Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 25.10.2005 от Bellatrix Lestrange

1 глава

- Кажи ми пак какво стана, моля те! – помоли Панси.
Тя и Гойл бяха поседнали на камъка пред кичестата октиния докато чакаха грифиндорци и останалите от Слидерин.
- Нали ти казах вече. – рече меко Гойл, макар че му беше приятно да разказва.
- Хайде, моля те! Омръзнаха ми тъпите шеги на Драко за Потър – Ботър.
- Ти нали беше влюбена в него? В Драко де. – недоумяваше Гойл.
- Аз? Глупости. Я не се шегувай. От него ти и Винс дори не си отваряте устата. Басирам се, че можеш да кажеш много по-умни неща.
- Еми-и-и..аз..такова...добре...
- Кажи ми за онова – “Ша ти счупа ръчонките!” или какво беше... – но очевидно Панси беше по-заинтригувана да оглежда Гойл, отколкото да го слуша. Очите и се спираха навсякъде – по ръцете, по шията, по лицето. Гойл забеляза това но си затрая. Наистина, той обичаше Панси откакто се помнеше. Още откакто се видяха на един бал на Министерството на магията. Но тогава Малфой го изпревари – той я покани на танци. Тогава още всички бяха едва на седем. Сега нещата се бяха променили. Или не чак толкова. Панси все още беше момичето на Драко. А никой не пипаше нещата на Драко. Затова Гойл /за свое щастие/ се загледа по посока на замъка и видя малката тълпа, идваща насам.
- Виж! Идват. Хайде да ставаме.
- О, ами да...така е... – провлачи Панси. На нея май не и беше толкова облекчено. Но все пак си докара някаква усмивка да посрещне Драко.
- О, ето те и теб, бебчо!Липсваше ми. – проточи лигаво момичето.
- И ти на мен, сладурче. – млясна напосоки Драко, но всъщност не я виждаше.
Преди това бе мярнал Джини Уизли в билкологията. Сега мислите му бяха заети с нея. Защо, защо тя го мразеше толкова? През този ден нещата не вървяха. Дори не му се заяждаше с Потър, който май си имаше проблеми. Великия Потър! Ако беше и половина умен колкото пихтиест червей...
Часът беше много мъчителен. Джини дори не се мяркаше през прозорците на оранжерията! И тогава решението се избистри в главата му: Ще и напише писмо. Тя не познаваше почерка му.
Звънецът прекъсна мислите му. Той и групичката му избързаха напред. По-скоро той и Винс избързаха. Панси остана да говори с Гойл. Те май добре се погаждаха...Но не му беше до тях сега. Радостна гледка се показа – Джини. Той и се усмихна и и помаха. Тя отначало може би се постресна но после му се усмихна лъчезарно. Каква прекрасна гледка за Драко! Добре, че Панси не беше наоколо. По пътя за трансфигурация обаче Драко се замисли защо, след като Джини не го харесваше особено, му се беше усмихнала така лъчезарно. Това го зарадва и деня мина някак си по-леко. Всъщност слидеринецът можеше да литне от щастие.
**********************
По-късно в общата стая Панси отиде при него. Изглеждаше сериозна.
- Виж, имам да ти казвам нещо.
- Всъщност, и аз.
- О, ами...виж..аз... – провлачи Панси. Май беше объркана.
- Не се страхувай от думите. – подкани я Драко.
- Искам да скъсаме. – Панси си пое дълбоко въздух и го погледна в очите.
- О... – Драко всъщност го беше очаквал. – О...и аз исках да ти кажа същото.
Двамата се гледаха малко време после едновременно казаха:
- Ами, добре тогава.
И те се разделиха. Ей така – без проблем.
В този момент влязоха Краб и Гойл. Панси се хвърли в обятията на Гойл а после го повлачи към камината. Винсънт понечи да ги последва, но Драко го спря.
- Недей. Те имат много да си говорят.
- О, добре. – изфъфли Винсънт глуповато.
**********************
Половин час по-късно Драко тичаше към соварника. Беше късно а повечето сови вече излизаха на лов. След като пусна една горска улулица, той се загледа в звездите. Никога не беше забелязвал колко са красиви. В неговия дом го учеха на твърдост. “Ти си чистокръвен. Събирай се с такива и пренебрегвай другите.” Бяха му казвали много пъти. Но не и сега. Любовта му към Джини Уизли му откри нови и непознати светове. Внезапно вратата се отвори и в сянката застана черна фигура. Изглеждаше точно като...
- Джини?! – пророни момчето.
Слабичката фигура хукна обратно. Но благодарение на тренировките по куидич Драко бързо настигна сянката, хвана я през кръста и я събори на земята. Фигурата се замята бясно но момчето и прошепна:
- Шшшшшшшшшшшт! Ще ни спипа Филч и сме загазили яката.
- Уфффф...де дога да дишам...дусни де! – изфъфли сянката.
- Обещай, че няма да викаш. – усъмни се Драко.
- Одещадам!
Драко извади пръчката си и като я насочи към лицето/където предполагаше че се намира/ на сянката и прошепна:
- Лумос!Оооооо!
Фигурата имаше непогрешимо огнена коса. Това беше Джини.
- Какво правиш тук, Мерлин го взел? – учуди се Драко.
- Пускам писмо. – отвърна момичето колкото можеше по-естесвено.
- Но...но на кого? – слидеринецът беше поразен.
- Това си е моя работа. А сега ако може да станеш от мен...
- Няма.
- Моля? – шокира се Джини.
- Няма.
- А какво ще правим? Ще си бъбрим? И какво ти става днес?
Джини беше поразена. Тя гледаше Драко с широко отворени очи. Той сега се беше претърколил на пода и и помагаше да стане.
- Какво...защо ме гледаш така? – попита момичето тихо.
Драко не отговори. Той придърпа Джини в обятията си – силна, но нежна прегръдка. После каза:
- Джини, аз те обичам. Обичам те с цялото си сърце от Коледния бал насам. Толкова си красива...
- Хм...и аз те обичам. – прошепна момичето. После се облегна на рамото на Драко.
- Радвам се. Но аз си мислех...чух...Панси – тая кранта - ми каза, че...ти и Потър...
- О, това е минало. Той е приател на брат ми, нищо повече.
Драко седна пред едни рицарски доспехи и зарови лице в дланите си.
- Хей, какво има? Нещо лошо ли казах? – уплаши се Джини. Тя седна до него и го прегърна.
- О, Джини...аз бях такъв глупак. Защо изобщо ми трябваше да забърквам такава каша? Още от първи курс. – простена момчето.
- Каква каша? – попита отнякъде познат глас.
Рон и Хърмаяни се появиха иззад един гоблен.

2 глава

- Хей, какво...веднага пусни сестра ми! – ревна Рон.
- Шшшшшшшт, тихо, Рон! – просъска Хърмаяни.
- Ей, нищо не съм ти направил. – тросна се Малфой.
- Кажи го на пръчката ми, змия такава! – каза Рон и насочи пръчката си към слидеринеца.
Тогава Джини се намеси решително. Тя застана пред Драко, извади пръчката си и я насочи към Рон. Той от своя страна направо се шашна. Както и останалите. Но Джини остана хладнокръвно на мястото си.
- Не и този път, Рон. – каза тя. – В продължение на много години все трябва да те слушам поради сходната ни възраст. Ти все се ядосваше и аз отнасях всичко.Но вече не съм малка. Мога да се грижа за себе си и да взимам решения на своя отговорност. На 15 съм за Бога! – Джини се ядосваше все повече и повече.
- Джини...осъзнай се... – обади се Хърмаяни. – Това е Драко Малфой, помисли си какво ти е причинил – на теб и всички нас!
Тогава Драко се намеси решително:
- Искам да се изясним. Първо, аз обичам Джини. Второ, колко до неприятностите... – тук той сведе глава. – сигурно няма да ми повярвате, но мога да обясня. – гласът на момчето беше тих, почти шепот.
Хърмаяни изглеждаше убедена, Джини съвсем, но Рон – изобщо. В този момент Драко се присети нещо.
- Хей, а какво правите вие тук?
Рон и Хърмаяни помълчаха малко виновно, но после Рон се усмихна, прегърна Хърмаяни през кръста и каза:
- Решихме, че една разходка няма да ни навреди зле.
Джини се начумери, но после се подсмихна и попита дяволито:
- Та какво щеше да питаш когато ни...ъ-ъ-ъ...прекъснахте?
- О, нещо важно ли прекъснахме? – остро попита Рон.
- Успокой се, Рон! – порица го меко Хърмаяни. – Въпросът е, какво има да ни разказва Драко. Нали може да ти казвам така? – усмихна се леко тя.
Драко се замисли за миг, но после каза:
- Да, супер!
И той започна да им разказва. Как още от малък го учели на твърдост. Как е трябвало винаги да си държи главата високо и да не признава други освен чистокръвните. Как го запознали с Панси и плановете на двете семейства за тях. А после им разказа за плановете за Хари Потър. Удивителни планове за десетина години напред, разклоняващи се на хиляди клонки. Най – важните бяха първите – какво ще стане ако Хари би приел ръката на Драко и какво става сега, когато са врагове.
- И всичко това само заради това, че не успях да мисля с главата си и да проумея колко съм се лъгал през цялото време. – завърши разказа си, отвратен от себе си, той. Най – поразена беше Джини. Малфой забеляза това и рече горчиво:
- Сигурно ме мразиш, а Джини?
Джини го погледна, а после се хвърли върху него и го целуна страстно. Това породи лек шок у Рон и Хърмаяни но те не казаха нищо. Личеше си, че и Рон иска да направи същото относно Хърмаяни, но се въздържаше от благоприличие. Джини попита:
- А сега, Драко. Какво си мислиш, че мисля? Това не доказва ли, колко те обичам?
В този момент Хърмаяни изписка тихичко. На всеки му се изясни причината. От коридора се проточи дълга котешка сянка, последвана от прегърбена ниска сянка в съпровод от тихо мънкане. Филч и котката му се насочваха насам.
Рон хукна, Хърмаяни дръпна Джини и двете последваха Рон. Драко тръгна в обратната посока, като по пътя си на прави хамелеонизираща магия. Да си в Слидерин имаше и добри страни...За щастие, не срещна никой по пътя си и стигна благополучно в общата стая. Преди да влезе си прадеде отново нормални я вид. Но вътре го чакаше изненада. И тя не беше особено приятна. Даже никак...

3 глава

Панси седеше в най – близкото кресло и изглеждаше мрачна. Краб и Гойл не се виждаха никакви. Щом като Панси видя Драко тя скочи от креслото и го попита яростно:
- Къде си мислиш, че беше? Снейп вече два пъти идва насам да проверява за нещо!
- О, така ли? Е, добре. Сега ще си лягам. Много съм уморен.
Слидеринецът тръгна към спалнята, но ядосаният глас на Панси го закова като замразяваща магия:
- Изморен от какво?
- Не съм длъжен да ти обяснявам! – тросна се Драко. Вече започваше да се изнервя. – Държиш се така все едно сме женени!
- Ние бяхме двойка допреди няколко часа!
- Бяхме! Разделихме се по взаимно съгласие!
В този момент се появи Снейп по бархетна нощница, прикрита от черен халат. Точно сега на Драко не му беше до него. Затова той избърза и каза на Панси:
- Затова, Панси, ще спорим утре. Това домашно ме изтощи. Лека нощ, професоре!
Малфой изтича по стълбите към неговата спалня и тръшна вратата след себе си. Метна се на леглото и тогава осъзна колко е уморен. Всич- ките събития от тази нощ го изтощиха. И както размишляваше изведнъж заспа. Но ако не беше толкова вглъбен в себе си щеше да чуе, че обичайното хъркане на Гойл го нямаше. Явно и той не спеше.
**********************
На другия ден на закуска в голямата зала тавана, който отразяваше небето, беше много мрачно. Както и впрочем учителите, както забелязаха много ученици. Учител по защита срещу Черните изкуства липсваше. Но внезапно в залата влезе непозната висока жена. Тя беше много младичка, около двайсетгодишна. Имаше бунтарски вид – тревнозелена коса и кърпа на главата вместо островръха шапка. Дъмбълдор я поздрави сърдечно, а професор Макгонъгол и кимна. Но не всички учители бяха така. Някои, като професор Синистра направо си се шокираха а Снейп сви презрително уста, така че сега все едно имаше цепнатина, с която ядеше. Дъмбълдор се изправи, а залата по стар навик утихна. Чуваше се само чуруликането на птичките.
- Искам да помоля за малко тишина. – това бе впрочем ненужно. – Искам да ви представя госпожица Нимфадора Тонкс, която е от Министерството. Тази година – а да се надяваме и за по-нататък – тя ще ви преподава. Излишно е да казвам по какво. – Дъмбълдор се подсмихна и неговия пример последваха много ученици. Липсваше учител по Защита разбира се. – Благодаря. Опустошавайте яденето.
Дъмбълдор си седна а Тонкс се изправи. Тя помаха на залата и каза:
- Здравейте! Искам занапред да ме наричате просто Тонкс. И аз съм учила тук, с някои се познаваме, с други – не. Сигурна съм, че ще се спогодим.
Тя си седа, като по пътя събори бокала с тиквения сок. Ръкопляскания огласиха залата, а някои ученици се засмяха. Тонкс също се засмя, а после се зае със закуската. На Драко му направи впечатление, че групичката грифиндорци на Хари се познават с Тонкс, защото тя помаха и на тях. Той се наведе към Панси и и каза тихо:
- Как мислиш, откъде се познават?
Тя обаче го изгледа сърдито и продължи да си шушука с Гойл. Драко се присети за миналата вечер, сви рамене и се зае с бекона си.
**********************
В обедната почивка той получи набързо драсната бележка по един бухал. Тя гласеше “До камъка на сепията в шест без десет.” Малфой напъха бележката във вътрешния си джоб на мантията. После приключи набързо с обяда и отиде набързо до общата стая да си остави учебниците. Следобед щяха да имат само двоен час по Грижа за магически създания, а Хагрид им беше казал, че ще имат практически урок – изненада. Това, разбира се, го притесни до известна степен – неведнъж си бяха патили от неговите ескперименти. Драко погледна ръката си – по нея още лъщеше малък седефен белег от трети курс. Но после се сети, че ще закъснее и изхвърча от стаята.
**********************
Този следобед бяха с рейвънклоувци. Часът беше по-интересен от обикновено. Грижеха се за милариите – полу-птици – полу-змии. Бяха си доста интересни, макар че една рейвънклоувка се стресира като видя летящи змии. След двойния час Драко отиде в библиотеката да си напише домашното по история на магията. Професор Бинс искаше тема : “Нашествието на капи в Ирландия – причини, резулат и последици.” По-скучна тема не можеше и да има. Но трябваше да я напише. Тази година професор Бинс се беше смахнал още повече. Докато пишеше Драко за миг си представи физиононмията на Бинс като го види, че е без домашно: “Не съм доволен МакРой!” В библиотеката имаше и други ученици – някои като него шестокурсници си водеха записки по Защите срещу Черните Изкуства. Класът на Драко щеше да има час при новата учителка в понеделник.
След като си написа домашното, Драко се облегна на стола и се загледа в изписания пергамент. Не беше кой знае какво но щеше да свърши работа. Момчето погледна часовника си и видя, че е пет и десет. Имаше още време до срещата с Джини. Може би щеше да е по-добре да се прибере в общата стая. С малко късмет Панси и Гойл щяха да се сдържат пред другите или изобщо да ги няма. Но надеждата му се стопи. Общата стая бе празна, с изключение на Панси и Гойл, които се бяха сгушили до камината. Явно бяха заспали. Драко се изкуши да ги снима и да разлепи снимката по таблата за съобщения. Малко от дяволития му нрав още беше в него. В този момент Гойл се събуди. Той остави Панси да спи, но като се обърна и видя Драко се вцепени. Малфой побърза да го успокои:
- Спокойно, нищо няма да ти направя. Вие се обичате и аз да искам, нищо не мога да направя. А и не искам.
Гойл обаче полюбопитства:
- А има ли друга причина да се...ъ-ъ-ъ-ъ... – на Грегъри му беше малко неловко, но го грезеше любопитство.
- Да се разделим? – Драко се усмихна. – Може да се каже. Но нищо повече няма да ти кажа. А къде е Винс впрочем?
- В голямата зала. Вечерята май вече е сервирана. Ами...да идем и ние?
- Добре. Аз ще избързам. Не ми се говори с нея. – Драко кимна към Панси. После се врътна и се запъти към голямата зала.
Като влезе видя десетина ученици, които вечеряха рано. После зърна Краб и седна до него.
- Здрасти, Винс. – поздрави той.
- Ъм, здрасти.
Винсънт беше прекалено зает с вечерята си – свинско в сладко-кисел сос. А десерта беше торта с черен шоколад. Някъде по средата на яденето на основното Драко видя Джини да влиза. Тя само му се усмихна – не искаха да будят подозрение и любопитство. Драко приключи с вечерята, изяде малко парче торта и след като стана, се запъти към езерото. След около пет минути Джини го последва.

4 глава

Драко беше се облегнал на камъка и се беше загледал в езерото. Човек би си помислил, че размишлява на спокойсвие. Но Драко чакаше Джини. След около три менути се появи и тя. Като се преструваше, че го души, тя се метна на врата му като котка. Драко не очакваше това и замалко да падне в езерото. Двамата с Джини се сборичкаха на тревата край езерото. Беше им много забавно. Десет минути си играха но после спряха, защото Драко каза:
- Тихо!Чу ли това?
Джини се изправи исе ослуша. Чуваха се приближаващи се стъпки. Очевидно бяха двама и си говореха не много високо. Драко хвана Джини през раменете и и каза:
- Джини, не мърдай. Ще ни хамелеонизирам. Тихо.
Драко извади пръчката си. Леко тупна себе си и момичето. В същия миг двамата приеха цветовете на Забранената гора, която беше зад тях. Джини ахна леко, но после каза на ухото на Драко:
- Ние все още не сме безплътни. Да се дръпнем малко.
- Чудесна идея, Джини. – прошепна Драко.
Двамата се промъкнаха на около метър и половина от камъка. Тъкмо навреме. Две сенки се плъзнаха по камъка и Малфой ги разпозна: Панси и Гойл! Панси говореше на новото си гадже:
- Искам да разбера с кого се среща.
- Толкова ли е важно? – недоумяваше Гойл.
- Важно е! Не си ли забелязал, че е променен? Държи се мило с всички, държи се прилично в часа на оня тъпак Хагрид, ходи в библиотеката за повече информация. Или на Драко нещо му става или семейство Малфой са намислили нещо. Сигурно бележката му от обяд е била от нея.
- От коя?
- От приятелката му, глупаче! – Панси се извърна към Гойл и го попита сериозно:
- Обичаш ли ме, Грег? – очите и блестяха.
Гойл се замисли и каза:
- С цялото си сърце. – той се наведе и я целуна.
Драко кипна. Как смееха да го обсъждат като куидичен мач! Беше готов да ги порази с проклятие, но Джини го спря.
- Недей! Само неприятности ще си навлечем! – прошепна тя.
Драко все още бе войнствено настроен, но после осмисли работата. Щеше да е глупаво да се издадат. Затова хвана Джини за ръката/това впрочем отне време, защото и двамата бяха хамелеонизирани/ и я дръпна да идат на друго място. Двамата се промъкнаха тихо покрай камъка и отидоха под една бреза. Двата седнаха край дървото и Джини се облегна на Драко. Времето беше страхотно. Дървото шумеше тихо а щурците подхванаха следващия куплет на своята безкрайна песен. Звездите палаво намигаха на всичко и всички. Драко и Джини дълго седяха под брезата и си припомняха отминалите дни – и добрите и лошите. Чак когато Джини видя, че е десет без двайсет, каза:
- О, виж колко е часа...трябва да тръгваме.
- О, да...така е... – каза Драко бавно.
Момчето се надигна и помогна на Джини да стане. Двамата изтичаха до замъка. Драко изпрати Джини до стълбите на грифиндорската кула. Двамата помълчаха известно време. Джини внезапно каза:
- Ъ-ъ-ъ Драко...върни ми видимостта. Не ми се обяснява на Хърмаяни...
- О, да! Ей сега... – момчето докосна с пръчката си червенокоската и тя отново стана себе си.
- Ами ти? – попита тя.
- Аз ще остана така. Никога не знаеш откъде ще изникне Филч. Чао, Джини.
Драко се наведе и целуна Джини. После се объра ни тръгна. Но по средата на стълбите Джини се обади тихо:
- Драко?
- Да?
- Прекарах си страхотно. – усмихна се момичето.
- И аз.
**********************
На другата сутрин Драко се събуди късно. Наслаждаваше се, че е събота. Първите дни не бяха ужасни, но всеки обича съботата. Момчето се облече, без да бърза а после се запъти към голямата зала. В нея нямаше никой, с изключение на няколко четвъртокурсници от Рейвънклоу и двама мрачни хафълпафци от пети курс. Малфой закуси набързо и после на път за спалнята се замисли какво да прави. Да излиза с Джини не може – щяха да го заподозрат. Да си пише домашните веднага отхвърли. Можеше да иде на тренировка – дано Грифиндор нямаше да са на игрището. Онзи Оливър Ууд беше голям маниак... Драко извади метлата си от куфара – макар и не много нов модел беше много хубава и момчето все още я поддържаше. И идеята за тренировка се изпари – Грифиндор бяха на игрището. Хари Потър се поспря, като го видя. Дали Рон му беше разказал за случката? Хари обаче пак се включи в играта и Драко се замисли какво да прави. А можеше просто да полети – не да се отдалечава – щеше просто да се почувства свободен...Слидеринецът яхна метлата и се запъти към езерото. На път за там профуча край грифиндорци, за да се позабавлява. Дочу охкания, но не се обърна. Зарея се в небето – беше толкова хубаво да си свободен. Тогава му хрумна още една щура идея – да се опита да намери прозореца на Джини. Летя известно време докато се ориентира в кулите. Накрая се спря до прозореца, който смяташе, че е нейния. Бинго! Джини лежеше на леглото и четеше някаква книга. Драко почука па стъклото и се сниши. Джини отвори прозореца и се понаведе напред. Момчето само това чакаше. Той я хвана през кръста и я метна на метлата пред себе си. Джини изпищя но като видя ситуацията се разхили като луда. Драко също се засмя. Беше толкова забавно и щастливо. След като се приземиха под една сянка в покрайнините на гората Драко каза:
- Пристигнахме. Изненада!
- О, Драко! Как можа – толкова се изплаших отначало... – Джини скочи до момчето и го прегърна.
- Не ти ли хареса? Беше доста забавно. Но щом не искаш... – обиди се наужким слидеринецът.
- О, хареса ми и то много! Но ако ни бяха видели? Твоята компания...ами те нямат особено високо мнение за мен.
- Компания? Зарежи ги! Обичам те и нищо не ме интересува. – момчето се приближи до Джини и я целуна. Тя се усмихна и го попита:
- Коя целувка ни е тази? – Първата?
- Не-е-е-е...третата...и ако не искаш да си изпатиш, трябва да ги умножим. Ха-ха-ха!
Двамата отново се заборичкаха. Но отнякъде се чу глас:
- Аха! Значи това е тя!

5 глава

За най-голям ужас откъм замъка бяха дотичали Панси и Гойл. Незнайно как бяха ги проследили. Драко и Джини се изправиха мълниеносно. Драко застана пред Джини и каза ледено:
- Какво правите вие тук?
- О, решихме да се поразходим, нали Грег?
Но Гойл не отговори. Той с ужас се взираше в Джини. Като се поокопити попита глуповато:
- Ти излизаш с нея? Но нали...тя е Уизли човече!
- Е и? – войнствено отвърна Драко. Беше му дошло до гуша да му напомнят за миналото. – Това е минало. Няма Уизли и Малфой. Ние всички сме магьосници.
- О, зарежи тия глупости! – обади се Панси. – По добре я прокълни и да си ходим.
- Да, ние ще си тръгнем. Не се тревожи за нас, Панси. – каза момчето.
Драко яхна метлата и подкани приятелката си.
- Хайде, Джини!
Джини седна зад него и двамата се издигнаха в летния въздух. След едно бързо кръгче около замъка Драко спря пред прозореца на Джини. Момичето скочи пъргаво в стаята си, но остана да си бъбри с момчето.
- Сега я загазихме. – каза Джини.
- Защо? – учучди се Драко.
- Ами тя ще разпространи из цялото училище. Не ми се мисли как ще го приемат всички. Да не говорим за Хари...
- Хари? Че той не знае ли за случката преди две-три вечери?
- Май Рон не му е казал.
- И какво? – Драко усещаше, че в него бълбука мъничък гняв.
- Ами постоянно ме обикаля. Иска да си говорим, такива работи. Но ти не се безспокой. Аз обичам само теб. – добави момичето, като видя посърналия си приятел. – Нямам почти никакво отноение към него. Нали ти казах – просто приятел на брат ми.
Драко се усмихна, но не каза нищо. От стълбището се чу глас.
- Джини? Тук ли си?
Джини се стресна и хлопна прозореца. Драко не отлетя, но се сниши за да чуе какво става. Гласът, с който разговаряше Джини, беше този на Хърмаяни. Тя каза:
- Джини, какво правиш?
- Гледам през прозореца. Прекрасно време, сигурно последното за тази година.
- А защо ми се стори, че говореше с някой?
- Не знам. Та защо си тук?
- А...Рон иска да говори с теб. Не знам защо, но беше много мрачен. Чака те до прозореца на камината.
- Добре, отивам. А ти какво смяташ да правиш?
- Мисля да си напиша по аритмантика. По-добре слизай. Рон беше много мрачен.
На Драко му беше достатъчно. Той отлетя до входа на замъка. Слезе от метлата и се затича към общата стая на Слидерин. Беше почти сигурен, че и него щяха да намесят в разговора.
**********************
В стаята Драко завари Панси да говори със Снейп. Като го видяха, професорът се обърна към него меко.
- А, Драко! Седни. Госпожица Паркинсон ми разказа някаква налудничава история. Седни, моля.
Драко беше очаквал това. Той премина разстоянието от вратата до едно канапенце и като остави метлата до себе си, каза:
- Слушам.
- Госпожица Паркинсон ми разказа как като се разхождала с Гойл близо до Забранената гора, чула шум. Двамата притичали и видели Вас и... – професорът сви устни презрително – Джини Уизли. Разкажете ми. – личеше си, че Снейп не вярва и на думичка от тази история.
Драко си придаде спокоен вид и каза:
- Това е лудост! Аз не искам да имам никакви отношения с Уизлиевци и Потър! Излязох да полетя с метлата ми – Драко махна до себе си – но Грифиндор бяха на игрището. Затова направих няколко обиколки около замъка. Не знам Панси какво си въобразява. Още малко ще каже, че аз и Джини Уизли – Драко с усилие се усмихна презрително – излизаме и се срещаме. Това наистина ще е една голяма шега.
Тези думи оказаха мощно влияние върху професора. Той се обърна към Панси и каза:
- Видяхте ли? Ако обичате, не ме занимавайте повече с глупости.
Мъжът излезе от стаята. Панси се обърная ядосана към Драко:
- Ах, ти...ще кажа на цялото си училище!
- Оу, много ме е страх. И кой ще ти повярва? Слидерин ще се обърнат към професор Снейп а останалото училище ще си помисли, че си луда. Откажи се! Не е късно.
- Няма да се оттървеш толкова лесно. Ще пиша на вашите.
Тези думи попариха момчето. Той се обърна към Панси, давайки си вид, че не го интересува, и каза:
- Да видим. Хайде чао.
Драко взе метлата си и влезе в спалнята си. Но още се тревожеше как ще реагират родителите му. Той ги обичаше, но беше против техните замисли. Цялата тази бъркотия – чистокръвни, нечистокръвни и прочие беше глупаво и безмислено нещо.
**********************
И наистина в понеделник не се случи нищо особено. Всичко си беше по старому. Но май Джини и брат и бяха много сърдити. Седяха далеч един от друг. Всъщност сърдити беше лабо определение – Джини беше вбесена а за Рон просто нямаше думи. И двамата ядяха бързо, без да разговарят с другите. А Хари Потър разговаряше с Хърмаяни – доста оживено при това. Сегиз-тогиз Рон им хвърляше мрачни погледи. Май Хари забеляза това, защото каза нещо на Хърмаяни и продължи да говори на Джини. Разговорът не трая дълго, защото Джини мълчеше а и Дъмбълдор се изправи да говори. Мимоходом Драко си помисли не му ли омръзнаха тия съобщения.
- Драги ученици! – каза Дъмбълдор и залата утихна. – Със съжаление ще обявя, че тази година кудичен шампионат няма да има, защото... – директорът не успя да продължи – недоволни възгласи и силен ропот се разбушуваха – защото тази година Хогуортс реше да прати ученици на разменни начала с германското училище Ритер. Довечера ръководителите на домовете ще направят официалните съобщения. Приятна закуска.
Учениците зашумяха оживено. Досега не се бяха водили разменни начала. Всички нямаха търпение до вечерта. Но първо бяха наред часовете. Не беше толкова страшно. Трансфигурацията мина доста гладко – Драко беше добър по този предмет, макар че не беше от дома на професор Макгонъгол. По история на магията по всеобщо учудване Бинс провери домашното – Драко беше изкарал голям късмет. Понеже беше единствен с домашно професорът му писа отличен и даде десет точки за Слидерин. След обедната почивка дойде очаквания час по Защите срещу Черните Изкуства. Когато класът се настани преподавателката каза:
- Здравейте! Както помолих и преди наричайте ме просто Тонкс. А за професорство не ще и дума. Днес няма да се занимаваме сериозно. Ще се запознаем и ще преговорим основите.
Часът мина доста весело. Беше повече практика и Тонкс минаваше покрай чиновете – помагаше и показваше. В края на часа тя каза:
- За следващия път искам кратък списък на любимите ви проклятия и контрапроклятия и защо сте избрали тях. Довиждане, приятен ден.
Класът се изнесе шумно и всички заспориха. Видя се, че всички харесват новата учителка.
**********************
Най-сетне вечерта дойде. Когато професор Снейп влезе с пергамент в ръка всички утихнаха. Снейп се усмихна криво и зачете:
- По програмата за обмен на ученици: На разменни начала ще идат пети, шести и седми курс. От всеки дом ще се отлъчат общо шестима – по едно момче и едно момиче от трите курса. Тази седмица ще се проведат изпити за избиране на участниците.На всеки ученик ще бъде изпратена сова с успеха му от даден предмет и ако е класиран – значка с герба на дома му. На всички желая успех. Директор – професор Дъмбълдор.
След като Снейп спря да чете той изгледа всички студено и добави:
- Надявам се да се представите добре. Резултатите ще се обявяват пред цялото училище и искам да сте далеч пред другите дръвници. Лягайте си. Лека нощ. – професорът излезе от стаята, последван он възбудено шушукане и тропот.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

33 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.