- Добре дошли на мача. Ще играят Грифиндор среще Слидерин. А сега куофълът е хвърлен и нека играем куидич.- коментаторът Лий Джордън се провикваше в микрофона с радостни възгласи, но Хари не го слушаше изобщо. Мислите му бяха концентрирани върху две неща:
Първото беше ужасният сън, който сънуваше вече цяла седмица. Как чува Волдемор да казва, че ще превземе Хогуортс, лудият спринт
който прави през забранената гора да се добере до училището си. Но най-добре си спомняше голямата зала, прилятелите му и как
те биват убити. А втората мисъл беше...
- Това сничът ли беше?- думите на Лий го върнаха към настоящето. Той се заоглежда и видя мишената си. Златно кръгче с леки позлатени крилца се въртеше като лудо на около десетина метра над него. Момчето се втурна по него, но сничът беше много бърз. На Хари му се стори, че това е друг по-бърз снич.
Когато го настигна нещо го блъсна отзад по метлата и се завъртя като гума на карета на долу. Той обозда въртенето си и видя Малфой да гони златната лекокрилка. Хари проследи траекторията на снича в главата му веднага изникна план. Започна де се прави на замаян и когато снича беше на около пет метра от него момчето се стрелна на горе и го улови. Чу как коментаторът се провиква:
- Резолтатът е 130 на 110 за Грифиндор и като добавим точките от снича Грифиндорци печелят с 280 на 110.- От вълнени Хари не спря да лети на горе, докато не усети смразяващия студ. Беше му донесъл доста болка през третия курс на Хари. Вдигна поглет,
но видя само един диментор имаше нещо странно в това. Защо само един? Чудовището се спусна към него. Момчето залетя с всички сили далеч от него. Дрезгаво търсеше пръчката си. Но тогава се случи нещо лошо. Дименторът разви скорост по-голяма дори от тази на снича. Докато се обърна, Хари вече беше лице в лице с диментора. Но имаше нещо станно в обезобразеното лице под качулката. Някаква огромна ярост и в същото време нещо като подигравателна усмивка. Сякаш самия Черен Лорд се бе превърнал в диментор. После чу познатия му писък на майка си и стана същото както преди четери години-припадна. Но този път бе на поне стотина метра височина и Дъмбълдор го нямаше да го спаси. Това беше крят. Или поне така си мислеше... Следва продължение