Крийчър очевидно бе взел книгата от забранения отдел.Духчето си тригна бърбореъки нещо под носа си.
-Да,точно това ми трябваше!-възкликна Хари тихичко.
Той отвори книгата някъде към средата и зачете.Там прочете едно заклинание „Фаяр Църкъл”което се изпълнява безсловно. „Да” каза си Хари „точно това ми трябваше”!
Зачете надолу,там се обяснчваше за какво служи заклинанието. „Това е заклинание,което може да напрви обръч от огън около теб и те предпазва от същества които черпят силата си от тъмнината и студа.И от заклинания,които също черпят мощта си от тимнината и студа.”
Хари веднага си спомни за това заклинание професор Дъмбълдор бе го исползвал срещу инфериите.Хари продължи четенето: „Но за да призовете този обръч трябва много сила и мощ, а ако силата на съществото или заклинанието е много голяма призоваването му става още по трудно ето какво трябва да направите:
• Вземете причката си в ръка
• Помислете си за най щастливия момент,който сте преживял-на Хари това му беше много трудно особено в този момент кагато Дъмбилдор бе мъртъв.Той си помисли за това каквото мислеше когато призовава покровител.
• И кажете наум Фаяр Църкъл!-Хари го направи но не се получи нищо той отново зачете,отдолу указанията продължаваха
• Първо опитайте в дневна светлина а после постепенно намалявайте светлината.-Тогава изведнъж Хари се сети,че още е непълнолетен и няма право да прави магии извън училище.Той си представи как Скримджър министърът на магията го гледа и му говори „Хари сега ще ми кажеш къде бяхте с Дъмбълдор и ще изявиш че ни помагаш в министерството”момчето настръхна.Скримджър щеше да го изнудва ако Хари не направеше това,което той иска щеше да остане без пръчка и тогава край на мечтите му да унущожи Волдеморт и да отмъсти за всички,които бяха умряли за да живее той!Той почна да сe благодари на господ,че му е помогнал.
Отиде да сложи книгата под леглото си.След кото го направи погледна часовника.Часа вече бе 12.Момчето седна на леглото си.Погледна през прозореца и си помисли „Там по широкия свят има 4 или 3 хоркрукса,къде ли може да са?”момчето не се сещаше за нищо.
Хари заспа след няколко минути.Когато се събуди часа вече бе 1.Леля му петуния сигурно щеше да го викне за обяд след няколко минути.Момчето слезе долу.Леля му вече беше приготвила обяда.Хари обядва заедно със сем.Дърсли.Когато тъкмо се канеше да се качи в стаята си звънеца звънна.Момчето отиде да отвори вратата.Там бяха сем.Уизли и Хърмаяни.Госпожа Уизли каза:
-Хари да знаеш само колко се радвам да те видя жив и здрав!!!
Тодава момчете чу гласа на приятеля си Рон:
-Щяхме да дойдем заедно с Хърмаяни но не ни пуснаха сами.
-Разбира се че няма да ви пуснем!-възкликна госпожа Уизли-Точно сега когато онзи който не бива да се назовава набира моща си!
-Хари,трябва да тръгваме дойдохме с кола от министерството.-Момчету чу гласа на господин Уизли-Шофьорът ни чака!
-Трябва да взема едно нещо и няколко дрехи.
-Как така само едно нещо и няколко дрехи?-попита госпожа Уизли-Няма ли да се връщаш в Хогупртс?
-Не-каза момчето!
-Тогава и аз няма да се връщам!-каза най-добрия приятел на Хари.
-Какво става тук?-чу се гласа на вуйчо върнън-Кой е дошъл?
Но Хари не му обърна внимание защото изведнъж навсякъде стана тъмно и се появиха 10 смъртожадни.
-Бързо влизайте-каза Момчето.
Ако ви хареса ми пишете на tayfun@abv.bg
ili tayfun9301@hotmail.com