-Приятел,тоя път толкова я расърди,че може и да не ни проговори-промълви Рон расеяно,докато я гледаше как тича по стълбите.-И за какво,само задето и каза,че ни е изплашила.Доста е тъпичка в такива моменти…
-КАКВО?-Хърмаяни явно още не се беше качила и го чу.-КАКВО?АЗ-ТЪПА?О,РОН,АКО НЯКОГА ТИ ПРОВЕРЯ ДОМАШНОТО...!
-Оо,тотално я закъсахме!-проплака Рон.-Сега няма да ни пише домашните.. И защо-за...
-Аз ще си лягам-обяви Хари и тръгна към момчешките спални.
***
На следващата сутрин Хари се събуди странно тъжен.Дали беше заради вчерашната кавга?Или просто е недоспал?Хари не можа да прецени и реши да слезе долу да закусва.Погледна към леглото на Рон и забеляза,че е празно.”Сигурно е станъл по-рано”,помисли си Хари.”А пък може да се моли на колене на Хърмаяни да му прости”-при тази мисъл момчето се подсмихна и тръгна надолу.
Когато влезна в Голямата зала-какво да види-само 4 момчета,при това седнали на учителската маса,по-скоро-Дийн,Шеймъс,Невил и Рон.
-Къде са другите?-попита крайно озадачен Хари.-И какво търсите на учителската маса?
-Ох,Хари,не ти ли казах-отговори Рон.Дъмбълдор измисли нещо.Ние ще бъдем учители цяла седмица наред!Ще можем да наказваме,няма да учим,ще им казваме какво да правят,а може и да създаваме правила,тоест директорът може,които ще важат пак за една седмица.
-И кой е директорът?-попита Хари.
-Как кой, ти,Хари!-каза Рон.
Хари не можеше да повярва.Трябваше да управлява може би 10 000 ученици за цяла седмица!
-Е,къде са,ъъъ,моите ученици?-попита той.
-Имат ново правило-обясни Рон.-Трябва да идват на закуска след осем.Ей сега отивам да го залепя...
Хари погледна часовника си.Беше 8:00.Само след миг двете дъбови врати се отвориха и в залата нахлуха тълпа ученици,а май че и всичките ученици в тази сграда.
Хари предположи,че те вече са научили за правилото от другаде.
-Добър ден,професор Уизли-рече някой с провлачен глас.
Разбира се,денят не можеше да бъде прекрасен.Драко Малфой беше дошъл до учителската маса.