори се поздравиха сърдечно. Поговориха си няколко минути и после Дъмбълдор се провикна:
- Хайде, след мен!
И с бодри крачки се запъти към вратата, откъдето бе дошъл. Със смях, учениците от Хогуортс го последваха. “Сбогом, Ритер! Сбогом, Галмагар!” помисли си Драко, сетил се за малкото драконче. Тъй като не му се мълчеше, той попита приятелката си:
- Как мислиш, колко ли е пораснал Галмагар?
- Кой? – учуди се червенокоската.
- Галмагар – малкото драконче.
- А, той ли! – засмя се Джини. – Не знам, драконите растат бързо. Ти пък как можа да се сетиш точно за него?
- Просто ми хрумна. Не всеки ден виждаш такива чудеса.
- Никога не мога да споря с теб. Още преди да съм казала нещо, ти ме засипваш с аргументи! – обиди се наужким Джини.
Драко я целуна и прошепна:
- Ужасно съжалявам.
Вече стигнаха до купето на момчетата. Хари явно бе доста бодър. Дотолкова, че предложи на Хърмаяни и Джини да поиграят избухващи карти.
- Хайде за разнообразие, този път всеки за себе си, искате ли така? – предложи Малфой.
- Аха, искаш победата само за себе си! – обвинително го посочи с пръст Хърмаяни. Беше нейн ред да бъде в един отбор с него.
- Точно така. – ухили се слидеринецът.
- Змия такава! – процеди Хърмаяни, но веднага се усети какво е казала.
Ръката и полетя към устата. Тя се пресегна да потупа Драко по рамото, но той блъсна раката и и с презрение, което не се бе появявало отдавна каза:
- Играйте без мен, явно не обичате змии!
Малфой бясно излезе и блъсна вратата на купето. Той влезе при Хари, който явно вече беше по-добре и се тръшна на седалката до прозореца. Хари го изгледа учудено и го попита:
- Какво има?
- Нищо няма. – изпръхтя слидеринецът.
- Има нещо, щом се държиш така. – упорстваше Хари.
На Драко му дойде до гуша. За малко да извади пръчката си и да прокълне момчето пред него. Вместо това си пое дълбоко дъх и с възможно най-спокойния тон, на който бе способен каза:
- Би ли ме оставил? Изобщо не ми се говори.
В този момент в купето им влетя Хърмаяни. Тя седна до Драко, който твърдо си наложи да не я поглежда в очите.
- Драко, ужасно съжалявам! Изобщо нямах това предвид...
- А какво тогава?! Когато човек казва нещо, казва го с ясно определена цел! – развика се Малфой. – Знам, че никога не съм бил приятна компания, но можехте да ми кажете още отначало! Всичките тези преструвки...
В душата на слидеринеца току що-бе избухнал вулкан. Младежът тежко си поемаше дъх и гледаше с омраза към Грейнджър. От устата му се стрелна нещо, което не бе казвал почти около година:
- Гнусен мътнород! Гади ми се от теб!
Хари скочи, а очите на Хърмаяни се напълниха със сълзи. С едно махване на пръчката си Драко омагьоса неговия куфар и мятайки последен поглед, пълен с омраза, отиде в предното купе, което бе празно. Никой не го последва. Той чуваше как в другото купе Хърмаяни плаче, а Хари я успокоява. Нейното циврене му носеше наслада, която не бе изпитвал отдавна. Нека реве, така и се пада. “Ами Джини?” обади се един тих глас. “Е, сега ще и се наложи да избира. Няма да страдам много!” каза си Драко. “Няма ли?” обади се отново гласът. В този момент дойде Джини. Тя влезе в купето и започна да налага Малфой с юмруци. Него изобщо не го заболя. Той я хвана за китките и така прекъсна опитите на момичето да го нарани. Слидеринецът доближи лицето си до нейното – в очите и се четеше гняв и болка. Драко каза:
- Ще ме прокълнеш ли, Джини? На малкото мътнородче не му стигнаха силиците...
- Престани, престани! Хърмаяни ми е приятелка! – изкрещя Джини.
- Ама да, разбира се. – просъска Малфой. – До скоро беше и моя приятелка – от това което тя каза, ме заболя. Или не, май дажи хич...
- Тя не искаше... – съпротивата на Джини отслабваше.
- Ами и аз не исках. Обстоятелства. – обясни простичко слидеринецът.
Той рязко пусна червенокоската и отдръпвайки се, разпери ръце.
- Давай Джини, няма да боли...нали? – предизвика я той.
Джини извади пръчката си и я насочи към сърцето му. Ръката и трепереше, а тя не помръдваше. Драко се приближи малко и я подкани отегчено:
- Би ли решила по-бързо? Ръцете ми изтръпнаха...
В очите на момичето се появиха сълзи. С рязко движение тя свали пръчката си и се притисна до Драко. Устните и го целуваха навсякъде – по лицето, по шията. Двамата загубиха равновесие и паднаха на седалката. Драко не бе очаквал такова развитие на нещата. Целувките на Джини го подлудяваха, гневът му се изпари, заменен от сладко желание. Той прокара ръце през косата на момичето и започна да отвръща на целувките и. Неговите устни търсеха нейните, нейните търсеха неговите...Когато се намериха, последва целувка, изпълена със страст и желание. В един момент Малфой отблъсна Джини от себе си. Тя го погледна учудена.
- Не, не мога. Не те заслужавам...
- Какво искаш да кажеш? – попита го момичето.
- Джини?! Преди малко обидих Хърмаяни толкова жестоко, че тя едва ли ще ми прости. Точно преди малко бях готов и теб да обидя. – с болка решението се избистри в ума му. – Ето защо трябва да се разделим. Грифиндор и Слидерин никога не могат да са заедно.
- НЕ! – изкрещя Джини. – Защо го казваш? Искаш и мен да нараниш, нали? Искаш да страдам...
- От всички на света точно ти никога не бива да страдаш. – прегърна я Драко. – Виждаш ли, колкото и да са дружелюбни с мен и колкото и да са добронамерени намеренията, рано или късно си спомня моя род. От мен очакват всеки момент да застана на страната на Ти-Знаеш-Кой. Аз винаги ще си остана в Слидерин.
Джини друпна ръкава на лявата му ръка. Тя прокара нежно пръсти от китката до лакътя му и заяви тихо:
- Ръката ти е чиста.
- Е и?
- О, Драко! Ръката ти винаи може да остане чиста. Никой не те кара насила да минеш на Тъмната страна!
- От мен се очаква... – започна неуверено слидеринецът.
- Я стига! От теб се очаква, дрън-дрън! Ти да не си зомби, че да ти нареждат?! – ядоса се червенокоската. – Не е важно какъв си тук – тя посочи табелката с герба на дома и името му – а какъв си тук. – тя сложи ръка там, където беше сърцето му.
Малфой сложи ръката си върху нейната и целуна Джини нежно. След това се усмихна измъчено.
- Мисля, че е крайно време да се извиня на Хърмаяни.
*********************
Сдобряването се оказа трудно, но в крайна сметка успяха. След първоначалните караници се случи така, че Хърмаяни и Джини бяха притиснали Драко до седалката, плачейки и прегръщайки го до него. Горкият слидеринец гледаше ту едната ту другата. Милваше нежно Джини по главата и непохватно потупваше Хърмаяни по рамото. На отсрещната седалка Хари се беше излегнал и се заливаше от смях. Добре, че мина Дъмбълдор. Учуден от врявата, той реши да погледне какво става. Когато видя тази невъобразима комедия, той вдигна учудено вежди и отмина, мърморейки си:
- Брей, брей, брей...
С мъка Драко успя внимателно да отблъсне момичетата от себе си. По-трудно се оказа да накара Хари да спре да се смее. Това стана удивително бързо, защото грифиндорецът го заболя стомахът от смях. Скоро той само се подхилкваше тайничко. Хърмаяни му мяташе смразяващи погледи, които го караха да спре за малко, но той пак почваше. След инцидента между четиримата имаше негласно съгласие да не играят повече на избухващи карти. Неусетно влакът забави ход и накрая спря. Всички си взеха куфарите и заслизаха. Дарко усети нощния вятър, носещ миризмата на езерна вода. Отново си беше в Хогуортс... Джини го побутна лекичко и оживен разговор, компанийката бързо потегли към замъка.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

32 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.