Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 05.04.2007 от Малфой

Слънцето бавно разливаше лъчите си. Отпред се стелеше гладкото зелено кадифе на ливадите, изумруденото покривало на стръмните хълмове, обграждащи Литъл Хангълтън. В далечния източен край на равнината, кацнала на върха на невисок рид, се мержелееше красивата господарска къща, която някога е била собственост на семейство Риддъл. С течение на времето тя се беше превърнала в символ на зловещи събития и странните предания допълваха нейния мистериозен облик. Бяха изминали повече от петдесетина години, откакто жена от селото бе открила труповете на тримата Риддъл. Оттогава тази емблематична постройка беше занемарена и превърната в склад за непотребните вещи на жителите на Литъл Хангълтън. Пред лицето на света тя все още пазеше следи от някогашна красота, но повечето ù съставни части бяха изпели вече своята песен. Прозорците бяха счупени, а по дървените им рамки, в някое отколешно време полирани и излъскани, сега бяха полепнали прах и мъх. Каменните стени бяха пропукани и разядени и хлапетиите ги бяха изрисували с какви ли не обидни думи. Полусрутеният покрив беше израз на неподдържане и изоставеност, гредите, влажни и тъмни, се виждаха, а от тях висяха сребристобели паяжини. Единственото нещо, запазено кажи-речи здраво, беше входната врата, която зееше отворена. Върху нея грубо бе закована мъртва змия. Очевидно беше, че хората от селото се страхуват да се застоят повече от минута на това място, затова и не затваряха вратата, защото си мислеха, че като влязат, тя ще се захлопне и някакви зли сили ще ги погубят.
В известна степен бяха прави. По изровената камениста пътечка, водеща надолу към поселището, вървеше нисък мъж, чиято походка ясно изразяваше, че накуцва. Непознатият имаше плешиво теме, проблясващо под ярката слънчева светлина, а в едната ръка носеше къса и тънка дървена пръчка – ръка, върху която като че ли носеше красива ръкавица. В малките му воднисти очички като в огледало се отразяваше обстановката около него: отразяваше се и множеството от постройки, в които преживяваха обитателите на странното селище, и двата хълма, между които бе сгушено то, и обсипаните с цвят дървета.
– От толкова години не бях идвал тук. Животът е странен.
Гласът на мъжа беше студен и отсечен, дори хриптящ, изпълнен с ледена радост.
– Хей, господине... господине...
Към мъжа с плешивото теме се приближаваше някакъв човек, облечен в дрипи, който изглеждаше засмян.
– Господине, почакайте... Кой сте вие...? Не съм ви виждал в Литъл Хангълтън, чужденец ли сте?...
Другият се обърна. В очите му просветна червен пламък, той се усмихна и се показаха зъбите му като на вампир. Местният се отдръпна назад, ужасен, и си пое дълбоко въздух.
– Но...
Събеседникът му вдигна тънката пръчка, която носеше в ръката си, замахна с нея във въздуха и я насочи към втория човек. Миг по-късно той се строполи на земята, без да помръдва изобщо.
– Какво да се прави... мъгъли.
При това нетипично за едно нормално същество възклицание той продължи пътя си, несмущаван от каквото и да било.





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

28 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.