Глава 2
Изненади и Защита
2 Септември
13:00
Библиотекага
Тази сутрин всичко си вървеше по план – станах, приготвих се и с Дора и Лили слязохме на закуска. Получихме си програмите. Първи час – ЗСЧИ.
- Защита! Супер! – казах аз.
- Аз пък имам Аритмантика! – ухили се Дора
- И ад! – добави Лили.
Сега да обясня. Лили и Дора искат да станат лечигтелки! Аз искам да съм аврор.
Като приключихме със закуската, тръгнах към кабинета по Защита. Но там нямаше никого. На вратата имаше бележка:
“Шести курс – кабинет 50, трети етаж.”
Какво беше това?
Нямах време да си задавам въпроси, вече бях закъсняла. На бегом слязох до третия етаж и нахълтах в кабинета запъхтяна. Всички ме зяпнаха.
Супер, просто супер.
- Г-це… ! – започна учителят.
– Джонс – довърших аз, поемайки си въздух на пресекулки. – Извинявайте за закъснението професоре, но горе в кабинета ня…
- Няма нищо, не отнемам точки още от първия час. – изписка дребничкият професор – Седнете.
Чак сега се огледах из кабинета. Чиновете бяха шест на брой с по две места и бяха наредени в три редици, по два във всяка. Зад чиновете имаше огромно празно пространство – сигурно там щяхме да упражняваме заклинанията.
На първият чин на първата редица седяха двама рейвънклоуци. Зад тях – двама слидеринци ( Снейп и Макгрей ).
На втората редица стояха две рейвънклоуки, а зад тях – Емилия Голдхарт и Мойра Скот. На третата редица седяха Потър и Лупин. Блек седеше сам на чин. Леко присвих устни и седнах до Блек.
Докато вървях към мястото си, забелязах, че Рейвънклоуките ( Клара Джаксън и Сара Силинг ) ми се намусиха, а Емилия направо си умираше от яд. ( Добре, че погледите не убиват! ). Но защо? Вече започнах да се вбесявам.
Часът започна. Пълна тишина. Всички слушахме професор Бентън и от време на време си водехме по някоя бележка.
Изведнъж, към мен безшумно се изтъркаля едно малко синьо топченце.
Топченце?!
Ооо, днес не ми е ден!
Топчето се спря пред мен и се превърна в парче пергамент.
“Здравей! Май не сме се запознавали официално.”
Погледнах Блек, извъртях очи и написах:
“Не, не сме.”
В мига, в който оставих перото, бележката пак се превърна в топче и се търкулна към Блек.
“ Аз, естествено, знам коя си.”
“Значи няма нужда да ти се представям.”
“Май не си от най-приказливите…”
“Напротив.”
“Не ти личи.”
“Виж Блек, не ми е до флиртове.”
“Кой флиртува?”
“Стига си се правил на интересен.”
“Отсега мога да ти кажа, че цялата година до теб ще е много забавна.”
“Много оригинално, няма що.”
И звънецът би.
*******
Същия ден
23:30
Момичешки спални
Преди да заспим, разказах на Дора за часа по Защита. Тя не каза нищо, само се изхили.
Хвърлих възглавница по нея.
Да, наистина се държах гадно с него. Но бях в лошо настроение. Не стига че закъснях и ме сложиха да седя до човек, който не харесвам, ами и Емилия не ми говори оттогава. За какво ли ми се сърди?
Ами Джаксън и Силинг? Те май същ ми се сърдят. По-добре да си лягам.