Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 26.10.2005 от Bellatrix Lestrange

6 глава

На другия ден цялото училище говореше за разменните начала. Навсякъде се обсъждаше това. Сякаш другите теми бяха отлетели далече, далече. Драко “случайно” срещна Джини в библиотеката и я попита:
- Как мислиш, да се пробваме ли? Ще е толкова забавно ако отидем и двамата!
- Ами, добре! Трябва само да залягаме малко повече над учебниците. Ти...ами...как си с успеха? – на Джини и беше малко неудобно. Драко долови това и побърза да я успокои:
- Спокойно, добре съм. Само по руничество ще се постарая повече. Ами ти?
- Обичайното – история на магията. Друго...о! Махай се, махай се! – Джини с мъка избута Драко, който недоумяваше какво става. Затова се скри в раздел “Невивидмости”/любим раздел на учениците за подслушване/ и се спотаи. Причината веднага му се изясни – Рон идваше, и то доста ядосан. Червенокоското хвана сестра си за ръката и и каза тихо:
- Ела с мен. Трябва да говорим.
Драко реши да ги последва. Той се хамелеонизира пак и ги последва. Тримата влязоха в една празна стая. Рон пусна Джини и каза остро:
- Видях те.
Джини се учуди. Защо ли брат и се държеше тъпо? Затова си придаде весел вид и каза:
- Ами да! Аз не съм невидима.
- Не се прави, че не знаеш за какво става въпрос. В събота пределно ясно ти заявих, че не може да се срещаш с Малфой.
- Защо не?! Той не ми е направил нищо! Аз го обичам, Рон.
- Обичаш го, дрън дрън! Ще те заведе в гората и ще те прокълне пък да видим.
- Стига! Ти просто не го харесваш! Погледни от моята страна.
- Извинявай, но аз не си уреждам срещички с него. Ами ако той и тайфата му са намислили нещо?
- Какво например? – Джини също се беше вбесила.
- Не знам, но... – Рон отвори уста да каже, но думите му заседнаха в гърлото.
Точно тогава се появи Хари. Той беше блед и стресиран. Погледна първо Рон, после Джини и каза:
- Джини...ти...ти...ти ходиш с Малфой? – той сам не искаше да си повярва на думите.
- Не, разбира се. Тя... – отвори уста Рон, но Джини го прекъсна весело:
- Да, Хари, така е. Защо, има ли нещо лошо? Рон, братче, кажи му.
Известно време всички мълчаха. Затова Джини се обади:
- Хайде, имам работа да върша. А ти ,Рон, обясни на Хари ситуацията, която се разигра преди няколко вечери. Или по – добре довечера да говорим четиримата. Да, и Хърмаяни ще намесим.
Момичето излезе бързо от стаята. Драко я последва, като след няколко крачки си придаде нормалния вид. На едно стълбище двамата се поспряха и Драко попита:
- Значи ти е забранил да се срещаме, а?
- Да, опита се.
- В какъв смисъл...опита се?
Джини се усмихна дяволито и рече:
- Ами каза да престанем да се срещаме по същите причини, които чу в стаята. Заплаши ме, че ще пише на татко. Но се оправих в ситуацията – отвърнах нехайно, че ако го стори, ще се погрижацялото училище да разбере, че с Хърмаяни ходят. Полезна информация, нали?
Драко се усмихна. Прегърна Джини през кръста и прошепна:
- Джини, ти ангелче дяволито!
- Какво става тук?! – ядосаният глас на професор Макгонъгол ги стресира. – Малфой? Уизли? Обяснете, моля!
Драко си придаде стреснат вид и каза:
- Госпожица Уизли забрави за изчезващото стъпало на слизане по стълбите. Но тъй като аз се качвах и реших да и помогна – и аз съм падал.
- А сигурен ли сте, че не вие сте причинили падането? – попита недоверчиво учителката.
- Уверявам Ви, госпожо! Просто пътищата ни се пресякоха случайно.
- Добре. Можете да я пуснете.
Драко внимателно остави Джини на следващото стъпало и каза дяволито:
- Внимавайте, госпожице Уизли. Не винаги съм по стълбищата, за да ви спасявам.
- Какво трябва да значи това? – обърна се преподавателката.
- Просто шега. – измънка момчето. – Довиждане, професоре. Довиждане, госпожице.
И слидеринецът тръгна спокойно нагоре по стълбището. Обаче като стина достатъчно високо, помаха на Джини да се качи при него.
- Гениално! Наистина гениално! – възкликна момичето, като стигна до Драко.
- Благодаря ви, госпожице! – каза момчето. Опита се да направи реверанс, но не се получи и той падна. С Джини заедно се засмяха. Момичето помогна на приятеля си да стане и каза:
- Трябва да тръгваме. Часовете ще почнат след десет минути.
Двамата се разделиха и всеки си отиде в часовете.
**********************
Във всеки час преподавателите им разясняваха колко важни са тези разменни начала. Даже и професор Снейп се присъедини към Клуба на Разменните Начала, както го наричаше вече Драко.
- Разбирате, че няма да е лошо да отидете там. Но за да отидете, трябва да имате хубави оценки. Затова постарайте се над тази иследващата отвара. Всеки преподавател избира дали да има теоритичен или практичен изпит. Повечето – като мен – предпочитат практиката. Затова ето какво е направим: Ще сметна средноаритметичното от оценките на тази и следващата отвара. Тези, които имат Н и И или с други думи – над пет и седемдесет – ще са в предварителния ми червен списък. От тях ще избера най-подходящите момче и момиче от всеки дом. Днешната отвара е отвара за бодрост и концентрация. Дано ви помогне в края на часа. Ха-ха-ха!
Учениците се ококориха. Никога досега професорът по отвари не се беше шегувал, та какво оставаше за смях. Затова всеки се постара да се представи добре. Професорът им беше казал, че след края на процедурата над отварата на всеки трябваше да се издига небесносиня пара. И наистина в края на часа повечето пари бяха сини. Но на някои – като на Краб – се виеше гъст черен пушек, без някой да разбере защо. И отварата на Драко стана хубава. Над неговия котел се виеха леки пари с цвета на лятно небе и професорът спря до него да го похвали. Това , разбира се, го зарадва. Но по принцип той си беше добър в отварите.
Следващият час – древни руни – преподавателката също им говори за разменните начала. Нейния метод не беше по – различен от този на Снейп но с тази разлика, че тя постави летвата на пет и шейсет. И тук Драко се представи добре по негова преценка. Може би дори щеше да отиде в Германия – толкова го желаеше.
7 глава

Следващия понеделник всеки ученик получи сова от дирекцията. Първи получиха петокурсниците. Всеки трескаво отвори плика си. Осем петокурсници се разскачаха радостно по местата си. И Джини също – тя се разпрегръща с приятелите си и не можеше да стои на мястото си. Сега Драко можеше да си стиска палци. Дойдоха писмата на шести курс. Драко разкъса плика и...в ръцете му се изтърколи значка със слидеринската змия! Той отиваше в Германия! Да!
- ДА! Супер! – зарадва се гласно той. Сред другите шестокурсници бяха Панси, Хърмаяни разбира се, Хари, Сюзън Боунс, Джъстин Финч-Флечли, Тери Бут и Лайза Търпин. Най-накрая дойдоха на седмокурсниците, но Драко това не го интересуваше. Той и Джини отиваха в Германия. Все едно отиваха на ваканция. Стига Панси да им развали настроението. А с Панси е случваше нещо много странно. Тя се беше свила и Гойл и той и говореше тихо на ухото. Но затова не остана време. Дъмбълдор/отново/ се изправи да говори:
- На класиралите се – честито! А на загубилите – не унивайте! Всяко зло за добро. А сега ще помоля класираните да влязат в онази стая там – Дъмбълдор махна напосоки към вратата зад Височайшата маса. Същата, в която в четвърти курс избраните от Огнения бокал влязоха. Двадесет и четири ученика станаха и се изнизаха от масите и тръгнаха, но директорът ги спря.
- Почакайте! Има и лоши новини! – избранниците се заковаха. – Много съжалявам че...на можете да си довършите закуската. Като се замисля – и аз няма да мога.
Цялата зала избухна в смях. Хуморът на директора нямаше граници. И двадесет и четиримата ученизи бяха последвани от директора и ръководителите на домовете – Макгонъгол, Снейп, Флитуик и Спраут. Стаята беше доста обширна. Хари беше учуден от това – явно я помнеше по-различна. Всъщност беше толкова широка, че всичките ученици можеха да се подредят на един ред. И наистина ги подредиха така! Първо бяха петокурсниците от Слидерин, до тях тези от Хафълпаф, после Рейвънклоу и накрая Грифиндор. Същата подредба беше и на шестокурсниците и на седмокурсниците. Случайно или нарочно Драко беше до Джини. Скришом той хвана ръката и. Момичето го погледна и му се усмихна. Последен влезе Дъмбълдор. Той се усмихна лъчезарно на всички и подхвана:
- Още веднъж – честито! Сега ще се наложи да изслушате досадното бръщолевене на един старец преди да идете да празнувате. Ето какво ще направите. Приберете си всичкия багаж – няма да се връщате в Хогуортс. Сбогувайте се с когото трябва – Дъмбълдор погледна многозначително Панси – защото вдругиден заминаваме. Да, и аз ще досаждам. Ще пътуваме с Експрес Хогуортс. За другите не се тревожете – ще се приберат. Във влака ще ви бъдат раздадени още инструкции и – Дъмбълдор тъжно сведе глава – правила. Да, да правила. Не искам някой да осъмне с магарешки уши. – всички се засмяха а Дъмбълдор продължи. – Моете да се връщате в часовете, но само ако някой много иска. По – добре отидете да празнувате.
Една седмокурсничка се обади:
- Господин директоре! Ами с кого да празнуваме – другите са в часовете!
- Уверявам ви госпожице – стаите са празни като празна бутилка. Всички са освободени от занятия.
Викът от Голямата зала потвърди това. Явно и там им даваха инструкции. Дъмбълдор се усмихна и каза :
- Ето, виждате ли? Дим да ви няма!
**********************
По-късно в стаята на Слидерин беше окачен плакат ЧЕСТИТО НА ИЗБРАНИТЕ! който проблясваше в сребърно и зелено. Тържеството беше по-скоро в чест на неучебния ден. Почти всички се веселяха – даже и неизбраните. Почти всички – Панси и Грегъри се бяха усамотили до пламтящата камина – денят беше доста студен. Панси се беше сгушила в Грегъри и хлипаше тихичко. Приятелят и и говореше нежно на ухото и я галеше по главата. Драко незабелязано седна зад тях да подслушва – беше му мнго интересно за какво си говорят. Затова се престори, че чете книга. Влюените птички не се чуваха много заради шумотевицата, но Драко долавяше някоя и друга дума.
- Недей, не тъжи. Мразя да си тъжна. Ще се справиш без мен, ще видиш – говореше Гойл.
- О, не искам да се разделяме! Не искам! Трябваше да те изберат!
- Знаеш, че никога не съм бил добър в ученето. – отговори Гойл тъжно. Явно не му се мислеше за това.
- Може би, но сега вместо теб ще иде Драко. Вече не мога да го трая! Любимецът на Снейп! Винаги му вярва. Но да беше видял с очите си оная срещичка в гората... – недоволстваше Панси. – Но сега ще си отмъстя. Ако трябва ще следя всяка негова крачка, но ще го улича!
- Снейп ли? – престори се на глупав Гойл.
- Драко бе, глупаче! Ама че си и ти... – засмя се Панси. Двамата с Гойл се сгушиха пред камината.
Това беше достатъчно на Драко. Той се измъкна от стаята незабележимо надявайки се, че Панси няма веднага да изпълни заканата си. Излезе от стаята и се затича към кулата та Грифиндор. Чак като се спря пред картината осъзна, че не знае паролата. Дебелата дама намести диадемата си и надуто попита:
- Парола?
- Ами не я знам. – призна си момчето.
- Който не знае паролата, няма да влезе! – отсече дебеланата.
- Но аз не искам да влизам!
- Така ли? А какво тогава?
- Извикайте Джини Уизли, моля Ви!
- Хм, момент.
Дебелата дама изчезна и след няколко минути отново се намести на мястото си, казвайки:
- Ей сега.
И не мина и една минута и портрета се люшна напред. Джини излезе и попита:
- Какво има?
- Джини, ела с мен в библиотеката.
В библиотеката Драко обясни на момичето какво бе чул. В заключение момчето каза:
- Трябва да сме много предпазливи. Панси явно е решена.
- Да...ами как ще се срещаме? Не искам отново да сме двама непознати!
- Да го обсъдим във влака.
- А дотогава?
- Ще измислим нещо, не се бой! Никой няма да ни раздели!Обещавам ти!
- О, Драко! – Джини се хвърли напред и се сгуши в момчето. Прегръдката и беше топла като майски ден. – Прав си. Ще съм предпазлива, обещавам. А какво ще кажеш да си пишем само утре?
- Добре. Ако никой не ни чете кореспонденцията, съласен съм.
- Че кой може да я чете? – момичето прочете отговора в очите на Драко. – Панси и Рон...
- Да...знаеш ли, от толкова опити да ни разделят накрая сами ще се съберат. – додаде шеговито Драко.
Двамата с Джини огласиха библиотеката с бурен смях, но мадам Пинс дойде и ги прогони.
**********************
Впрочем абсурдната идея на Драко за Рон и Панси май щеше да се окаже малко вярна. Ако двамата не се мразеха толкова... Драко вече бе нагласил куфара си и си беше облякъл пижамата. Беше късно, но не му се спеше много. Мисълта, че отиват двамата с Джини в Германия го заливаше с енергия. След час обаче момчето реши, че на другия ден трябва да е бодър и затова сега лежеше в леглото си с плюшени зелени завеси и се мъчеше да заспи. Най-накрая обаче сънят го обори и Драко заспа, увлечен от сладки сънища за него и Джини. В съня му се явиха прекрасни пейзажи, кристални езера...и Джини, която весело му махаше! Двамата просто летяха и всичко им се усмихваше.
**********************
На другия ден занятията явно пак бяха отменени. Всички бяха радостни, с изключение на Хърмаяни, разбира се. Тя винаги се цупеше за такива неща. Обичаше ваканцията, но само за преговор. Чудно момиче! Но никой не можеше да се сравнява с Джини. Тя и Драко наистина се удържаха този ден, макар и трудно. Тяхната любов се беше разрастнала още повече. Сега двамата не можеха един без друг. Чудно нещо беше това любовта, мислеше си Драко. Толкова променя – даже и момчето само не можеше да се познае. Но той не харесваше стария Драко и беше доволен от новия. Сега се беше запътил към директорския кабинет – беше получил сова да се яви относно новия инструктаж. Като пристигна беше още рано, но там го чакаше професор Снейп, който щеше да му каже паролата. Професорът се усмихна вяло и каза:
- А, Драко! Паролата е пиперено дяволче!
- Благодаря, професоре. Пиперено дяволче!
Водоливникът се отмести и направи място на движеща се стълба. Драко се качи на нея и не след дълго се озова пред дъбова врата. Почука и влезе.

8 глава

Вътре нямаше почти никого. Всъщност само Джини/според плана/ беше там и си приказваше с Дъмбълдор. Когато момчето влезе директорът го поздрави а Джини му кимла леко. Драко се усмихна и поздрави вежливо:
- Господин директоре, госпожице Уизли, добър ден.
- Добър ден и на теб Драко. – поздрави Дъмбълдор.
- Добър ден, господин Малфой. – каза Джини безразлично.
- Какъв е този тон, вие двамата? – попита директорът закачливо. – Да, да – знам всичко. Нищо не ми убягва, най-малко учениците. Не се безпокойте. Аз няма да кажа на никого. Всъщност вашата връзка може най-накрая да помири вечната вражда между Грифиндор и Слидерин. Е, ще се намерят и такива, които няма да повярват... – въздъхна Дъмбълдор и разговорът се приключи, защото дойдоха Панси, Хърмаяни и Сюзан Боунс. Затова всички замълчаха. Лека полека стаята се напълни и когато последният ученик хлопна вратата/беше приятелка на Джини, някаква Луна Лъвгуд – доста чалнато момиче, отсъди Драко./ директорът стана и поздрави скупчилите се:
- Добро утро! Малко ни е тесничко, но нищо. Сега като ви извикам по име, ще дойдете при мен да си получите книжката с инструкции и билета за в Експрес Хогуортс. Пазете ги, защоно ще ви трябват в училището Ритер. Хърмаяни Грейнджър!
Хърмаяни се появи иззад тълпата, взе си билета и си седна на мястото.
- Луна Лъвгуд!
Чалнатото момиче си взе билета и книжката и като Хърмаяни, си седна до Джини.
Така след като всички си получиха нещата, Дъмбълдор обяви:
- Днес също няма да има занятия. Отказахме се да ви набием в главите каквото и да било. Ако не сте си нагласили багажа, направете го. Утре ви чакам пред главния вход в осем часа сутринта с куфарите ви. За тях ви препоръчвам заклинанието Локомотор Куфар! За преноса. Дим да ви няма! Драко, Джини – вие останете.
Двамата отново си седнаха, но този път един до друг. Директорът се наведе през бюрото и им каза сериозно:
- Внимавайте! Знам за намеренията на госпожица Паркинсон – опасявам се, че могат да доведат само до ваша вреда. Затова ще ви помоля да бъдете...по-дискретни. Сега, когато Волдемор се възигна...- Дъмбълдор въздъхна – но както и да е. Забавлявайте се е щурейте на воля! Довиждане, приятен ден.
- Приятен ден и на вас, сър! – отвърнаха в хор Драко и Джини.
След като излязоха, двамата се гледаха неловко няколко минути. Накрая Джини каза:
- Как ще се уговорим за утре във влака?
- Не знам. Във всеки случай, искам да сме в едно купе.
- Хей, хрумна ми идея. – каза внезапно Джини. – Какво ще кажеш да се позабавиш малко на път за купе. През това време ще уговоря Хари и Хърмаяни да сме заедно. След като влака тръгне ще дойдеш при нас под предлог, че няма място.
- Нищо не пречи да опитаме. – каза Драко.
В този момент отнякъде пак изникнаха Панси и Гойл. Драко направи мимика на Джини и после и каза студено:
- Довиждане, госпожице Джини.
Джини се ошашави малко, но като видя Панси и Гойл отвърна:
- Да, довиждане, господин Малфой.
Тъкмо като Панси и Гойл се приближиха, Драко и Джини се разделиха без думица повече. Както беше казал директорът – бяха дискретни.
**********************
Планът на Джини проработи учудващо добре. Ето защо сега Драко беше с груичката на Хари – човекът, с който допреди година си разменяха коя от коя по-солени обиди. Но сега двамата седяха един до друг и оживено си приказваха за куидич. Разбира се, разговорът тръгна малко трудно, но постепенно ледовете се разчупиха и никой не можеше да се оплаче, че му е скучно. Джини и Хърмаяни обсъждаха покупките, които смятат да си купят от Германия. На момчетата, разбира се, това беше доста скучна тема и те се разприказваха за куидича. А като дойде количката със закуските Драко извади кожена кесийка от джоба си и каза:
- Аз ще почерпя. По малко от всичко.
Другите се възпротивиха, но момчето настоя.
- Няма друг начин да ви се реванширам, нека направя поне това за вас.
Половин час по-късно всички се забавляваха страхотно с всякаквовкусовите бобчета. Хърмаяни обаче си изпати най-много. Тя се задави и каза отвратено:
- Бляаа!
- Какво има? Какво си взе? – запитаха другите разтревожено.
Момичето глътна малко тиквен сок и каза:
- Топка косми! Ууууф!
Всички много се смяха на тази случка, но после за да дбъдат съпричастни и те си взеха най-подозрителните. Джини уцели хартия, Хари извади късмет с шоколад, но Драко също не беше доволен от своето – чесън. Вниманието на всички беше привлечено от фигурата, бързо преминала покрай прозореца – беше Панси, но по лицето и личеше, че доскоро е плакала. Всички погледнаха въпросително към Драко, но той сви рамене и каза:
- Сигурно си причини за това.
- Като например? – изпитателният поглед на Хърмаяни се впи в него.
- Ами например заради Гойл.
- Моля? – недоумяваше Хари.
- Да – те са гаджета. Незнайно и непонятно за мен – но мен това не ме засяга.
- А друга причина има ли? – попита този път Джини.
- Може да се разкайва за греховете си, но не вярвам в това. – засмя се слидеринеца.
- А възможно ли е да плаче заради теб? – попита отново Хърмаяни.
- Какво искаш да кажеш? – беше ред на Драко да зададе въпрос.
- Искам да кажа – натърти Хърмаяни – че може още да те обича. Да беше видял физиономията и, когато хипогрифът в трети курс те рани! – стрелнаха се очите на момичето към ръката на Малфой.
- Мен? Глупости! Тя първа поиска да се разделим. Плюс това – никога не съм я обичал много.
- Аха... – остана недоверчив Хари.
Джини видя, че обстановката охладня, затова смени темата:
- Как мислите, какво ли ще правим на тези разменни начала?
- Не знам, но знам едно – защо се казва разменни начала. – каза шеговито Хари.
- Защо? – полюбопитстваха другите.
- Защото ще си разменяме картички от шоколадови жаби!
Малкото купе се огласи от дружния смях на четиримата. До края на пътуването всички обсъждаха плановете си. Чак когато влакът забави ход, отнякъде се чу глас:
- Моля, след като учениците слязат да се явят при директора. Благодаря.
Драко въздъхна и каза:
- Е, ще тръгвам. Чао, благодаря за страхотното прекарване. Беше супер с вас!
- И ние благодарим, чао Драко!
Десет минути по-късно докато Драко стоеше до Снейп си мислеше за страхотното прекарване – страшна работа беше с грифиндорци. Малфой се засрами пред себе си, че толкова години е бил отвратителен с тях. Когато дойдоха всички от Слидерин професорът ги подреди по курсове и така малката група от Хогуортс се запъти по една пътека към внушителен замък. По пътя Панси поита Драко:
- За какво си мислиш?
- А ти за какво мислиш? – не и остана длъжен Драко.
- За Грег. Много ми липсва.
- Браво. Аз пък си мисля дали ще може да играем куидич.
Панси се изненада.
- Да бе! На бас, че си мислиш за малката Уизли.
- Е и? Това не те засяга.
- Ще пиша на професор Снейп и...
- И той няма да ти повярва. – довърши студено момчето.

9 глава

Групата от Хогуортс и Дъмбълдор застанаха в едно обширно фоайе, наподобяващо това на собдтвеното им училище. В другия край на залата се отвориха и затвориха врати, чуха се забързани стъпки и един мъж на средна възраст се завтече сърдечно към тях. Това явно беше директорът. Имаше внушителен ръст и рунтава брада но усмихнато и добродушно лице. Косата му, на места посивяла беше подстригана в къса прическа. Мъжът допритича остананлите десетина метра и каза на Дъмбълдор:
- А-а-а-а, Дъмбълдор! Каква радост за очите ми. – тези топли думи бяха придружени с твърд акцент.
Двамата директори се здрависаха и Дъмбълдор рече:
- Синклер, стари друже. Чест е за мен, че пак се срещаме. Къде са твоите дяволи?
- Ей сега ще ги извикам. – германецът извади от втърешния джоб на сребристата си мантия една позлатена свирка и изсвири три пъти с нея. Тутакси се явиха и останалите ученици – всички те бяха в тревнозелени мантии. Дъмбълдор се усмихна сияйно на германските ученици и попита Синклер:
- Ти ли ще им обясниш или аз?
- Давай! – усмихна се окуражително германецът.
- Добре тогава. Слушайте – аз съм професор Дъмбълдор, директор на училище Хогуортс. Сега ще направим една малка размяна: Аз ще предам моите ученици на вашия директор а вие ще дойдете с мен.
Много от германците го гледаха с недоумение. За всеки случай, Синклер преведе думите и на немски. Дъмбълдор добави:
- И още нещо – аз оставаям нашия транспорт тук а ние с вас – обърна се той към германчетата – ще пътуваме с вашия.
- Няма ли да останете поне за тази вечер, Дъмбълдор? – сепна се германският директор.
- За съжаление, не. Нашите зверове изпуснаха три учебни дни и четвърти ще им стане много. Само едно нещо – бихте ли казали на вашите ученици, че ако някой иска да ме пта нещо да го стори на родния си език, макар че ще се наложи да извини лошия ми изговор на някои думи. А някои може да предпочетат и английски разбира се.
Сивклер преведе със смях. Някои ученици също се поусмихнаха. После Дъмбълдор каза на немски:
- Хайде, елате с мен. И ще е по-добре да ме заведете до вашия транспорт.
А към хогуортци се обърна на английски:
- Довиждане. Да слушате!
И с тези последни думи Дъмбълдор и германските ученици се обърнаха и излязоха от фоайето. Някои даже се заприказваха с директора. Не след дълго те се изгубиха от поглед.
**********************
- Е, да влизаме да се стоплите! – подкани Синклер.
Той се запъти към вратата в дъното, и хогуортци го последваха. Влязоха в една много просторна зала – от тавана се провисваха десетки грамадни полилеи с хиляди огромни свещи. В залата имаше четири маси – три успоредни и една в дъното, но коята стояха възрастни – вероятно учителите. Групата от Хогуортс се раздели на три части – петокурсници, шестокурсници и седмокурсници. Германските ученици се посместиха и направиха път на новодошлите. При петокурсниците Джини оживено разговаряше с чалнатото момиче – Луна, затова Драко седна до Хари и Хърмаяни. А директорът стигна до своето място на масата си и като огледа всички добродушно каза:
- Добре дошли! Радвам се да ви видя. Скъпи възпитаници, представям ви учениците от училище за магия и вълшебство “Хогуортс”! – избухнаха бурни аплодисменти. Като стихнаха директорът продължи. – Те ще са тук до края на месец май а после ще се приберат у дома си. До тогава вие ще имате възможност да ги опознаете и да станете приятели. А сега ви предлагам да се заемете с вкусните ястия, приготвени специално за тази знаменита вечер.
Синклер плясна три пъти с ръце. От друга врата се появиха огромни подноси, прикрепяни от розови, сини и зелени феички. Те сервираха ястията и се оттеглиха. Хърмаяни каза:
- Как мислите, какво е това?
- Аал мит керне. – отвърна Драко от другата страна на Хари. Той вече лакомо поглъщаше порцията си.
- Което значи? – попита Хари.
- Змиорка с ядки.
- Ъ-ъ-ъ-х! – възкликна с погнуса Хърмаяни.
- Защо така? Много е вкусно. Поне го опитай. – насърчи я Драко. – Виж, и Джини яде! – това си беше истина.
Хърмаяни хвана вилицата и с физиономия, която казваше”Гнусно!” си хапна малко. Тя помълча малко, после си взе още и каза:
- Печелиш – наистина е вкусно. Хайде, Хари! Не е отровно.
Хари също започна да яде – и на него му хареса. А питието в чашите също беше изненада – за Хърмаяни и Хари. Момичето надникна в чашата си и каза насмешливо:
- Нека да позная, Драко – кръв от невестулка? Или от нещо друго?
- Драко се усмихна леко и обясни простичко:
- Всъщност е само сок от касис.
- Аха. Този път преувеличи доста, Хърмаяни. – засмя се Хари.
След като приключиха с вечерята, Хърмаяни извади книжката си от джоба и промълви замислено:
- Тук пише, че ще спим във влака – по двама във купе. Чудничко. Е, аз ще бъда с Джини.
Драко се замисли. С кого ли щеше да му отреди късмета? Тогава Хари го побутна лекичко и му каза:
- Хей, търся си съквартирант. Ще се съгласиш ли.
- Ами...добре, щом нямаш против.
Тогава двамата Отличници от Хогуортс се изправиха и замахаха на всички да се връщат във влака. Драко и Хари се изправиха и тръгнаха един до друг в тълпата. Но Драко забеляза, че новият му приятел си разменя усмивки с една германка. По пътя до влака двамата почти те си говориха. Но като стигнаха до купето си и влязоха, от вамата се изтръгна вик на изненада – малкото купе се беше превърнало в удобна просторна стая с две легла. Куфарите им играеха роля на нощни шкафчета. На прозореца имаше опънато непрозрачно перде. Хари обясни на Драко, че това се казвало хотелска стая. Бил виждал на брошурите, които семейството му получавало през летните ваканции. Драко, който до сега в живота си не бе и чувал за подобно нещо, си замълча. Но мъгълските неща го учудваха все повече и повече. На вратата им се показаха Хърмаяни и Джини – и двете в халати. Те пожелаха на момчетата лека нощ, а Джини прегърна Драко. Двете с Хърмаяни се изгубиха със смях, който продължи да се чува – явно двете бяха в съседното купе. Драко и Хари си облякоха пижамите и си легнаха. Двамата загасиха лампите, но останаха да си приказват. Хари въздъхна и каза бавно:
- Значи е вярно.
- Кое да е вярно? – попита Драко, загледан в тавана.
- Вие с Джини ходите. – отвърна Хари.
- Да, вярно е. Много я обичам. Не знам какъв е бил живота ли без нея.
- Хм.
- А коя беше онази германка? – попита закачливо Драко.
- Каква германка?
- Онази, с която си разменяше усмивки. Видях ви.
- Няма значение. – измънка Хари притеснено.
- Кажи ми де, моля те! Можеш да ми имаш доверие.
- Добре, но нито дума на Хърмаяни.
- Гроб съм – ухили се Драко.
- Тя е на петнадесет – казва се Ема. Докато ставахме се сблъскахме и успяхме да разменим няколко думи. Беше забавно да се разберем. И...
- И? – подкани Драко. Беше му много интересно.
- Ами много е готина.
- Оха. – засмя се Драко. – Хари Потър – сразен от любов. Ха-ха-ха!
- Не е смешно! От слабата светлина в коридора се видя, че Хари почервеня. – И аз мога да кажа същото за теб – Великия Драко Малфой – непукист и с високо вдигната глава – поразен от любовната стрела на Купидон. Ха-ха-ха-ха!
- Добре, добре...преставам, обещавам. – Драко още не можеше да си поеме въздух от смях. Но всъщност го завладя и облекчение – не искаше приятелят му да се измъчва заради Джини. И без това сигурно си имаше достатъчно проблеми. А и нямаше намерение да му казва за Рон и Хърмаяни – ако знаеше, споменът щеше да го заболи а ако не знаеше – щеше да стане двойно по-лошо. Затова Драко смени темата.
- Хей, знаеш ли кога трябва да ставаме утре? – попита той.
- Момент.
Хари прошепна Лумос! и когато успя да си извади книжката, прочете на глас: Ставане – 7:30. Закуска – 8:00. Занимания – 8:30 до 12:00. Обяд – 12:10. Свободно време – 13:00 до 19:00. Вечеря – 19:10. Свободно време – 20:00 до 21:00. Връщане в спалното купе – 21:10. След 22ч. Лампите угасват и е препоръчително учениците да заспиват. НЕ се разрешава посещения на други купета след 19:45!
- Ах, че се прецака! – каза подигравателно Драко.
Хари вдигна поглед от книжката.
- Защо? – попита той.
- Ами моето легло е вече топличко а ти сега ще зъзнеш още 10 минути. Ха-ха-ха! – изсмя се момчето.
- Ей! – Хари хвана възглавнизата и почна да налага Драко по главата. Слидеринецът от своя страна не му остана длъжен. Но май бяха вдигнали прекалено шум, защото от коридора се чу ядосан глас:
- Какво става тук?!
Хари и Драко се спогледаха. Мигом взеха възглавниците си, завиха се презглава и не мръднаха вече. Явно шума беше привлякъл вниманието на Отличника. След като двамата съквартиранти се увериха, че си е тръгнал, те си пожелаха Лека нощ! и не продумаха вече. Драко заспа, приспан от спомените си с Джини – последното, което помнеше, беше звездната нощ и срещата им при камъка на Сепията.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

35 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.