7 книга
Съкратен вариант
След смъртта на Дъмбълдор, Хари се чувстваше гадно... Не можеше да спи и трудно ходеше пo нужда... За щастие в "Хралупата" тоалетната бе извън самата къща и на другите обитатели не им вонеше. Той знаеше, че и Хърмаяни има подобни проблеми, просто не си ги признаваше, но Хари веднъж с разтегателните си уши дочу как Хърмаяни обсъждаше проблема с Джини. Г-жа Уизли (не Джини) бе забелязала (по-скоро надушила) проблема и от близкия магазин бе взела "Блейд микроспрей", а Хари, без да знае защо, бе получил за рождения си ден цал кашон с "Дуфалак".
Хари не си губеше времето с учене на магии и с усвояване на Магипортирането, а по цял ден играеше на компютъра, който бе подарък на Хърмаяни за рождения й ден от Виктор Крум, а Хари уж я учеше да сърфира в нета (странно защо не бе усвоила нищо за цял месец).
В момента в Министерството на магията бе страшна паника. Всеки вход (асансьор) бе пазен от двама аврори, но много недомислено, бяха сложили Лудоокия Муди, точно до входа, намиращ се до дамската тоалетна. Господин Уизли бе повишен в Министър на Магията и се кефеше, защото по цял ден си седеше на уютното кресло в кабинета и никой не можеше да го уволни, защото изборите за министър бяха чак след 4 години.
Една слънчева утрин, на Хари внезапно му дойде писмо, че отново ще се ходи на училище. Всички бяха крайно разочаровани. Фред и Джордж (Ф & Д) злорадстваха и ги посъветваха да постъпят, както са постъпили те на времето. Хари обаче имаше по-добра идея. Щеше да предложи на г-н Уизли да удължи ваканцията с 4-5 месеца, като за отплата щеше да му подари истински мъгълски химикал. Той разбира се от своя страна веднага се сългаси и на всички ученици бе изпратено второ писмо, в което се съобщаваше, че няма нужда да ходят на Диагон-Али. Само Хърмаяни бе разочарована, но Рон я успокои, като й каза, че ако училището е по-кратко, ще има да се взима повече информация за по-малко време и ще им е много по-трудно. Като чу тази новина, лицето на Хърмаяни грейна.
Тази година бе европейското по Куидич. Сочени от всички за фаворити бяха ирландците, защото напоследък Виктор Крум имаше семейни неприятности (с Хърмаяни) и не бе във форма. Европейското по куидич се провеждаше в Лондон, което значеше че ще могат да отидат да гледат мачовете. Г-жа Уизли беше много недоволна от това желание на Хари, защото можеше да му се случи нещо лошо. В деня, в който щяха да ходят за първи път на мач, бе слънчев и топъл. Хари бе безкрайно въудушевен, защото имаха най-хубавите места на стадиона, тъй като случайно Министъра на магията бе претрупал своите служители с работа и те нямаше как да отидат на мача. А техните деца и жени не можеха да отидат, защото служителите много им завиждаха и за да им е гадно и на тях, ги караха да им помагат. Хари вече бе готов за тръгване и чакаше в коридора на Хралупата, но в този момент дойде госпожа Уизли и държеше точилка в ръка. Тя се наведе и изкрещя в ухото му "Това е опасно, момче, стой тук или ще станеш на тесто!" Тази вест проглушително закънтя в едното ухо на Хари, но за съжаление излезе през другото. Хари тръгна заедно с г-н Уизли и всичките му деца, като направи заклинание "вкаменелос тоталос" и г-жа Уизли не успя да го направи на тесто. Когато отидоха на стадиона беше пълно с хора. Това бе финала на европейското - България - Македония. Когато чу първия съдийски сигнал, Хърмаяни започна да крещи като ненормална "Българи - Юнаци!", а Рон и пригласяше "македонците са тъпаци". Вече бяха минали 30 минути от мача, когато на Хари му се доходи до тоалетната. Той с явно нежелание, реши че му се налага, въпреки че знаеше, че така ще испусне следващия 1 час. Отиде в 00 на стадиона, които бяха много добре обзаведени. Но когато след 50 минути най-сетне бе готов, в момента когато натисна кранчето, за да пусне водата и се понесе във въздуха, с едно познато гадно дръпване зад пъпа. Летя около минута и се приземи на стадион "Ноу Камп" в Барселона. Разбрал, че тоалетната всъщност е била летекод, той с учудване се огледа около себе си. Беше обграден от футболисти, които бяха направили кръг около него. Видя познати лица - Пуьол, Деко, Валдез, Ето'о, Маркез, Меси. Изведнъж в дясно видя една фигура да се приближава към него. Спря само на един метър и го погледна в очите. Хари веднага позна в нея Роналдиньо. Чудеше се да не е станала някаква грешка, но изведнъж Рони се усмихна, отвори уста и от там извади магическа пръчка. Насочи я към него и извика "КРУЦИО!". Хари след миг започна да се гърчи на тревата. Чувстваше, че няма да може да отвърне на магията, както бе сторил 3 години по-рано на магията на Лудоокия Муди. Може би, защото Роналдиньо бе много по-мощен магьосник от него. След 5 минути, които му се сториха цяла вечност, той се обърна, за да види дали футболистът продължава да му се усмихва. Но в този миг разбра, че е в голяма грешка. Там, където преди минути бе една голяма уста с бели криви зъби, сега се виждаше бяло лице, с дупки вместо ноздри, червени очи и малка, затворена уста. Това беше Лорд Волдемор. Хари в ужас се озърна около себе си. Вече не бе обграден от футболисти, а от смъртожадни. Разбра че няма шанс в тази неравна битка. Бръкна в джоба си и извади магическата си пръчка, но в мометна, в който я насочи към Волдемор и чу "Експелирамус!",а пръчката излетя от ръката му. В следващия момент двама смъртождани се приближиха до него и го издърпаха до резервната скамейка. Позна под качулките им лицата на Меси и Деко. Приковаха го за пейката и се отдръпнаха. Тогава лорд Волдемор се приближи към него и му каза "Това е краят ти, Потър!" и се изсмя с ужасният си зловещ смях, който бе познат на Хари. Волдемор отвори уста и извика "АВАДА...!!!"
Но изведнъж се задави и започна да кашля. Хари си помисли, че отново магията, която бе направила майка му, му бе помогнала, но тогава изведнъж от въздуха се зададе метла. Приземи се на земята и от нея скочи Снейп, който се затича към своя господар и от джоба си извади нещо. Хари си помисли, че е магическа пръчка, но се оказа че е пакет дъвки "Еруейвс". Волдемор си взе една и в мига дъха му се оправи. Той вдиша глътка свеж, чист въздух и се почувства много по-добре. За втори път насочи магическата си пръчка към Хари и извика "АВАДА КЕДАВРАААА!". Хари се изуми. Огромен лъч яркозелена светлина. Тя се заби в него и изведнъж той тежко въздъхна. Усети, как спира да вижда около себе си. Виждаше само тъмнината. След няколко секунди се появи една бяла точка, която постепенно се уголемяваше. Разбра, че това е светлниа в края на тунела. Разбра, че това е краят му.
***************************************************
Беше петък, 13 септември.
Беше се събрала голяма тълпа на централните Лондонски гробища.
Всики магьосници - деца, възрастни, баби и дядовци отдаваха почитта си към Хари Потър. Той бе намерен умрял в тоалетната. Никой не бе разбрал каква съдба го е сполетяла. По очите на Рон се стичаха сълзи. По очите на Хърмаяни също. Очите на всички присъстващи бяха навлажнени. Никой не можеше да повярва, че това е истина. Никой не искаше да го примеме. Нямаше начин. Нямаше как. Но в един момент, всички го разбраха.
Хари Потър бе мъртъв.