Новината го зашемети .Стоеше вцепенен и не можеше да повярва.Сърцето му задумка лудо и сякаш това пречеше на мислите му.Не искаше да издава уплахата и изненадата си,но капката пот по слепоочието и нервното преглъшане паравеше това невъзможно.Това бе Хари и той току що научи най-ужасната новина в живота си.Сякаш с огромни усилия главата му се извартя към Рон.Той гледаше така сякаш някои му беше казал лош виц.
-Но...как?-изрече Рон с недоумение и ужас.
Хауърд го погледна с печален поглед:
-Все още незнаем.
Хауърд беше шефа на Хари и Рон.Той беше завеждащ отдел аврори.Току що бе съобщил на двамата си най-способни служители ужасна новина.Беше я научил от министъра на магията преди по малко от час.Сега припознаваше себе си в реакциата на Рон и Хари.Истината беше тежка, непоносима, невъзможна.
-Волдемор се е завърнал, все още не знаем как…-му бе казал министърът-съберете колкото се може повече инфомация...имаме трима свидетели дано да са ви от полза и...успех приятелю.-Точно тези думи сякаш вкамениха старият и преминал през почти всичко шеф на отдел Аврори.
Сега беше най-добре да оведоми най-способните си служители.Ето защо в момента в неговия офис стояха 8 човека, най-добрите аврори в Англия.Двама от тях бяха Хари и Рон.
Хауърд изгледа лицата на всички в стаята.Очите им бяха разширени от ужас.
-Къде са свидетелите-Обади се Хари Потър.
-В момента са в една празна съдебна зала под,пазят ги шестима аврори.
-Бих искал аз и Рон да ги разпитаме първи ако може.
-Тъкмо щях да предложа кой иска първи да ги чуе.Добре щом изявявате желание...Елате с мен.
Началника стана от стола си и тръгна към вратата.Хари и Рон го последваха и оставиха тежкото мълчание зад себе си.
На врата на съдебната зала имаше двама аврори.
-Индифицирайте се-каза единия въпреки че познаваше и тримата.
-Пол Хауърд,Потър Хари и Уизли Роналд идваме да разпитаме свидетелите.Пазачът извади магическата си пръчка насочи я кам всеки един от тримата и изрече „Визоркестия”.
Изведнъж пръчката засия в зелена светлина.
-Всичко е на ред-изрече с дрезгав глас аврорът-можете да влезете.
-Благодаря-рече Хауърд.
Влязоха през дебелата желязна врата и от вътре ги лъхна миризма на стари документи и разлагащи се пергаменти.Залата беше почти празна.Хари се огледа и видя трима души седнали в единия край на трибуната около тях стояха прави четерима аврори които напрегнато гледаха новодощлите.
-Оставете ни сами -извика Хауърд така че да го чуят до трибуните-Имаме важна работа да вършим.