Хари, Рон, Хърмаяни и Джини се срещнаха със Снейп на изхода на пещерата. нейп протегна ръка на Хари и му каза:
-Добре се справи, Потър. - каза му той искрено. -Наистина много добре. Ти наистина си велик магьосник. Никой не би могъл да победи Черния лорд, освен Избрания.
-Благодаря ти. - каза Хари. -Но нямаше да успея без теб. Ако Слъгхорн не ми беше дал стария ти учебник, нямаше да разбера за твоите магии. А те са много полезни. Особено "Левикорпус" и "Сектумсемпра". Благодаря ти,
че ми помогна да намеря приятелите си. Благодаря ти за всичко, което направи за мен и за тях.
-Няма защо. - отвърна Снейп. Лицето му беше дружелюбно, нямаше вече подигравателни усмивки или погледи, пълни с ненавист. -Радвам се, че успях да ти помогна. Но, както вече казах, то се справи наистина много добре. Сигурен съм, че Сириус, Дъмбълдор и родителите ти щяха да се гордеят с теб.
-Никога няма да разбера. - каза Хари, който изведнъж почувства огромна тъга, когато чу имената на останалите хора, които бяха неговото семейство. Беше победил Волдемор, но никога нямаше да ги види... да си поговори с тях... да ги прегърне...
-Искам само да те помоля да ми простиш за отношението ми към теб. - продължи Снейп. - Не бях прав. Баща ти наистина ме тормозеше, но беше велик и талантлив магьосник. Той ми спаси живота, а аз за благодарност предадох него и майка ти на Черния лорд. Никога няма да си го простя. - каза той с покрусено изражение.
-Но ти ме спаси на няколко пъти от лапите на Волдемор. По-достойна отплата за родителите ми няма. Сигурен съм, че те биха ти простили. - рече Хари.
-Благодаря ти - каза Снейп. И после му стисна ръката признателно. -Няма да забравя тези думи. Може би някой ден те ще ми помогнат да надмогна срама, който изпитвам от деянието си.
-Професор Снейп? - обади се Рон. -Сър... показахте истинската си същност - вие сте един достоен човек - като Хари.
-Да, професоре. - рече Хърмаяни. -Вие наистина помогнахте на Хари. Вие спасихте и него и нас от ужасна съдба. Сигурна съм, че целият магьоснически свят ще ви признае за герой - като човекът, помогнал на Хари Потър да унищожи Лорд Волдемор.
-Така е. - каза и Джини. -Вие извършихте наистина добро дело. Вие и Хари сте истински герои.
-Благодаря, но заслугата е изцяло ваша, деца. - отвърна Снейп. -Все пак вие помогнахте на Хари да намери и унищожи хоркруксите. Без вас той нямаше да се справи. Вие сте му истински приятели. Сега, за съжаление трябва да се сбогуваме. Но съм сигурен, че един ден пак ще се срещнем. Дотогава ви пожелавам на всички много здраве, щастие и дълъг живот.
-Благодарим ви, професоре! И на добър час - отвърнаха младежите.
-Сбогом, деца! Бъдете щастливи! - и после се магипортира.
-Е, сега накъде Хари? - попитаха приятелите му.
-Ами... да ви кажа, много ми се иска да се отбия за последен път при леля си и вуйчо си. Искам да ги видя за последен път и да им благодаря, защото те, макар и неохотно, ми дадоха покрив над главата. - каза Хари.
-В такъв случай, да вървим. - отвърнаха приятелите му.
-Добре. Към "Привит Драйв"! - рече Хари.
И с едно силно ПУК! четиримата се магипортираха на "Привит Драйв", където ги очакваше една голяма изненада.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...