Пета глава
Хари се събуди от приятния аромат на палачинки.Първоначално помисли, че идват от кухнята, но веднага разбра, че палачинките са в стаята му.Той стана, сложи си очилата и видя приятелите си до леглото с поднос.
-Добро утро,Хари!-казаха те в един глас.
-Добро утро-каза и той като се усмихна.-Но какво е това?-попита като не скриваше почудата си.
-Ами помолихме леля ти да ти направим закуска, която да ти донесем в леглото и тя се съгласи- каза Хърмаяни с широка усмивка.
-О, благодаря.Никога не съм имал закуска в леглото- каза момчето.
-Хари,-започна Рон- не случайно ти донесохме закуската в леглото.
-Как така?- изведнъж Хари се притесни.
-Ами не искахме да говорим за писмото пред леля ти.Сега ще ни разкажеш някои неща-каза грифиндорката много сериозно.
-Може ли да се на закусвам първо?-попита Хари леко облекченен, но все още притеснен.
-Да, но по-бързо- каза леко наставнически момичето срещу него.
-Добре, но ще е хубаво да ми дадете все пак подноса, нали така?- каза Хари като се стараеше да не се хили.Хърмаяни леко се изчерви бързо му подаде подноса с палачинките.
След десет минути Хари вече беше изял закуската си и се беше преоблякъл.
-Благодаря.Беше много вкусно, Хърмаяни.-благодари момчето.-Рон, благодаря и на теб, но не си мисли, че не се сетих, че само си пречил на Хърмаяни- каза момчето на приятели си, който стана леко червен.
-Няма за какво, Хари-каза момичето, което също се беше изчервило.-А сега разказвай- каза тя вече леко изнервено.
-Добре-каза Хари като видя, че няма начин да им каже по-късно, както беше замислил.-Първо ще ви кажа за връзката на моята пръчка с тази на Волдемор.Рон, престани-Хари направи тази забележка на Рон, защото той пак се беше стреснал при споменаването на името на Черния Лорд.-Ще ви помоля да не ме прекъсвате и да запазите въпросите си за накрая.Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, но без да ме прекъсвате.-натърти той на последното. Приятелите му не казаха нищо и той при е това за да.-Добре, започвам.Както знаете преди да се отиде в Хогуортс трябва да си вземеш пръчка.Не знам обаче дали знаете, че господин Оливандър помни всяка пръчка, която е продал.Аз бях малко по-труден случай така да се каже, защото изпробвах почти всички пръчки и най-накрая господин Оливандър ми даде моята пръчка.Бодлива зеленика с фениксово перо, двайсет и осем сантиметра.Както споменах моята пръчка е с перо от феникс.Феникса, който е дал това перо е Фоукс.Той е дал само още едно перо.И това перо се намира в ръчката на Лорда.-Хари замълча за малко, колкото да даде време на приятелите си да осмислят това, което чуха.-А сега ще ви разкажа за Невил.-продължи той след кратко мълчене.-Вие знаете за пророчеството и какво гласи то.Снейп обаче първия път го е чул на половина и така го е предал на Волдемор.Тази малка подробност, че го е чул на половина е много важна.Имало е възможност да не съм аз избрания а Невил.Това е защото всичко, което се казва в пророчеството се отнася и за Невил.Но Лорда е избрал мен като ме е “белязал като свой равен”, както е казано там.Е имате ли въпроси?- завърши Хари все едно им е разказвал някакъв урок.
-Искаш да кажеш, че Невил е можел да бъде избран и че твоята пръчка е сестра на тази на В-волдемор- каза с усилие последното Рон.
-Да.За това в четвърти курс когато се изправих срещу него се получи така, че никой да не може да нападне другия.
-Значи Невил ще може да ни помогне?Но как?-попита Хърмаяни .
-Не знам, Хърмаяни.Невил има своите таланти.Той е смел и иска да отмъсти на Волдемор за родителите си- каза Хари.-Аз също имам въпрос към вас- каза Хари.
-Какво?- попита леко учудено Хърмаяни като успешно прикри притеснението си, защото знаеше какво ще ги попита момчето.
-Какво трябва да ми кажете?И не ми излизайте с оправданието, че сте се притеснили за това да не би някой да ви лъже.Не е това, защото писах нещо, което само ние тримата знаем там- каза момчето много сериозно.
-Хари, въпроса е там, че Рон не се е сетил в първия момент за това и просто не искаше да ти казва колко е загубен.С това притесни и мен като дойде за да ми каже за писмото и така.
-Така ли е, Рон?-попита Хари, който все още не вярваше.
-Да, Хари- каза Рон толкова уверено, все едно е истина.То това беше и самата истина, но той не искаше да си признае пред Хърманяи.-Има и още нещо.Джини искаше да дойде, но и обясних, че явно си има причина да не я поканиш.
-Не я поканих, защото се безпокоя за нея, но ще питам леля може ли и тя да дойде, защото явно Дъмбълдор иска и тя да ни помага- обясни Хари.
-Ти сериозно ли?- Попита Рон леко разочаровано.
-Не го ли чу? – Попита раздразнено Хърмаяни.
-Не е нужно да се заяждате.Да наистина, Рон.А сега нека да слезем да оставим подноса, а и да видя леля.А писмото ще го обсъдим вече, когато дойде Джини- каза Хари.Рон и Хърмаяни си помислиха, че Хари им вярва, но това не беше така.Тримата излязоха от стаята и се запътиха към семейство Дърсли.