Тази сутрин Хърмаяни стана много бързо от леглото си.Отиде на бегом до банята.От вълнение беше поруменяла по страните.
Напръска лицето си със студена вода и опита да се успокои.Сетне се върна в стаята си.Облече се малко по-старателно от преди.
Эастана пред огледалото и опита да по-
приглади косата си.След като не успя тя я събра в конска опашка.Слезе на закуска,но от вълнение не успя да хапне нищо.Майка й я запита дали не е болна.Момичето се оправда със смущението й от предстоящата среща.Защото щеше да види своя любим-Виктор Крум.
С треперещи ръце тя си вэе една препечена филийка,смутолеви едно "чао"на баща си лепна една целувка на майка си и иэлезе.Натъпка филийката почти цяла в устата син набърэо навлече един суичър върху тениската си и эабърза към гарата, която не беше близо.
Даже си сложи малко блясък за устни в движение-нещо,което НИКОГА не правеше.
Най-сетне тя пристигна,но влакът още не беше.Отиде до бюфета на гарата и си взе едно
кафе.Започна почти машинално да го пие."Ус-
покой се,успокой се"заповтаря си тя трескаво
наум.
Чу се свирка от влак.Момичето хвърли кос поглед,към мясттото,откъдето идваше звукът."Не,не е този"помисли си тя,като разбъркваше кафето си.
Стоя така около половин час,като дълбоко съжаляваше,че не си е взела някое" леко" четиво за да убие времето,например.
Свирка от влак изтръгна от Хърмаяни тези мисли."О не.Този е влакът.Ами сега?!"Хърми се затича натам,като междувременно хвърли чашката от кафето си в едно доста далечно кощче и,,, уцели! При по-нормални обстоятелства щеше да се възхити от постижението си, но сега нямаше време за излишни емоции."Ох,къде ли е той?"
- Хър-моя-на,Хър-моя-на!
Хърмаяни се обърна и... в следващия момент се люлееше в прегръдките на Виктор Крум.
Съотборниците му Иванова,Зограф и Вълчанов,които тъкмо слизаха от влака се ус-
михнаха смутено.
Но Крум...Той сякаш не забелязваше това.
Беше впил устните си в тези на Хърмаяни и сякаш се опитваше да я задуши в прегръдките си.
-По-полека,Круми-каэа с насмешка Вълча-нов,ала Крум му хвърли убийствен поглед иззад Хърмаяни,и той млъкна начасал
Само Иванова прояви тактичността да каже,че й се пие чай и Зограф я последва.Вълчанов,ще-не ще нямаше друг избор,освен да тръгне с другите.
Най-сетне двамата влюбени бяха оставени насаме,доколкото това беше възможно в претъпканата гара.
Когато Крум отпусна малко захвата около своята любимата,той дълго я гледа влюбено право в очите...