Глава 4
Хауърд, Хари и Рон изчакаха да излязат аврорите и се запътиха към свидетелите.Бяха две жени и един млад мъж.Едната жена беше на въсраст може би петдесет години.Другата беше по млада и беше облечена по мъгълски начин.Мъжът не беше по възрастен от Хари и Рон.Беше малко нисък, беше леко закръглен и имаше кръглолико лице.Някак се стори познат на Хари...
-Невил!-Учуди се Хари
-О...Хари здравей...аз чух че работиш като аврор.
-Да.-рече Хари-Не мога да повярвам че се срещаме при такива обстоятелства.Надявам се да си добре.
-Физически съм добре, Хари но душевно съм изплашен до мозъка на костите си.-Невил се загледа в далечината и коленете му потрепериха,явно си спомни нещо болезнено.В очите му се четеше безумен страх.
-Волдемор...-прошепна Хари с гняв.
-Да Хари...той беше казвам ти.-Невил го погледна в очите сякаш го молеше да го събуди от този кошмар. Но кошмарът продължаваше … и всички бяха въвлечени в него.
-Вярвам ти Невил но засега не казвай нищо повече.-рече му успокоително той.Подаде му чаша кафе и успокоително.След това насочи пръчката си към вратата на залата, помисли си "Локопортус".Вратата се заключи чрез магията му.Хари погледна към Невил.В момента Рон му говореше нещо.Хауърд пък разпитваше старата жена която изглеждаше така сякаш е видяла летящ слон.Викаше доста високо и беше покрила шефът на Потър със слунка но неможеше да различи думите-чуваше се само високо боботене.Хари се запъти към единствения свободен свидетел.Младата жена го видя и му се усмихна.Усмивката и бе 2рото най-добро нещо което той бе виждал през деня след Джини. Младежът се възхити на спокойствието и.
-Добър ден.Надявам се да сте добре.-Рече той.
-Благодаря добре съм.-Момичето имаше звънлив глас големи сини очи и дълга бяла коса.Беше я сплела на плитка и имаше брошка с лъв на нея.Стори му се позната някак и … видът и бе опияняващ… за момент Хари изпадна в транс, сякаш светът спря да съществува бяха само той и тя,но звярът в него изрева и той се сепна и попита:
-Извинете за въпроса но вие да не сте Вийла?-попита Хари.
-Майка ми е Вийла.И аз съм вийла.Една от малкото които останаха в България.-чак сега Хари забеляза акцента който му беше така добре познат от Виктор Крум.
-България?А какво правите тук в Англия.
-Дойдох тук преди три месеца.Но каво съм правела не е ваша работа.-Тя незнайно защо се нацупи все едно Хари я е обидил с нещо.
-Госпожице разберете че е наложително да обосноветя всяка подробност около това за което сте тук.Това което сте видели или чули може да ни помогне да предотвратим бетствие… дори по лошо от това-война..-Хари я погледна в очите и му се прииска да направи нещо за да я впечатли.Отново осети че зяпа момичето.С мъка отправи погледа си някада другаде и зачака отговора и.Вийлата се зачуди нещо.Личеше си че в нея се води борба.В ясните и като лазурно небе очи се четеше неспокойствие.
-Добре, но незнам колко е законно това за което съм тук.
-Ами...Ъъъ...Спокойно госпожице няма да ви направим нищо.-каза Хари успокоително-Независимо какво сте извършили или какво сте имали намрение да извършите.-Изрече Хари и замлакна очаквайки отговор.
-Добре тогава...Виждам че нямам друг избор освен да ви разкажа… -тя се поколеба за момент но след миг продължи-В България имаме една магическа билка.Казва се Вучевица.
-Тя е много важна за нас, Вийлите.По принцип тя расте там където е погребана Вийла.Разберете от това растение ние получаваме красотата си.Обикновенно я пием сварена на чай или я ядем като подправка в ястията си.Това е традиция която само в някои места в България се спазва.Само вийлите и само някои хора знаят за съществуването на тази билка.Само в България и във Франция има Вийли.До ден днешен са останали много малко от тях, особено в Франция.Всичко беше наред в България докато билката растеше.Но постепенно започна да изчезва!Не знаем причината.От скоро все по трудно се намира и то на най-високите върхове в планините.Разбрахме че в Франция е напълно изчезнала!
-Но откаде знаете всичко това!Аз досега си мислех че вийлите са просто митични същества!-Хари я погледна зачуден.В очите му се четеше недвоумение.
-Явно сте слабо образован господин Потър-сопна се момичето.Хари съжали за групоста си.
-Извенете.Моля продължете.-подкани я той.
-Хм...добре тогава.От българи в Англия разбрахме че тук има Вучевица в изобилие, но само на едно място.Това място е познато като Забранената гора до училището за магия Хогуортс.Зашото преди това място е смятано за свещено и Вийлите са били погребвани там.
-Забранената гора!Хм...Всъщност като се замисля наистина съвсем е нормално там да има такава билка.Всъщност каво ли няма там.Но все още не разбирам защо казахте че сте извършили нещо незаконно.-Хари избълва това на един дъх понеже беше впечатлен от разказа на вийлата.
-Понеже съм нелегално в Англия.Бях изпратена тук за да разучя всичко относно Вучевицата в Забранената гора.От тук започва моята история която късае Онзи-който-не-бива-да-се-назовава-отвърна тя .
-Целият съм в слух.-Рече Хари със затаен дъх.