Хари се събуди от собствения си вик целият облян в студена пот.Джини-съпругата му разбудена от вика му се надигна разтревожена.
-Хари скъпи какво има?-попита тя и обгърна раменете му с ръце.
Хари погледна изплашеното лицето й което дори изплашено изгреждаше красиво и се постара да изглежда спокоен.
-Нищо джини не се притеснявай-каза и той и погали нежно бузата й-Всичко е наред.Аз...ще отида да видя децата-допълни Хари и стана оставяйки джини все още разтревожена.
Хари побърза да излезе от стаята и когато затвори вратата зад себе си се облегна задъхан на отсрещната стена.Минаха 12 което според ронгодини от смъртта на дъмбълдор а той все ощесънуваше тези кошмари.засмя се тихо и прокара пръсти през косата си.Противно на всичко което очакваше сега живееше на площад гримолд №12 а имаше и две деца предстоящи ученици на хогуортс.и вече знаеше че е предопределено не той да убие лорд волдемор а някой от легендарните четерима както се казваше в пророчеството.естествено хари въобще не знаеше кои са тези четерима но поне семейството му не беше застрашено поне не още.в пророчеството се казваше още че след няколко години той хърмаяани джини рон луна и невил ще се замесят в една последна битка и ще помагат на някакви непознати за сега магьосници.Той въздъхна и тръгна към стаята на децата. засега реши да остави пророчеството на страна и отвори вратата.
Клеопатра и Калвин спяха дълбоко на следващата сутрин щяха да отпътуват за хогуортс.същото щеше да се случи ис детето на рон и хърмаяни-най-малкото защото те имаха шесткоето според рон беше даже малко число.беше разбрал с досада че дете намалфой също щеше да отиде за първа година.надяваше се момчето да не прилича на родителите си макар че хари съжаляваше малфой за смъртта на съпругата му панси.кой би повярвал че ще загине точно от пръчката на смъртожаден.надяваше се децата му да не се спречкват смомчето на малфой макар че разчиташе на невил и луна да ги наглеждат.луна като директор а невил като учител по отвари.макар че хари все още не разбирашекак невил учеше децата на отвари при положение че той самият като ученик мразаше предмета,но луна от своя страна беше перфектният директор и вече се бе3 прославила из целия магиоснически свят.все още имаше онова отнесено изражение на лицето но макар хари да не си признаваше тя тайно му напомняше за дъмбълдор.децата им бяха същите-кръглолики като невил и малко шантави като луна но страшно даровити магиосниците щяха да са четвърти курс тази година.беше малко разочарован че децата му познават тези наневил и луна а не са виждали децата нарон и хърмаяни но практгична и умна като дъмбълдор луна реши че не бива да се запознават още защото били свързани с пророчествата и родителите се съгласиха макар хърмаяни кисело да бе отбелязала че луна си е доста чалната дори като директор.но естествено децата бяха виждали най-дбрите приятели на родителите си и знаеха че техните деца също щеотидат в хогуортс тази година.и бяха уверени от родителите си че ще се запознаят с тях.
-Тате за какво мислиш?-чу се глас откъм леглото.
хари се сепна и обърна учуден поглед към дъщеря си.
-Много е късно Клей откога си будна?-попита той момичето и приседна на леглото.
-Преди малко се събудих-отговори детето изправи се и погледна баща си-А ти защо си буден?-попита то и любопитно огледа Хари.
-Аз...вече е късно Клей-запъна се той-Утре е големия ден трябва да се наспиш.Лека нощ миличка-допълни Хари и стана.
На вратата се обърна и погледна детето което вече бе потънало в дълбок сън.Колко различна бе тя от брат си който бе вечно сърдит и войнствено настроен въобще не приличаше на него или на джини.Хари се надяваше като порастне да укроти малко буйния си и студен нрав по който по-скоро приличаше на семейство Малфой но не и на тях.как може брат и сестра да са толкова различни помисли си той и огледа лицето на сестра си а после и това на брат й.След това затвори вратата.
* * *
-Чао мамо чао тате!-провикна се весело Клеопатра от тръгващият влак на перон девет и три четвърти и помаха на родителите си-Ще ви пиша всяка седмица!-допълни тя-Хайде Кал сбогувай се с тях-каза тя и побутна брат си.
-Казвам се калвин а не кал ясно ли ти е?-развика й се момчето и извика от отворената врата-Чао майко татко!Най-после ще съм по-малко с тая пикла-каза той и се обърна и към сестра си-Хайде да си намерим купе-рече Калвин и безскруполно блъсна напред момичето
-Не те съветвам да го правиш отново-чу се хладен глас зад тях.
Клио се надигна от прашния под и се обърна по посока на гласа.Видя високо за възрастта си момче с приятни черти красиво с руса коса и тъмносини очи макар че бледата кожа правеше лицето му сурово и строго.до момчето стоеше друго момче със тъмна кафява коса лешникови очикоето идеално контрастираше с бледия си приятел.Зад тях любопитно надничаше челвенокосо момиче със зелени очи и красиво лице.А по коридора се задаваха...
-Дикън Алис-извика Клио и помаха възторжено на приближаващите бъдещите четвъртокурсници.
те отвърнаха на поздрава й но веднага се смръщиха като я видаха да лежи в праха.
Калвин изглеждаше много учуден
-Млъквай Клей-извика и той и се обърна към стоящите зад тях.
-Не ми казвай какво да правя-смръщи се той срещу русокосото момче-Тя ми е сестра и ще правя каквото си искам!-допълни той през зъби.
-Всъщност Калвин не ти позволявам да се отнасяш така със сестра си-извикаха заедно Дикън и Алис и се изчервиха-Ще пиша на майка ти!-закани се Алис и го посочи.
-Хич не ме интересува Алис-отвърна й безочливо Калвин и допълни-Всъщност въобще незнам защо се занимавам с тази тук!-и той посочи отвратен сестра си и се запъти напред тътрейки куфара си.
Дикън и Алис едновременно се насочиха към Клио но русокосото момче ги изпревари.
-Хайде нека ти помогна-каза то и протегна ръка към нея.
-Благодаря-признателно каза Клио и се усмихна поемайки ръката му и изтупа праха от дрехите си.
-Клио трябва да го накараш да спре да те тъпче така макар че като си спомня как реагираше като беше малка...-каза Дикън.
Клио се подсмихна спомняйки си как го подпалваше когато брат й я ядосаше разбира се съвсем безобидно.
-Това беше отдавна.Научих се да се владея от тогава-каза тя-Сега въобще не му обръщам внимание.
-Дикън е прав Клио-намеси се и Алис-Но хайде че трябва да тръгваме.Чао!-пожелаха и двамата и продължиха напред.
-Чао-извика подир тях Клио и се обърна към непознатите.
Русокосото момче се обади:
-Здрасти.Казвам се Даниел-представи се то-Това е приятелят ми Чарли-показа той момчето с тъмно кафявата коса което помаха.-А това е...-обърна се той към червенокосото момиче до тях-Всъщност незнам-каза той и се почеса по главата.След това се обърна към нея въпросително.
-Аз съм Тинтиана-представи се то отвръщайки на погледа на Даниел.-Приятно ми е да се запознаем Даниел и с теб Чарли.А ти си?-допълни то и тримата се обърнаха към нея.
-Аз съм Клеопатра.Или просто Клей или Клио-каза тя.
-Запознахме си и с очарователния ти брат-рече Тинтиана и посочи фигурата му която все още се виждаше по дългия коридор.
Клио пропусна съркастичната и нападка и каза бодро-Кал е малко буен но като го опознаеш разбираш че може да бъде и мил.
-Да показа ни вече тази своя страна- тихо каза Чарли и той Даниел и Тинтиана се засмяха.
-Вижте приятно ми беше да се запознаем ама трябва да си намеря купе тъй че чао-рече леко подразнена Клио и се обърна готова да продължи напред.
-Чакай- спря я най-неочаквано Даниел и хвана ръката й-Извинявай ние просто се шегувахме-допълни той-Ако искаш ела в нашето купе.
-Ами добре-съгласи се начаса Клио загледана в обнадежденото лице на Даниел-Добре само да си взема куфара.
-Не се притеснявай аз ще го взема-с готовност каза Даниел и вдигна куфара.
-Извинявайте ама ако тя ще се настанява в купето ви идвам и аз защото всичко вече е запълнено.
-Добре хайде аз ще ти взема куфара-предложи Чарли и той и Тинтиана се запътиха към купето.
когато останаха сами Клио се обърна към Даниел и каза:
-Благодаря впрочем че се намеси когато брат ми ме блъсна.
Даниел също я погледна.
-За нищо-безгрижно рече той и взимайки куфара й двамата тръгнаха след приятелите си.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!