Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 04.09.2006 от Milkyway

Някъде из времето...

- Кажи ми.
Сбръчканата старица бавно повдигна глава и отхапвайки от питката си (с голямо усилие, предвид малкото й и изхабени зъби) се взря мълчаливо в тъмният ъгъл, където се пледполагаше, че е седнала ТЯ.
- Кажи ми, Мортиана. Какво прави вмомента?
Вещицата Мортиана изцъкли очите си - едното воднисто синьо, а другото мътно кафяво.
- Прекалено често проникваме през бариерата. Ако продължаваме все така, бързо ще ни усетят...
Сторицата изпищя уплашено, когато младата жена метна гневно по нея една кристална чаша, която се разби на парченца в стената. Мортиана я гледаше подивяла, криейки лице с кокалестите си пръсти, но въпроки това бързо разчисти питките от глинената чиния; извади нож от пояса си, сряза китката си и остави няколко капки кръв да се изцедят върху чинията. След това се изхрачи върху кървавата локвичка, но като че ли на другата жена не й направи впечатление. С дългите си нокти, Вещицата започна да чертае причудливи знаци с кръвта и плюнката. Затваряйки очи, тя протегна ръка към младата жена и я постави на челото й.
В главата й веднага изникнаха образи.
Чернокосото момче този път беше около едно сметище, големите му очи не се откъсваха от фигурата, която кръжеше над него. След няколко минути тя се снижи, и можа да се види, че това всъщност бе момче с червеникаво-кестенява коса на неговата възраст.
- Твой ред е Джем.
Джем тъкмо щеше да поеме метлата, когато другото момче уплашено хукна.
- Дейв, какво по дяволите...?
Дейв извика през рамо:
- Аврорите!
- Е, какво, ние не правим нищо нередно! Не е все едно, че летим пред мъгъли или...
Дейв се закова на място и изкрещя:
- Не е това! Метлата е задигната!
Джем пусна метлата и се затича толкова бързо, че вече беше на десетина метра от нея, когато тя тупна тежко на земята.

Мортиана отдръпна ръка и замърмори ядосано под нос. Жената не й обърна внимание. За един кратък момент тя възкликна с усмивка в гласа:
- О, Джеймс...
Но дъхът й веднага секна, когато си припомни, че трябва да го убие. И то възможно най-скоро.


****

Днешно време.

- Суки... - жално рече Фърджи, дърпайки приятелката си за ръкава.
- Не сега, Дан - махна тя разсеяно с ръка. Не изпускаше от поглед баща си, който водеше прекалено дружелюбен разговор с Габриел Делакор.
- Но Суки...
- Млъкни.
На Суки й идеше да счупи нещо. Как бе възможно? Разликата между баща й и Габриел беше космическа! И не ставаше въпрос само за възрастта... макар тя да беше само шест години. А 37 на фона на 31 не беше чак толкова много... Но, виж я само! Тази абсурдно изглеждаща французойка! Беше отвартително красива! И тази гадна лъщяща руса коса! И начина, по който съблазнително дрънчеше смехът й...
- Добре тогава, не ми обръщай внимание. В краен смисъл, теб какво те интересува, че открихме кой може да е магьосника, който се меси в мислите на...
Още преди той да довърши, Суки го сграбчи за яката и с удивителна за момиче сила, го завлече настрани от останалите и го блъсна в стената:
- Какво?!? Защо не ми каза по-рано?!?
- Ами че ти... Само дето аз...
- Какво разбрахте?
Фърджи въздъхна.
- Аз нищо не знам, Матю откри информацията... Ела...

Стаята на Суки.
- Лорд кой? - възкликнаха в един глас Ло и фърджи.
- Лорд Волдемор - уточниха Суки и Матю. След което Суки ги изгледа по такъв начин, все едно им казваше "Ама честно, вие не четете ли?".
- Волдемор? Звучи ми като универсален почистващ препарат за тоалетни чинии - сбърчи замислено нос Фърджи.
Матю не му обърна внимание, просто издърпа стола пред бюрото на Суки, постави го срещу Ло и седна на него.
- Спомена ми за Том Марволо Риддъл.
- Така ли? - озадачи се Ло, но почти веднага си спомни за коледната вечер, през която си обменяха мисли.
- Това е истинското име на Волдемор. Роден е около 1926 година, майка магьосница, една от последните от рода Гонт, баща мъгъл...
- Спести ни подробностите, кажи ми само най-важното - прекъсна го напрегнатата Ло.
- Вече щеше да знаеш най-важното, ако беше внимавала в часовете по история на магията - обади се Суки. - Професор Бинс е споменавал името му поне пет пъти. Бил е може би най-черният магьосник преди 20-30 години, докато баща ти, който според едно пророчество е посочен като Избраният, не го надвива...
- Чакай, спомням си тази история... - възкликна оживено Фърджи. После рече със сянка от тъга: - Майка ми е разказвала за него. Великият Хари Потър. Спасителят на целият магьоснически свят... Благодарение на него Черният Лорд изчезнал завинаги, макар че той...
- Умрял - каза кратко Ло, после добави сухо: - Поне тази част ми е известна.
За около момент всички замълчаха, докато логиката на Суки не се обади:
- Но чакай, откъде-накъде, този който манипулира Ло е именно той? Нали е мъртъв?
- Или не - каза Матю с мрачна усмивка. - Той е използвал хоркрукси.
Другите трима трепнаха изненадано. Въпреки че им бе обяснено за хоркруксите като на професионални аврори, досега не бяха срещали подобен случай.
- Според "Магическа история на двадесети век", Хари Потър е унищожил всички хоркрукси на Волдемор, за да го направи обикновен смъртен, така че когато се е изправил срещу него, го е убил... Но... Според мен е много вероятно Волдемор да е имал ОЩЕ един хоркрукс, за който никой не е предполагал...
Понеже никой нищо не каза, окуражен, Матю продължи:
- Към края на първата магьосническа война, Волдемор вече е бил създал седем хоркрукса. Първата му среща с Потър. Изчезва. Появява се около 13 години по-късно. Започва втората магьосническа война. Не мислите ли, че е възможно през това време да се е подсигурил с още хоркрукси?
Ло го гледаше с най-неподправено изумление.
- Значи... той е жив? Един от най-могъщите черни магьосници все още е жив? И той... той просто е решил да използва мен?
- Надали му е хрумнало просто така, Лола - обади се разумният глас на Суки. - Все пак ти си дъщерята на Избрания, а доколкото съм чела, между тях двамата е имало нещо като връзка... Можели са да нахлуват в главите на другия, да усещат настроенията му...
- Именно! - плясна с ръце Матю, при което Фърджи се сепна от кратката си дрямка.
Ло не споделяше ентусиазма му. Момичето стана рязко от леглото на Суки и се отдалечи към прозореца.
- Но с каква цел? - прошепна Ло, прокарвайки ръка през дясното си рамо, напипвайки малък рожденен белег с формата на мълния.

****
Отново сънуваше сънища, които нямаше да си спомни.
Тя беше в балната зала и танцуваше с момчето в рицарски доспехи. Той се беше привел към нея и й шепнеше с дрезгав глас:
- Много си красива. Предполагам, че хората ти го повтарят непрекъснато. Можеш да си на корицата на някое от онези списания. Просто си мислех... Имам чувството, че... Не знам какво да кажа... Ти ме правиш невероятно щастлив...
Ло затвори очи и се канеше да се приведе към него, за да го целуне. Това й подсказваше сърцето. Но пред нея имаше само въздух и когато отвори очите си, беше отново в онази мраморна зала и вървеше по червената пътека, а в края й я очакваше онзи невероятно красив тъмнокос младеж. Неволно сведе поглед надолу. Беше облечена в бяла рокля. Странно. Роклята удивително много наподобяваше на булчинска. Държеше букет с бели лилии. Надигна съвсем леко полите на роклята и незнайно защо погледна към обувките си. Никакви кецове. Носеше стъклени пантофки. Когато стигна края на пътеката и хвана за ръце младежа, само за един миг й се стори, че видя зловещ червен пламък в очите му. В същият този миг се случиха още толкова неща: стори й се че чува гласовете на Фърджи и Суки: тя плачеше, а той крещеше нещо. Отвъд залата като че ли се водеше битка. Счу й се свистящ звук, подобен на онзи който издава махалато, когато се движи наляво-надясно.
И после отново беше на заскрежения площад. Отново видя как черните фигури насочват пръчките си към жената, обаче видя и нещо друго: там имаше още някой, някой зад фонтана, който също сочеше пръчката си към жената, но не за да я нарани...
Ако когато се беше събудила и си беше спомнила тези сънища, веднага щеше да разбере какво значат те... Веднага щеше да предотврати трагичният край.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

46 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.